Саймън Тойн
Ключът (73)

73.

Атанасий чу брата градинар още преди да го види.

Приглушеният му вой отекваше из смълчания иначе коридор, който водеше надолу към най-изолираните пещери на лечебницата. В този вой имаше нещо, което подтикваше Атанасий да затисне ушите си с ръце и да хукне обратно. Приличаше на долетели от дълбините на ада стенания на някоя бедна, прокълната душа. В този вой имаше и мъка, и лудост, и той достигаше онази най-първична част от мозъка му, в която се криеха най-дълбоките му страхове.

Спря пред изолационното отделение, въздъхна дълбоко, преглътна сухо и бутна тежката дървена врата.

Първото, което видя, бе слабата, мършава като призрак фигура на бдящия край леглото брат лечител. До него бе простряно гърчещото се голо тяло на брата градинар. Бе гол, с изключение на набедрената си препаска, а крайниците му бяха завързани за металната рамка на леглото с яки платнени ивици с цвят на избеляла кост, покрити тук-там с кафеникави петна, оставени от нещо влажно и лепкаво. Кожата му бе изпъстрена с безброй циреи, дълбоки бразди и пресни белези показваха къде пръстите му са се забивали с такава ярост, сякаш е бил нападнат от див звяр. Дори в момента присвиваше конвулсивно юмруци, сякаш се опитваше да прогони ужасния сърбеж, който изтръгваше противния вой от разпенените му устни.

Атанасий понечи да влезе, но братът лечител се обърна към него и вдигна ръка в хирургическа ръкавица, за да го спре. Атанасий отстъпи назад в коридора, а братът лечител стана, излезе при него и затвори вратата. Чак сега свали маската, която покриваше лицето му. Бе брат Сименон, един от най-опитните лечители в Цитаделата. Мина покрай Атанасий, без да промълви нито дума, и продължи по коридора.

— Какво му е? — попита Атанасий.

— Нямаме представа. Отначало решихме, че е същата болест, която порази sancti, но тя приличаше по-скоро на хеморагична треска, докато сега сме изправени пред нещо съвсем различно. Взехме кръв и проба от течността, която сълзи от циреите, но изследванията не са установили наличието на нито една позната болест. Има някои симптоматични сходства с едрата шарка, затова го настанихме в изолационното отделение. Не става обаче въпрос за шарка, затова не зная какво да мисля. Някои неща ме навеждат на мисълта за бубонна чума, но подобни болести или са изчезнали, или са толкова редки, че нямам представа как би могъл да се зарази с подобно нещо.

— Той разчистваше градината — каза Атанасий, като си спомни за последната си среща с брата градинар.

— Да, болестта по дърветата. Помислих по въпроса и ми се струва, че това е най-вероятната причина. Има някои спори на гъбички и плесени, които бързо поразяват имунната и дихателната система на хората. Могат да предизвикат силна алергична реакция, която да доведе до производството на микотоксини, могат да причинят и микоза, която на практика е тежка гъбична инфекция. Състоянието на кожата му ме кара да смятам, че става въпрос именно за микоза, макар никога да не съм чел за случай, при който болестта се развива толкова бързо. Надявах се да открием причинителя на болестта и да проверим доколко е опасен, но разбрах, че градинарите са изгорили всичко.

Атанасий кимна. Беше видял черния дим, който се бе издигнал към ясното небе.

— Какво е състоянието на останалите градинари?

— Най-голямото ми притеснение е свързано именно с тях — каза Сименон и отвори вратата, която водеше към най-голямото помещение в лечебницата.

Стаята бе тясна, със сводест таван и приличаше на голяма изба. Покрай две от стените й бяха наредени по четири легла, общо осем. На всяко лежеше по един монах. Всички погледнаха едновременно към вратата и брат Атанасий зърна страха в очите им. Това бяха монасите, работили в градината, доведени тук под карантина. Други трима братя лечители се грижеха за тях — всичките бяха с хирургически маски и нитрилни ръкавици.

— Решихме, че е най-добре да изолираме всички, които са били в непосредствен контакт с болестта по дърветата, докато не разберем какво причинява болестта на брата градинар. — Воят, долитащ от другия край на коридора, се усили отново, сякаш в отговор на споменаването на името му. Всички в помещението го чуха.

Един от най-младите монаси, на леглото най-близо до вратата, захлипа, уви се в завивките си като дете, което се страхува от тъмното, и впери поглед в отворената врата, сякаш нещото, което издаваше този противен вой, идва да го погуби.

Сименон кимна на Атанасий да излязат, затвори вратата и тръгна по коридора. Докато вървеше, бръкна в джоба си и извади спринцовка и успокоително.

— Ако причината е в болестта по дърветата — попита Атанасий, — какъв е инкубационният период?

— Братът градинар първи е влязъл в контакт със заразата. При него симптомите се проявиха след по-малко от двайсет и четири часа. Следователно, ако причината наистина е в болестта по дърветата и ако някой от помощниците му също е пипнал заразата, ще разберем много скоро.

Когато стигнаха до вратата на помещението, в което бе настанен братът градинар, Сименон си сложи маската.

— Предполагам, че ще разберем до няколко часа. Ако останалите са здрави, ще можем — в буквален смисъл — да дишаме по-спокойно. Ще видим и какво можем да направим за брата градинар. Ако обаче и те са заразени, можем да се надяваме единствено, че изолирането им ще спре разпространението на болестта. Има и трета възможност. Ако болестта се окаже по-опасна и заразна, ако например става въпрос за въздушнопреносим патоген, който с лекота преминава от приемник към приемник, тогава всички в Цитаделата — всички, до последния! — сме изложени на риск от зараза. Все пак снощи, когато братът градинар домъкна първия пострадал клон и го остави пред олтара, всички бяхме в Катедралната пещера.

Атанасий си спомни как клонът се бе счупил, спомни си уловената от светлината суха прах, издигнала се от него като струйка дим.

— Кажи ми — попита Сименон, — ти беше в градината в самото начало на операцията по прочистването й. Колко дървета бяха засегнати? Само едно или две? Болестта беше ли ограничена в някакъв участък? Само определени видове дървета ли поразяваше?

Атанасий поклати тъжно глава.

— Беше навсякъде — отвърна той, осъзнал сериозните опасения и мрачната тревога, скрита зад предпазливо зададените въпроси на Сименон. — Всички дървета бяха засегнати.