Саймън Тойн
Ключът (68)

68.

На четвъртия етаж на полицейското управление в Руин цареше вечното хаотично оживление. Шумни гласове и телефонен звън изпълваха обширното пространство, разделено с прегради на множество отделни работни места, над които тегнеше миризма на кафе и витаеше напрегната атмосфера. Основният проблем бяха обирите, плячкосването. Веднага след земетресението криминалният контингент бе изпълзял от бърлогите си и бе използвал мрака, за да обере магазини и офиси, чиито витрини, врати или стени бяха пострадали от трусовете. Едва след изгрев-слънце, когато изтрезняха от радостната еуфория, свързана с обстоятелството, че са живи, хората насочиха вниманието си към по-земни и практични въпроси — и мнозина откриха, че са били обрани. В мига, в който електричеството бе възстановено, а телефоните заработиха отново, линиите на звеното за обири в отдел „Кражби и убийства“ буквално прегряха.

Аркадиан седна на бюрото си и направи опит да се абстрахира от шума. Той бе сред малцината този ден, които се занимаваха с трупове, а не с обири. Откакто се бе върнал от болницата и бе влязъл в базата данни, се опитваше да открие откъде е дошъл убитият полицай. Не откри името Несим Сентюрк в нито едно служебно досие в съседните участъци, затова разшири обхвата на търсенето и в крайна сметка обхвана всички полицейски управления на територията на страната. Компютърният терминал се задъхваше с обработката на цялата тази информация. Предвид обема на данните, събирани с години в информационните масиви на полицията, задачата му наподобяваше търсенето на игла в купа сено.

Междувременно Аркадиан се опитваше да провери какво е станало с Лив. Позвъни на Юн и разбра, че самолетът й е кацнал около три сутринта местно време, няколко минути по-рано от разписанието. После се свърза със службата за сигурност на международното летище „Нюарк“ и след като се представи и обясни какво иска и след като американците провериха самоличността му, изисквайки повече лични данни, отколкото която и да било банка, успя да се свърже с контролния им център. Дежурният служител потвърди, че паспортът на Лив Адамсен е минал през електронния четец на гишето за граничен контрол единайсет минути след кацането на самолета, а охранителните камери я показаха как напуска терминала и се качва в патрулен автомобил, управляван от униформен полицай. Дори му дадоха регистрационния номер на колата. След ново обаждане, този път до полицейското управление в Ню Джърси, и нова проверка, но далеч не толкова стриктна, като онази от служителите на летището, Аркадиан се сдоби с името на полицая: сержант Уилям Годлевски, който днес бил в почивен ден, макар че дежурният сержант обеща да се свърже с него и да му предаде да позвъни в Руин.

Аркадиан се усмихна за първи път от часове. Лив беше добре. Явно някой американец се грижеше за нея отвъд океана, както той се бе грижил тук. От това се почувства по-добре. Премина към следващата точка от списъка си със задачи. Набра вътрешен номер и закри другото си ухо с длан, за да спре шума от помещението.

— Охрана на ареста.

— Сюлейман, ти ли си? Аркадиан се обажда.

— Ха, ти не си ли в отпуск по болест? Не се ли беше натровил с олово?

— Да, раниха ме, но се върнах на работа. Няма как, половината град е обран. Не мога да си седя вкъщи и да гледам телевизионни игри.

— Е, те са за предпочитане пред нещата, които аз гледам по цял ден. Как ти е ръката?

— Боли. Виж, можеш ли да приготвиш записите от охранителните камери по време на вчерашното бягство, за да дойда и да ги прегледам?

— Ами… не, всъщност не мога. Току-що проверихме всички записи в системата и част от файловете липсват.

— И кои точно?

— Всички файлове от вчера следобед.

Полицейските инстинкти на Аркадиан му подсказаха, че това не е случайно.

— Някакъв шанс да ги възстановиш?

— Не. Файловете не са повредени — просто ги няма. Резервните копия — също.

— Това случвало ли се е и преди?

— Не. За първи път ни е.

— Някаква идея какво може да го е причинило?

Сюлейман въздъхна театрално като майстор строител, който оценява сложна поръчка.

— Причините може да се много — водата от противопожарната система, която намокри компютрите, освен това самата ни компютърна мрежа е толкова скапана, че… Да не забравяме и силното земетресение и спирането на тока…

Аркадиан подозираше, че причината е съвсем различна. Съвпадението бе прекалено голямо, а файловете, които липсваха, се отнасяха до съвсем конкретен период.

— Добре, Сюлейман, благодаря ти. Позвъни ми, ако все пак успеете да възстановите файловете.

Затвори телефона и огледа оживеното помещение. Чудеше се дали онзи, който е унищожил файловете, се намира тук в момента. Компютърът му изписука и привлече вниманието му към екрана. Програмата бе открила съвпадение. Екранът бе изпълнен от първата страница на служебно досие със снимка на слаб мъж с очила. Мъжът обаче изобщо не приличаше на полицая, когото Аркадиан бе видял да лежи мъртъв на асфалта. Единственото общо между двамата бяха името, номерът на значката и фактът, че и двамата бяха мъртви. Истинският помощник-инспектор Несим Сентюрк бе служил в полицейското управление на Истанбул и бе загинал преди повече от година при изпълнение на служебния си дълг по време на операция сред наркотрафиканти. Трупът, който лежеше в градската морга в Руин, принадлежеше на човек, който се бе представял за него, бе разполагал с името и значката му, подпомогнат от човек с достъп до кадровите досиета на полицията. Който и да стоеше зад всичко това, несъмнено разполагаше с информация, власт и солидни контакти.

Телефонът на бюрото му иззвъня и той вдигна.

— Аркадиан! — каза и притисна слушалката до едното си ухо, а дланта си — до другото.

— Здравейте, обажда се сержант Годлевски от полицейското управление в Ню Джърси. Предадоха ми да ви се обадя във връзка с Лив Адамсен.

— Благодаря ви, че реагирахте толкова бързо.

— Имате ли представа къде е отишла?

Въпросът изненада Аркадиан.

— Мислех, че е с вас!

— Беше. Оставих я в един хотел преди няколко часа, но когато се върнах, за да проверя дали е добре, я нямаше. Нещата й също бяха изчезнали, а стаята беше в безпорядък.

След което Скай му разказа за откъснатите страници от Библията. Студени тръпки побиха Аркадиан, когато осъзна кой е отвлякъл Лив.