Саймън Тойн
Ключът (60)

60.

Лив стоеше под горещия душ и усещаше как струите му отмиват напрежението, което бе натрупала през последните няколко седмици, и го отнасят в канала заедно с мръсната вода. Остана изненадана от спокойствието, което бе изпитала по време на разговора си с Гейбриъл. В крайна сметка бе разбрала, че й остават две седмици живот, а ако искаше да промени това, трябваше да се справи с почти непосилна задача. И въпреки това бе изпитала не друго, а облекчение. Беше чела някъде, че подобни чувства нерядко изпитвали войниците, които най-сетне влизали в бой. Имаше нещо успокояващо в осъзнаването, че държиш съдбата си в своите ръце, та дори шансовете да успееш да са минимални. Тя спря водата и взе от закачалката хавлията и две тънки кърпи.

Когато излезе от топлата и светла баня, стаята й се стори още по-студена и мрачна. Подире й се точеше гореща пара досущ като шлейф от фини капчици мъгла. Гейбриъл я бе посъветвал да не мърда от хотела, докато не уреди всички подробности около връщането й в Руин. Лив нямаше представа къде ще отидат след това, но поне щеше да е с Гейбриъл, а това не бе малко.

Събра вещите си и подреди чисти дрехи на стола, но не ги облече. Уреждането на пътуването щеше да отнеме известно време, а тя не бе мигнала повече от двайсет и четири часа. Щеше да се опита да поспи, докато Гейбриъл се обади. Така че се изсуши, върза по-малката кърпа като тюрбан около главата си и се сви на леглото.

Колосаните чаршафи бяха студени, а матракът — твърд, но въпреки това леглото й се стори като застлано с най-фин пух. Отвън долиташе все по-силният шум на сутрешния трафик, тъй като с напредването на времето все повече хора се запътваха към работните си места. Стори й се странно, че докато лежи в стаята си в този невзрачен хотел в Ню Джърси, обмисля пътуване, която да я отведе в Райската градина. Идеята изглеждаше абсурдна — все едно да позвъни в някоя туристическа агенция и да поиска да резервира самолетен билет до Мордор. От повърхностното религиозно образование, което бе получила, бе останала с впечатлението, че историите за Сътворението и Райската градина са просто легенди. Никога не й бе минавало през ума, че в тях може да има истина.

Любопитството й надделя над умората и тя се пресегна към нощното шкафче и отвори чекмеджето. Както очакваше, в него имаше екземпляр от Библията, книгата, която можеше да бъде открита във всяка хотелска стая в Америка. Лив отвори на Битие и прегледа набързо първите няколко страници. Тънката хартия й се стори прекалено крехка и нетрайна, за да издържи тежестта на думите, отпечатани върху нея. Във втора глава попадна на нещо интересно:

От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.

Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато; златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс.

Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш.

Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.

Тази легендарна история бе изпъстрена с реално съществуващи и в наши дни географски названия: Етиопия, Асирия, Ефрат… Лив винаги бе смятала историята за грехопадението на човека за притча, за метафора, отразяваща по-значими теологични възгледи. Сега обаче четеше текста буквално, възприемаше го като действителен разказ за едно изгнание, като история, чието действие бе толкова бързо и ужасяващо, че човекът бе прогонен от рая още преди края на следващата глава.

Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.

И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Лив взе бележника си и отгърна следващата страница. Записа имената на всички местности, споменати в Битие, които съществуваха и в наши дни, сетне прегледа списъка. Добави Ал Хилах, мястото, където бе намерена каменната плоча, а после и Едем. Отново огледа написаното. Трудно й бе да приеме, че Едем може да е място също толкова реално, колкото и останалите. Постави до реда няколко въпросителни, преди да продължи да чете с надеждата да открие улики, които да й подскажат къде се намира Райската градина. В крайна сметка обаче богатият, изпълнен с дълбока символика език на Библията и собствената й умора взеха своето. Лив не бе преполовила четвърта глава от Битие — малко след като Каин убива Авел, когато очите й се затвориха и книгата се изплъзна от ръцете й. Сънува огнени стълбове и съвременни реки, които текат през древни земи, изпълнени със злато и оникс.