Саймън Тойн
Ключът (42)

42.

Докато Аркадиан вървеше към болницата, в съзнанието му изскочиха един след друг различни фрагменти от разговора с Гейбриъл.

Беше капан.

Лив е в опасност.

Майка ми също.

Когато научи за двата смъртни случая в болницата от радиото, което бе настроил на новинарски канал, Аркадиан си припомни изражението на Катрин, когато й бе дал бележника. Това се бе случило само преди няколко часа. Тя го обвиняваше за задържането на Гейбриъл и макар да не го бе изрекла с думи, той го бе прочел в очите й, а също и в мълчанието й. Аркадиан се надяваше тя да омекне, когато синът й бъде освободен от участъка. Катрин обаче не смяташе, че системата ще успее да го защити. И се бе оказала права. Ето защо сега той крачеше по улиците, изпълнени с отломки и объркани хора, като покаял се грешник. Искаше да отиде в болницата, трябваше да отиде в болницата. Единственият начин да се погрижи колегите му да не пропуснат някоя улика, да не я манипулират или изгубят, бе да се включи в разследването.

Завари около болницата полицейски ограждения, които ограничаваха достъпа до онази част от улицата, която минаваше успоредно на сградата. На пост стоеше самотен полицай, който се опитваше да удържи изненадващо голямата тълпа репортери и телевизионни екипи. Очевидно дори земетресението не бе в състояние да отклони интереса им от историята, доминирала новинарските емисии през последните няколко седмици. Аркадиан извади служебната си карта и кимна за поздрав на полицая, който го позна и отстъпи встрани, за да го пусне да мине.

В средата на оградената зона се издигаше квадратна палатка, ярко осветена отвътре с прожектори, захранвани от малък генератор. Когато Аркадиан наближи, някой отметна едно от страничните платнища и от палатката излезе криминалист, когото познаваше. Беше Булут Гюл, старши експерт в екипа криминолози, който отговаряше за събирането на улики от местопрестъплението, а също и един от колегите, на които Аркадиан имаше доверие.

— Мислех, че си в отпуск — каза Булут и кимна към превръзката на ръката му.

— Така е. Реших обаче, че помощта ми ще ви е от полза. — Посочи към палатката. — Коя е жертвата?

— Според списъка на дежурствата се казва Несим Сентюрк — отвърна Булут, отстъпи встрани и повдигна платнището, за да може Аркадиан да надникне вътре. — Служебната му карта липсва, затова не сме сигурни от кой участък е изпратен. Нямаме достъп до нито една база данни в полицейското управление, тъй като захранването там още не е възстановено. Аварийните екипи работят по въпроса, но това не им е приоритет: всички са по улиците, за да разчистват цялата тази бъркотия.

Аркадиан влезе и огледа лицето на мъжа. Бе същият полицай, който следобед, когато бе дошъл да посети Лив и Катрин, бе вписал името му в дневника за посещения. След експлозията в Руин броят на полицаите, патрулиращи по улиците, бе увеличен значително, за да бъдат успокоени обществеността и тълпите туристи, че градът е безопасно място. За целта полицейските началници бяха изтеглили служители от няколко съседни управления и бяха напълнили местната централа с непознати лица. Мъртвият полицай спадаше към тази категория.

— Къде му е пистолетът?

— Все още не сме го открили.

— Причина за смъртта?

— Не съм сигурен. Не смятам обаче, че е се спънал и паднал, както си е вървял. Петерсен се качи горе, за да огледа. Предполагам, че първо е бил вързан, след което му е било инжектирано нещо. Погледни врата, има прободна рана отстрани. Когато отнесем тялото в лабораторията, ще направим тест за токсини, но никой не знае кога ще стане това. Целият град е в хаос и всички аварийни служби са затрупани с проблеми — прекъснати газопроводи и прочие. Поне се е случило в двора на болницата, така че няма да имаме проблем, ако ни потрябва някое студено място, където да приберем труповете.

— Труповете? — повтори Аркадиан.

— Има още два на четвъртия етаж — и двата на оцелели от Цитаделата, макар че май не бива да ги наричаме повече така.

Студени тръпки побиха Аркадиан.

— Положението същото като тук ли е?

— Единият труп изглежда в същото състояние, но другият е в ужасен вид.

— Кой?

Булут го погледна.

— Познаваше жената, нали? Видях името ти в списъка на посетителите. Нейният труп не е този, който е в ужасно състояние, ако това е някаква утеха.

— Заподозрени?

— Само един. Гейбриъл Ман.

Аркадиан го изгледа изненадано.

— Гейбриъл? Защо?

— Той е беглец.

— Но това не го прави убиец!

— Така е, но е свързан с една от жертвите, а и открихме отпечатъците му в стаята й. Стая, в която не би трябвало да ги има.

Аркадиан си спомни как Гейбриъл бе прекъснал разговора им в мига, в който бе разбрал, че някой се е интересувал от полета на Лив. Представи си го как хуква към болницата в същия момент, но пристига прекалено късно.

— Откъде знаете, че отпечатъците са на Гейбриъл, при положение че нямаме достъп до базите данни?

— Петерсен ги разпозна. След като той казва, че са на Гейбриъл Ман, значи е така, вярвам му.

Хенрик Петерсен бе най-добрият специалист по дактилоскопия в полицейското управление в Руин. В работата си с четката и графитния прашец бе достигнал артистизъм и съвършенство, с каквито малцина можеха да се похвалят. Бе в състояние да свали отпечатък от почти всяка повърхност и имаше фотографска памет. Преди по-малко от две седмици бе приложил уменията си в градската морга след кражбата на тялото на брата на Лив Адамсен. Тогава бе открил отпечатъците на Гейбриъл. След като Петерсен казваше, че е намерил отпечатъци, които съвпадат с неговите, не можеше да има никакво съмнение, че Гейбриъл е бил тук.

— Нещо против да се кача и да огледам?

— Не — каза Булут. — Тук ме чака достатъчно работа.

Аркадиан тръгна към входа на подземния паркинг, като пътьом хвърли поглед към репортерите, скупчили се отвъд полицейските бариери. Една от телевизионните камери бе насочена към него и той извърна глава, после влезе в тишината на подземния паркинг.

В края на рампата спря и извади мобилния си телефон. Все още нямаше мрежа. Трябваше да се свърже с Гейбриъл. В полицейското управление имаше нещо гнило, гнило чак до самата му сърцевина, нещо, което бе пуснало пипалата си толкова дълбоко, че позволяваше на убийци да проникват в полицейски килии и болнични стаи. Повдигна му се от мисълта за това. Искаше да предупреди Гейбриъл, че над него е надвиснала опасността да бъде обявен за издирване по подозрение в убийство, но нямаше как да се свърже с него. Надяваше се Гейбриъл да му позвъни веднага след като мобилните мрежи започнат да функционират. Дотогава щеше да се занимава с това, за което бе дошъл, щеше да се погрижи сцената на местопрестъплението да бъде обработена от специалистите както трябва, щеше да се погрижи те да не пропуснат нищо. Прибра телефона в джоба си и тръгна към стълбите. Трябваше да отдаде последна почит на жената, чиито очаквания не бе оправдал.