Саймън Тойн
Ключът (32)

32.

Гейбриъл излезе от скайпа и потърси в интернет сайт за туристически услуги. Въведе данните на полетите от Руин-Газиантеп (всички полети) до Ню Йорк (всички летища) и зачака информацията да бъде обработена. Беше се настанил на голяма маса в непосредствена близост до група туристи. И беше извил тялото си така, че да създаде впечатлението, че е един от тях.

Огледа помещението. Търсеше някой или нещо, което не се вписва в обстановката. Имаше толкова много хора, които натискаха клавишите или почукваха по екраните на своите мобилни телефони, че нищо чудно, че връзката с интернет бе толкова бавна. Спря поглед върху телевизора, разположен в единия ъгъл на бара. Излъчваше новинарската емисия на Си Ен Ен, но звукът му бе изключен. Предаваше репортер, застанал пред полицейския участък в Руин. В следващия миг на екрана се появи размазаната снимка на самия Гейбриъл.

Той бързо стана от масата, престори се, че гледа дисплея на телефона си, и тръгна към изхода. Като че ли никой в заведението не гледаше телевизия, но някой от посетителите можеше да гледа същите новини и същата снимка и на екрана на мобилния си телефон. Снимката му със сигурност щеше да се появи в утрешните вестници, нищо чудно дори още във вечерните издания на местната преса. Беше се надявал да разполага с малко повече време.

Излезе на блесналата от дъжда улица, извади от джоба си бейзболна шапка, нахлупи я на главата си и дръпна козирката ниско над очите си, докато очакваше страницата на туристическия сайт да се зареди.

Оказа се, че двете летища обслужват много полети. Прекалено много. Нямаше смисъл да се опита да пресрещне Лив, разчитайки на чист късмет да попадне на летището, което бе избрала и тя. Нуждаеше се от Аркадиан и неговите контакти, но все още бе прекалено рано, за да му позвъни.

Тръгна по улицата и отвори друго приложение, което откриваше места с безплатен достъп до интернет. Тъй като вече се бе отдалечил от бара, безжичната връзка с Мрежата стана още по-бавна и мина доста време, преди на екрана на телефона да се появи карта с нужните адреси. В центъра на дисплея запулсира синя точка, която показваше настоящото му местоположение, а миг по-късно около нея започнаха да се появяват иконки. Една от тях се намираше точно в посоката, в която бе тръгнал Гейбриъл: бе близо до болницата и от нея го деляха две преки. Той прибра телефона в джоба си и ускори крачка. Не искаше да закъснее за разговора с Аркадиан. Искаше и да е по-близо до майка си. Знаеше, че това е първото място, на което ще го потърси полицията, затова досега бе стоял настрани от болницата, но — поне докато не намереше начин да се погрижи за сигурността й — искаше да е по-близо до нея… за всеки случай.