Саймън Тойн
Ключът (75)

75.

Дванайсет молитви разделяха на части денонощието в Цитаделата. Четири бяха нощни и накъсваха нощта на равни дялове, като втората бе вечерня. Тя започваше два часа след мръкване и отбелязваше момента, когато гасяха свещите и планината потъваше в сън. След това време никой нямаше право да излиза в тунелите, с изключение на стражите, които патрулираха из тях, а също и на монасите, включени в списъка за нощни молитви, запътили се към някой параклис или пък връщащи се от него. Изключение се правеше и за монасите с достатъчно висок ранг, който им гарантираше, че за тях не важат правилата, които ръководят живота на останалите.

И така, половин час след вечерня планината потъна в тишина… но не всички бяха заспали.

Отец Тома бе буден. Работеше сам в библиотеката: извършваше безброй проверки с надеждата да отстрани пропуските в охранителната или климатичната система, които бяха затворили библиотеката за толкова дълго. За момента бе успял да се справи с проблемите в читалните и кабинетите, но не и с тези в големите зали. Затова продължаваше да работи.

Друг мъж — със зелено расо — крачеше нервно по широката тераса на прелата, от която се откриваше изглед към овощната градина в сърцето на планината. Драган.

Беше неспокоен. Не можеше да заспи. Тайнството трябваше да се върне в планината чак на разсъмване, но той вече долавяше идването му и това го изпълваше с нови сили. Предатели и еретици бяха откраднали Тайнството и той бе избраникът, предопределен да го върне. Нищо не бе в състояние да му попречи да изпълни мисията си. Още преди края на нощните молитви Тайнството щеше да заеме отреденото му място в параклиса, щеше да бъде заключено в Тау, а човешкият съсъд, в който бе попаднало, щеше да се превърне в неизбежен пленник на този божествен процес. Едва тогава силата му щеше да се върне в пълната си мяра и планината щеше да бъде излекувана. Едва тогава той щеше да се разправи с предателите.

Атанасий също не спеше, но той се намираше от другата страна на планината, в килия без прозорче, издялана в скалната твърд непосредствено до покоите на игумена. Сетивата му се бяха изострили от прилива на адреналин, причинен от страхове и мрачни предчувствия. Скоро щеше да му се наложи да напусне сигурното убежище на килията и да се впусне в опасна авантюра в мрака. И преди бе нарушавал вечерния час, но винаги за да изпълни някое поръчение на игумена. Сега обаче нямаше игумен. Този път трябваше да се оправя сам, а задачата, която го очакваше, бе изпълнена с опасности.