Саймън Тойн
Ключът (116)

116.

Отново, както и преди, сънуваше мрак, но този път не се страхуваше от него, този път знаеше какво се крие в мрака. Когато се събуди, протегна ръка към Гейбриъл, както бе направила в пещерата.

Но той не бе тук.

Лив отвори очи.

Намираше се в някаква амбулатория или медицински пункт. Мястото бе непознато, но въпреки това тя се чувстваше така, сякаш мястото й е тук, сякаш си е у дома.

В стаята имаше още едно легло. На него лежеше Джон Ман, намерил най-сетне покой. Лив виждаше, че е мъртъв, но усещаше и още нещо, усещаше, че той е постигнал мир със самия себе си. Нямаше търпение да види Гейбриъл, чудеше се къде е, защо не бди до тялото на баща си, когото бе намерил и загубил в рамките на само няколко часа. Сега той наистина бе останал сам-самичък на този свят. Също като нея. Не, Гейбриъл не беше сам. Никога нямаше да е сам. Той имаше нея и тя имаше него.

Стана и излезе в коридора, привлечена от шума, който идваше отвън. Сградата изглеждаше пуста, всички звуци долитаха от оградения двор. Тя тръгна по коридора и видя в края му вратата с пръснатата от куршуми ключалка.

Звездната карта лежеше на масата, където Гейбриъл я бе оставил. Погледът й проследи съзвездията, очертани върху нея. Различи Дракон, Бик и Голямата мечка. Забеляза една допълнителна звезда, издълбана по-дълбоко в камъка от останалите. От нея тръгваше права линия, която отвеждаше до някакъв текст.

Шепотът в главата й си бе отишъл, затова нямаше кой да го преведе вместо нея. Оказа се обаче, че Лив е в състояние да го прочете без усилие.

Тайнството се прибира у дома

и Ключът поглежда към Небето.

Ражда се нова звезда и редом с нея — нов цар на земята,

който да установи ред до края на дните

Като че ли някаква частица от Тайнството бе останала завинаги у нея. Вдигна тежката каменна плоча и я обърна с надеждата да открие още нещо върху обратната й страна. Под плочата обаче я очакваше бележка.

Скъпа Лив,

Нищо не е лесно, но да те напусна, е най-трудното, което съм правил. Сега вече разбирам с каква болка на сърцето ни е изоставил баща ми. Надявам се да се върна когато мога. А междувременно не ме търси, но знай, че те обичам. Пази се, докато те намеря отново.

Гейбриъл