Саймън Тойн
Ключът (26)

26.

Провинция Ал Анбар, Западен Ирак

Вечерта наближаваше, но горещината, напекла през деня покрайнините на Сирийската пустиня, отказваше да напусне тези места. Жегата бе проникнала дълбоко в каменистата почва, натикана там от безмилостното слънце, и сега излъчваше обратно получената през деня топлина, сякаш земята под нея се бе разтопила от горещина. Изглеждаше почти невероятно, че нещо е в състояние да оцелее в адската пещ на подобен лунен пейзаж, но тук-там се виждаха туфи трева, успели някак си да се вкопчат в напуканата пръст. В каменистата пустош растеше също и зърнастец, чиито храсти предлагаха бледо подобие на сянка, но козите обикновено ги оставяха без листа.

Дух разполагаше с голяма мрежа от сподвижници, федаини, обединени от общия стремеж да защитят своята страна и своя народ от насилието, упражнявано от диктатори и нашественици. По безбройните кози пътеки, осеяли каменистата пустиня западно от Рамади, се бе разнесла мълвата, че Дух търси мъж с червена шапка на английски футболен отбор. Намери го бързо. Казваше се Ахмар, което на арабски означаваше „червен“.

Дух го намери край едно кално езерце в оазис, използван от пастирите. Ахмар пълнеше манерката си с вода, заобиколен от козите си. Избелялата му червена шапка се виждаше отдалеч, тъй като бе единственото цветно петно на фона на стадото черни и кафяви кози. Мъжът бе преметнал на гръб автомат „Калашников“, а в кожения колан, препасал бялата му дишдаша, бе затъкнат пистолет „Берета“.

Щом чу приближаващите стъпки, Ахмар вдигна глава и присви очи срещу слънцето. Лицето му бе набраздено от дълбоки бръчки. Можеше да е на всяка възраст между трийсет и сто.

— Хубаво оръжие — каза Дух и посочи беретата.

Пастирът трепна, като чу дрезгавия му шепот, явно разпознал на кого принадлежи този глас, и на лицето му се изписа страх и подозрителност.

— Не съм го откраднал — каза Ахмар и посегна към пистолета по-скоро за да го скрие, отколкото за да го използва. — Купих го.

Дух скочи от седлото.

— Зная — отвърна и бавно пъхна ръка в дисагите. Извади вързоп, увит в червен плат, разви го и се видя камък, покрит със символи във формата на Тау. — Аз също искам да купя нещо — продължи Дух, но Ахмар сякаш не чу думите му, хипнотизиран от парчето червен плат, в което бе увит камъкът.

Протегна ръка, докосна фланелката на „Манчестър Юнайтед“ — и спря, внезапно обзет от страх какво ли може да поискат от него в замяна на подобна магическа вещ.

— Какво искаш да купиш? — попита след малко.

— Информация — отвърна Дух. — Става въпрос за този камък. Къде го намери?

Ахмар обмисли въпроса, после се усмихна широко. Беше почти без зъби.

— Ще ти покажа — каза пастирът и разбута козите около себе си.

Приглади с длан малък участък от калния бряг и откъсна една тръстика. С върха й направи четиринайсет дупки, които напомняха очертанията на змия. Подобно на всички бедуини и този пастир се ориентираше по звездите — пустинята променяше облика си и не можеше да предложи постоянни ориентири, за разлика от звездите в небето. Дух също се ориентираше по звездите, затова мигом разпозна нарисуваното от Ахмар съзвездие. Беше Дракон, зоркият дракон, наречен така, защото никога не навлизаше в Северното полукълбо, но сред бедуините съзвездието бе известно като Змия. Ахмар посочи квадрата, образуван от четири точки, символизиращи главата, проследи с пръст гърба на змията, после посочи хоризонта.

— Следвай Змията — каза той. — Тръгни наляво от Козела. Три дни паша или един ден на кон — там намерих този камък.

Козел бе бедуинското название на Полярната звезда. Да тръгне наляво от нея означаваше да поеме на северозапад и като следва очертанията на Змията, да навлезе в Сирийската пустиня. Разполагаше с достатъчно храна и вода в дисагите за поне един ден, може би дори за три, ако разделеше припасите си на порции и ако не яздеше в най-голямата жега.

Ахмар приклекна, за да измие калта от ръката си, после я избърса в робата си и подложи длан. Дух му даде фланелката на „Манчестър Юнайтед“ и Ахмар я нахлузи през главата си и хукна към лагера на пастирите. Крещеше и размахваше ръце, сякаш току-що е отбелязал гол.

Дух яхна коня си и погледна към хоризонта. Небето на изток потъмняваше, най-ярките звезди започваха да блещукат в далечината. Скоро щеше да помръкне и западното небе, обитавано от Дракон, съзвездието, което сочеше пътя към пустинята още от сътворението на света.

Един ден на кон, така бе казал Ахмар.

Дух смуши коня си и потегли далеч от миризмата на козите и прохладата на оазиса.

С помощта на луната може би щеше да открие мястото преди изгрев.