Фани Попова-Мутафова
Йоан Асен II (70)

34

Когато Григорий узна, че Йоан Асен е разкъсал съюза и е върнал войските си обратно в България, гневът му избухна с невиждана сила. Тъкмо сега, когато той смяташе, че е вече осигурил католическата власт в Константинопол, българите му разбъркваха отново всички кроежи и наредби. Папският съвет изслуша обстойния доклад на епископа от Перуджия и реши да се изпратят послания до краля на венгрите — да предприеме кръстоносен поход „против перфидния Асен и неговата земя“. Всеобщият събор реши: земята на българите да бъде разделена между Венгрия и константинополските латинци. За да се повлия в тази посока на Бела IV, папата изпрати и сам епископа на Перуджия да му говори и го убеждава. А в едно лично писмо до венгерския крал Григорий възхвали неговата вярност и преданост към римската църква, като сочеше на стремежите на схизматиците да разкъсат Христовата мантия на части.

„Това върши коварният Асен… — пишеше папата. — Който е отпаднал от унията с църквата, отказва да бъде от овцете на Петра, противоречи на неговия пастир чрез думи на учението, чрез пример на делата и чрез светото причастие. Той приема в своята страна еретици и ги защищава. А с такива е препълнена неговата земя. Затова трябва да се унищожи този лош народ, това отстъпническо племе, което осквернява с много оскърбления християнското име. Трябва да се предприеме поход против Асена в неговата земя, която отдавам на тебе, сине мой, като в същото време ти опрощавам всички грехове… Повелих и на твоите архиепископи от Гран и Калича да обявят кръстоносен поход против България, като обещаят на всички, които се отзоват, същите индулгенции, както на тия, които заминават към светите земи…“

Подобни заповеди бяха получили и всички унгарски епископи. В същото време бе уведомен и Бодуен II за повелята до венгерския крал, като се подканяше да вдигне и той кръстоносен поход против Асена.

Ала Бела IV бавеше своя отговор. Изглеждаше, че той се колебае да нападне силната българска държава, за да не би, вместо той да завземе земите на Асена, да стане обратното: българите да нахлуят във Венгрия, чиито земи бяха владели по времето на първото царство.

Бодуен не мислеше да се завръща в Константинопол, улисан в своите грижи за събиране на пари. Той бе дори продал за 13 314 хиперпери на френския крал най-скъпата реликва, която кръстоносците бяха добили от своите походи: трънения венец на Христа.

Освен това борбата между Римската църква и алеманския император бе в най-големия си разгар. Ватаци и Фридрих II крояха тесен съюз между всички врагове на латинците и сега готвеха заедно да нападнат Константинопол. Фридрих пречеше с всички средства на готвения от Бодуен кръстоносен поход, а с това защищаваше и земята на българите, докато в това време от папската канцелария тръгваха писма към Лондон, към Париж, към Естергом и Калича. Напоени с отровна омраза към Асена и българската земя. Обещаващи всичко, което би могло да се обещае — само да се унищожи това гнездо на схизматици и непокорници.