Фани Попова-Мутафова
Йоан Асен II (33)

32

И още веднъж стана нещо нечувано дотогава. След като събра войските и оръжията, които бяха пристигнали в помощ от България, Йоан Асен потегли към земите на кир Теодор. Обсади Адриановград. Ала вместо да го посрещнат враждебно със стрели и гавелоти, жителите на ширния град разтвориха вратите на града, излязоха с цветя, песни и хоругви да приветствуват новия си повелител.

Това, което омразата не би могла да стори, любовта бе направила.

Вредом, дето минеше българският цар с войските си, крепостите сами отваряха вратите си, пред градските порти се струпваше цялото население, готово да се подчини под неговия скиптър, без желание за бран и непокорство. Българите посрещаха своя освободител от ромейско иго, ромеите приветствуваха своя освободител от притесненията и своеволията на кир Теодор Комнин.

Българският цар!

За изтощените от постоянни разпри, грабежи и войни, глад и размирия люде това значеше: мир, правда, свобода…

В многобройни десетилетия богатите градове и крепости на Долна земя и Тракия бяха живели само в безспирни борби между българи и гърци, между гърци и латинци, между латинци и българи, между гърци на Комнин и гърци на Ватаци — без надежда, че някога на това ще се тури край. От ръце в ръце минаваха богатите земи, населени с българи, укрепени с гръцки и латински калета. Едни сриваха и опожаряваха хубавите яки крепости и градове, други почваха да ги градят отново, за да бъдат отново сринати и пак после издигнати, а населението поробено, посечено, отвлечено от родни поля и планини. Докога?

Уморени бяха. Стига кръв и бран! Стига размирия!

Младият български самодържец бе за тях изгряващо слънце след мрака на толкова години без покой. Защото в неговите земи цареше благополучието и правдата. Там управляваше мъдростта и законите се почитаха. В яко укрепени градове, сред запазени от произволи друмища, по мирни плодни поля народът живееше дни на цъфтеж и сполука, търговци разнасяха стоки от всички страни, орачът с песен пореше благодатната земя.

Далеч по целия свят се бе пръснала мълвата за чудния български цар, за неговото любомъдрие, за дълбокото му благочестие, за кроткото му сърце, за строгата му и справедлива ръка. А сега към тях се прибавяше и славата за несравнимата му бранна мощ.

Съвършен мъж. Съвършен човек. Пример и огледало за всички. Богоизбраник. Обсипан с всички милости на провидението. Дарен с всичко, което може да се пожелае: красота, младост, сила, сполука.

И всеки отиваше при него, притеглян неудържимо от съвършения образец, който бог бе сътворил, отиваше препълнен с любов и доверие. Затова народите от Дукла до Тесалия, от Константиновград до Кумания, от Драч до Света гора му даваха доброволно власт да направлява съдбините им.

Българите бяха най-многобройни в тия земи. И българският дар бе отреден да събере тия враждуващи от векове племена — под скиптъра на своята благост и мощ.

Блянът на великия Симеон, блянът на тримата Асеновски братя — бе изпълнен.

Като изникнал от чудна, далечна приказка, образът на младия Йоан Асен се очертаваше във въображението на людете, увенчан с нимба на светец. Някои си го представяха като свети Георги, който побеждава ламята на злото и мрачината, други го смесваха с добропобедника Димитри. Не бе ли сложил сам царят образа на Чудотвореца до своя, във всичките си пари? А от другата страна на парите стоеше образът на Исуса Христа. Повелителят на земните князе: цар на славата.

След Адриановград под властта на Асена се подчини Дидимотихон. Когато българските войски слязоха надолу по течението на Хебъра и спряха пред високите стени, в които се плискаха ден и нощ буйните води на реката, по бойниците наизскочи многоброен народ, който почна да маха кърпи и хоругви, да хвърля цветя, да поздравлява с ликуващи викове и песни. Цялата област между Хебъра и Места, която се наричаше Волерон, доброволно се предаде на победителя. Един след друг се изреждаха пратениците на градовете между Места и Стримон, между Стримон и Вардар, да поднасят дарове и ключовете на крепостните си порти. Мосинопол, Перитор, Ксанти, Морунец, Сяр, Прилеп, Манастирище, Пелагония, цяла Македония, цяла Тракия лежаха в ръцете му. Победният поход се превърна в тържествено шествие. Никой не дръзваше дори да помисли за неподчинение или непокорство.

Конете на българските войски пиха вода от зелените талази на Дойренското езеро, от буйните води на Вардара, стигнаха бреговете на бистри и кротки водни равнини: край Костур, край Преспа, край Охрид…

Преплуваха Черна и Дрин.

Спряха край Егея и Адрия.

Латинците в Константиновград загубиха ума и дума. Поразени, зашеметени от неочакваното издигане на Асена, те бързаха да му покажат своето покорство. Жан дьо Бриен остана на запад, за да преговаря с Венеция за пари, хора и кораби.

Изплашени от измяната в Перуджие, бароните на младия Бодуен се престараваха да изказват верността и угодничеството си на славния победител, който бе прострял властта си по бреговете на трите морета. Препълнени със смирение, дружина рицари, посланици на латинския двор, пристигнаха в стана на българите, носейки дарове и подчинението на фръзите.

След побягването си от Клокотница княз Мануил се бе завърнал при жена си в Тесалоника и бе побързал да се обяви за заместник на пленения си брат, като се увенчал с императорска корона.

Ала разгневеното население предпочете да отвори широко портите пред бащата на Мануиловата жена, като на свой повелител, отколкото да търпи хомота на един нов Комнин.

Асен се отнесе бащински милостиво към слабия и некадърен княз. Направи се, че не подозира съществуването на императорското му звание, и го възвиси като деспот на Тесалоника, която да управлява заедно с цяла Тесалия от негово име, като негов васал.

Мануил призна в сърцето си, че е по-добре да бъде деспот и зет на един могъщ император, отколкото пленник в Търновград.

Когато Йоан Асен разпъна шатри пред Сяр, в стана му дойдоха пратеници и от светата Атонска гора. Игуменът на Ватопедския манастир „Света Богородица“ му донесе молбата на протата: да благоизволи и потвърди със златопечатно слово старите правдини и свободи, които те са имали винаги, при всички господари на земята, като им остави да владеят и занапред големите имоти на Сярската и Струмската област.

Йоан Асен целуна ръка на игумена Доситей, покани го заедно с монасите на пирушка в шатрата си, отдаде им големи почести, благодари им за даровете, които му бяха донесли, и обеща с радост да посети Атон.

Когато клепалата на всички манастири в Света гора забиха в чест на славния гост, монасите, които бяха излезли с кадила и хоругви в ръце да посрещнат царя пред портата на Великата Лавра, останаха поразени, като съзряха да пристига един скромно облечен мъж, надянал не бранни доспехи, а постническа власеница. И разбраха, че при тях бе пожелал да дойде не победният самодържец, а ученият, мъдрият, християнинът Асен.

Придружен от епископ Григорий, архимандрит Йоаким и презвитер Добрейшо, царят донесе безброй подаръци за манастирите и църквите им, за игумените и монасите. Обсипа ги с много злато, бисер и камъни скъпоценни. Даде им светли хрисовули, подписани с киновър и скрепени със златни печати, като и потвърди всички правдини, които са имали и при неговите предшественици. Писци изготвиха преписи от златопечатните слова, които да се пазят във всеки отделен манастир.

Тъй игумен Доситей занесе в своята Ватопедска обител скъпата грамота, с която Йоан Асен благоизволяваше да обдари светия манастир „Пречиста Богородица“ със селото Семалто, което лежеше до Сярската страна. Това село се даваше на манастира с всичките си люде, всичките си стаси и имоти, да бъде негово самовластно владение, дорде е жив царят. Освен това се забраняваше на всички прахтори в царството, разните севасти, дуки, катепани, десеткари, писари, апокрисиари в метоха на светия манастир да пристъпят — от най-малките до най-великите. Забраняваше им се да вземат данък, митат, комод, аподохия, изоб, десятък, както и да получават вино и хляб, априко и ангария или храна за конете, овните или зевгарите си, според законите на страната. А който напакостеше нещо на манастира, трябваше да знае, че го очаква велика казън от царството му.

Под тия слова стоеше подписът на царя, написан с киновър, между две кръстчета, също изрисувани в червено. Думите Асен, цар на българите и гърците, бяха отделени една от друга с по четири дребни, четвъртити, червени знаци. По-надолу бе скрепен тежкият златен печат.

Йоан Асен избра между всечестните монаси най-мъдрите и ги изпрати за митрополити и епископи в епархиите на новозавзетите земи.

След това победителят отиде в Охрид, за да се поклони пред гроба на свети Климента.

На четири поприща извън града го посрещна населението на целия тамошен край. Бяха построили тържествени сводове от зеленина и цветя. С клира начело и знатните народът отрупа Асена и войските му с цветя. Малки деца се промъкваха през редиците на конниците, докосваха с жадна ръка оръжията, седлата. Девойки постилаха друма им с вейки. Старци и жени коленичеха и се кръстеха, шъпнейки през сълзи:

— Доживяхме и този ден! Възобнови се царството Самуилово!

Когато разпуснатите от Асена пленници се завърнаха в родните си огнища, те неспирно разказваха за неговата велика благост и мъжественост. Затова, докато той стоеше отседнал във Великата Лавра, в любомъдри разговори с духовниците, при него започнаха да се стичат пратеници от всички околни земи, които го молеха за покровителство и му даваха власт над себе си.

Тогава Асен отново потегли в победоносен поход към земите на тривалите, към арбанашката страна, подчини Далмация и сръбската земя.

Младият сръбски крал Стефан Радослав му проводи пратеници, с които известяваше, че приема върховната му власт и се подчинява на царството му, тъй както по-рано бе васал на своя тъст кир Теодор Комнин. Пратениците носеха два сокола, 60 скъпи кожи и три чифта породисти загари.

В Драч Йоан Асен прие и едно посолство на дубровнишките търговци, които го молеха да уредят стопанските си връзки с новия владетел на Хемския полуостров.

Защото през новата империя минаваха най-важните търговски пътища: Драч — Солун — Константиновград и Белград — Средец — Константиновград. А по тия друмища бяха разположени най-гъстите търговски и рудничарски колонии на дубровничаните.

Йоан Асен се отнесе благосклонно към тяхната молба и им обеща оризмо, с което те получаваха право за свободна търговия във всички български земи, с възможност на свободен внос и износ на всякакъв род стоки. Освен това им се обезпечаваше личната и имотна безопасност, а самата им търговия се управляваше по общия закон за митата.

След като българската конница стигна до брега на Бяло море, сега войскарите бяха разпънали шатри край сините води на Адрия. В двореца на севаста бе отседнал българският венценосец заедно с всичките си войводи.

Там, в голямата приемна на богат драчки патриций, дубровнишките търговци очакваха явяването на победителя, който щеше да подпише даденото оризмо.

На отделни групи дубровчани и ромеи тихо разговаряха, поразени от успехите и мощта на младия цар. През разтворените пъстроцветни стъкла на високите сводести прозорци нахлуваше майското слънце на тая ранна пролет от 1230 година, лъхаше свежият въздух на бленуваното Синьо море. Два херолда влязоха и затръбиха високо, с бавна тържественост. Няколко валети се спуснаха и дигнаха златовезаната завеса, която закриваше вратата.

На прага се яви самодържецът на целия Хемски полуостров.

Облечен в скромна ризница от челичени халки, с ленена туника и червени ботуши, с кротко и строго лице, в което се таеше някаква чудна, неизразима величественост. В походката му, във всяко негово движение имаше нещо, което завладява и покорява. Гласът му стигаше до ухото като ласка, като музика.

Дубровничаните се снишиха в три дълбоки поклона. Главатарят им пристъпи към царя, който бе заел място в позлатено кресло, с тясна, висока облегалка, и повтори уверенията за почит и преданост на целия Дубровнишки край.

Тихо отекваше звънът на оръжието на българските войводи. Ала между тях се мяркаха и много тъмни власеници. Защото дворът на българския цар се състоеше толкова от майстори на битката, колкото и от князе на духа. С бранници, мъдреци и духовници обичаше да се огражда Йоан Асен, подобно на мощния си събрат Фридрих Алемански.

Загърнат в дълга, брокатена туника, с аксамитена наметка и златовезан пояс, водачът на дубровничаните — комес Джовани Дандоло — разгърна свитъка на договора и почна гласно да изброява милостите, които им бе дарил царят. Предната вечер те го бяха съставили заедно с людете на българския венценосец.

Гласът прозвуча с важност и достолепие в ширната зала:

„Царството ми дава тая грамота на цялата Дубровнишка област, на любезните и всеверни гости на царството ми да ходят по всяка област на царството ми, с каквато и да било стока, внасят или изнасят или пък прекарват каквато и да било стока, до която земя или област да дойдат; до Бдин ли, или до Браничево и Белград дойдат, или до Търнов и по цялото Загорие отиват, или до Преслав, или до Карвунската област, или Боруйска, или в Одрин и Димотика, или в Скопска област, или Прилепска, или в Деволска област, или в Арбанашката земя, или в Солун отиват — навсякъде да купуват и продават свободно без всякаква вреда; да нямат запрет по всички области на царството ми и в градовете и в клисурите, но да ходят, купуват и продават без грижа, като всеравни и любезни гости на царството ми. Който им напакости в нещо: или при клисури, или на пазарища, или където да е било според закона за митата, той да знае, че е противник на царството ми, и милост няма да получи, а голям гняв ще претърпи от царството ми…“

Логотет епископ Григорий, който бе пристигнал от Търнов, подаде на царя перото. Протосеваст Приязд подаде златното шишенце с червеното мастило.

Самодържецът стана от креслото, отиде към масата, която бе на две стъпки пред него, и се подписа:

Асен, цар на българи и гърци

Дубровничани се поклониха отново, притиснали до гърди копринените си шапки, поръбени със зирдавени кожи. В бързото движение широките им атлазени наметки се разпериха в ясен, копринен блясък.

Логотетът Григорий скрепи подписа със златните печати.

Преди да се завърне в далечното си орлово гнездо, Йоан Асен назначи във всички новозавзети области свои войводи и бирници, като остави в крепостите български войски. Те трябваше да вардят населението от произвелия и грабежи, от нападения и беззакония. А новите митрополити и епископи трябваше да бъдат истински духовни бащи на паствата си, нови Климентовци за всяка област, които да пръскат наоколо си просвета и благочестие. Защото той бе избрал тия чисти и праведни люде от Света гора не според роднинството си с тоя или оня мощен в света, а само поради личните им заслуги и качества.

Народът оцени това и се привърза с още по-силна и сърдечна любов към своя закрилник и самодържец. И тъй както навремето целият български народ отправяше с горещ копнеж взора си към жадувания образ на Асена в далечното му изгнание, тъй и сега всички жители на полуострова отправяха с надежда очи към своя нов господар, като към някакво приказно обещание.

Преди да потегли с победоносното си войнство към Търнов, царят изпрати на майстор Драган оризмо, в което му повеляваше да издълбае в първата колона отляво, която той бе поставил връз жертвениците от Никюп, нов надпис, който редом с тия на Крума и Омуртага щяха да направят от храма „Свети 40 мъченици“ светилище на българския народ.