Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Асеновци (3)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2019)

Издание:

Автор: Фани Попова-Мутафова

Заглавие: Йоан Асен II

Издание: трето

Издател: Български писател

Град на издателя: София

Година на издаване: 1986

Националност: българска

Печатница: ДП Димитър Благоев

Излязла от печат: 25.VI.1986

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Любен Петров

Художник: Борис Ангелушев

Коректор: Тотка Вълевска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7971

История

  1. — Добавяне

6

Григорий IX разкъса с тръпнещо нетърпение сиглите на посланието, което му изпращаше деспот Мануил от Тесалоника. Приближи се до гаснещата светлина на прозорците, без да има търпение да изчака запалването на вощениците, които трепваха една по една връз високите сребърни свещници. Абат Бенедето запали и последната свещ, след това се оттегли смирено в един ъгъл и проследи с тревожно любопитство бледото лице на папата, който разгръщаше пергаментовия свитък. Ръката на светия старец трепереше от вълнение. След горчивата изненада от страна на българския цар той се надяваше сега поне откъм Мануил Комнин да бъде удовлетворен.

О, този българин! Той щеше да го запомни!

Цял кръстоносен поход можеше да вдигне Рим срещу него. Време беше вече Жан дьо Бриен да изостави осъдителното си бездействие и да докаже с дело за какво е бил избран в Константинопол. Латинци и венгри щяха да нахлуят в земите на дръзкия горделивец, който се бе осмелил да отхвърли унията с Рим. Който бе имал безумната дързост да разпрати на всичките си митрополити вест, че престават вече да се подчиняват на папата като на свой духовен баща. Липсваше само и да обявят, че са независима църква! Ала кой щеше да я признае? Рим? Никога! Тогава? Никея ли?

Григорий се усмихна.

Ами ако дотогава Рим и Никея съединят източната и западната църква в едно?

Той преброди с жадно нетърпение пергамента. Прехвърли с трескав взор редовете. Сякаш диреше нещо, което трябваше да стои там, написано. Ала го нямаше. След това внезапно смачка пергамента, със същото движение, с което Йоан Асен бе захвърлил посланието на адриановградския войвода в Асеновград.

Абат Бенедето приближи разтревожен. Лицето на папата стана като шафран, ярко изпъкващо върху тъмновинената къса наметка, която покриваше плещите му над бялата туника, чийто край завършваше с широка дантела. Гърдите му се дигаха в буйно вълнение. Той взе в ръце обсипания с безценни камъни кръст, който висеше на шията му, стисна го силно, затвори очи. Ала не можа да намери успокоение.

Каква бе тази дързост?

Отиде към запалените вощеници. Отново прочете посланието на Мануила. Отново го смачка, захвърли го на покритата със златовезан брокат маса. Това вече минаваше всяка граница. Тъкмо той бе изпратил на Мануил съгласието си за приемането на деспотство Тесалоника в уния с Рим. И сега оня нещастник, оня безумец, Асеновият зет, се осмеляваше да му пише, че благодари покорно за високата чест, ала след като размислил добре, решил да остане в отеческата си православна вяра. И затова повикал в Тесалоника наместник-екзарх на вселенския патриарх Герман.

Ясно беше кой насъскваше нещастния момък, за да си изменя желанията и решенията с променливостта на мартенския вятър.

Това бе нечувано.

Такава обида, такова оскърбление никой досега не беше нанасял на римската власт.

Откъде толкова дързост у българския венценосец? Слабостта на Константинопол? Щом Фридрих II не бе могъл да се противопостави на Рим, на какво се надяваше Асен? Старецът цял трепереше от безсилен гняв. Заби зъби в долната си устна. След това бързо даде знак.

Абат Бенедето се спусна, нагласи стола зад него, папата седна, пое писалката, която преданият духовник натопи в масилото и му подаде.

Със собствената си ръка главата на католическата църква започна да пише послание до венгерския крал.