Фани Попова-Мутафова
Йоан Асен II (50)

14

Денят, от който царица Анна най-много се боеше, все пак дойде. Обкръжени от многохилядна рат, царските кочии потеглиха към юг, сред неспирните възторжени викове на народа. Княгиня Елена махаше с малката си ръка към изпращачите, които се трупаха край кочията, весело се усмихваше и от време на време се провикваше с ясния си детски глас:

— Сбогом! Сбогом!

Беше само десетгодишна. А беше вече два пъти невеста на царски синове. С невинна кротост тя бе приела съдбата си, покорна на бащината воля, примирена с жребия на царските дъщери: да намират щастието си там, където го изискваше доброто на народа им. Жени и девойки, малки деца и немощни старци, с препълнени от цветя ръце, се блъскаха да хвърлят своята китка теменуги, снежна качунка или светла иглика.

— Сбогом, Елено, бог да те поживи, да ти дарува здраве и драгост.

И те изтриваха сълзите, които неволно течаха по усмихнатите им лица. Защото те виждаха зачервените очи, посърналото лице на царицата и не можеха да не предугадят мъката на Анна, която се отделяше от едничката си дъщеря. И без това напоследък тя бе живяла скръбни часове със смъртта на баща си и сестра си Елисавета.

Към какво незнайно бъдеще отиваше детето й? Ватаци бе благороден мъж, а жена му императрица Ирина бе прочута с добродетелите си. Теодор, единственото им дете, бе тих, свенлив, ала болнав дванадесетгодишен юноша. Домът бе прочут и богат. Семейството известно с благонравния си живот. Ватаци обичаше предано и с изключителна нежност съпругата си, която бе дъщеря на покойния Ласкарис. Защото Ирина му бе не само любима съпруга, ала и мъдра съветница. Тя ненавиждаше безсмисленото велелепие, опропастяващото разточителство и излишните накити. Ако си позволяваше някога да прави големи разходи, то бе само за да строи болници и приюти, да издига църкви и манастири. Освен това тя обичаше да поддържа приятелство и да води беседи с учени и художници, с писатели и мъдреци. Ала не за да блести пред тях със своя ум, а за да се поучи нещо…

Всичко това успокояваше Анна и й вдъхваше вяра, че дъщеря й ще бъде добре гледана и ще се учи в благочиние. Все пак тя не можеше да потисне въздишка на дълбока тревога… Всичко щеше да бъде добре, докато Асен и Ватаци бъдат приятели и съюзници. Ала вечно щеше ли да трае това приятелство?

Кочията се препълни с цветя. С дарове. И така по целия път надолу към юг… Народът научаваше, че ще мине царското семейство, и се стичаше по друмовете, за да изкаже радостта си. Ранна южна пролет бе облякла всички плодни дървета със светли невестински премени. Цялото тракийско поле се белееше, потънало в море от нацъфтели сливи, череши, ябълки, круши… По края на друмовете тръпнеха светлите цветчета на шипковите и глогови храсти. Ливадите бяха изпъстрени с безброй шарецветни билки. По синурите цъфтеше бяла ружа, от горите лъхаше на теменуги, здравец и лиляка. Въздухът бе светлосив, мек и галеше лицето с топла ласка. Хебър плискаше сребърни води, буен, пълноводен, сочейки вечния път на българите към бленувания юг.

На няколко пъти сватбеното шествие се спира в най-големите крепостни градове за отмора. Там се стичаше населението на цялата околност, за да види царската челяд. Защото за сватбата пътуваха всички членове на Асеновия дом, с изключение на старата царица. Княз Петър и двамата Калимановци, севастократор Александър с жена си Зорка, деспот Мануил и деспотицата, крал Владислав и кралица Белослава, старата госпожа Тамара, великият боляр на Скопие — Тихомир с жена си, която бе леля на севастократорицата. Никога людете по тия места не бяха виждали събрани на едно място толкова знатни и високи особи. А заедно с тях пътуваха и всички велики боляри, всички велики войводи, всички митрополити, архиепископи и епископи на цялото царство начело с архиепископа на Търнов, известният чрез постнически подвизи Йоаким, който стоеше по ум и благонравие над всички монаси. Войводите в крепостите посрещаха царската глота, водеха коне за смяна, носеха храни и пития, поднасяха дарове. На всеки престой кочиите с веното на младата невеста се увеличаваха с безкрайна върволица. Севастите на Верея, Адриановград и Дидимотихон още отпреди бяха натрупали огромни складове с храна за многохилядната рат. Елена непрестанно гледаше навън, подавайки глава от прозорчето на кочията, и с детско любопитство наблюдаваше местата, през които минаваха.

Веднъж срещнаха пътуващ лагер кумани. Шатрите им, направени от кори от дървета, бяха нагласени върху широки коли, теглени от две редици волове. Сякаш се движеше цял град: с кухните, с виковете на децата, с молитвите на жреците, които отслужваха обрядите в пътуващите шатри. От Адриановград надолу често се виждаха кервани с камили, които бавно и спокойно пренасяха стоки между изток и запад. Елена забелязваше растения, които никога не бе виждала, ширни реки, каквито не подозираше, че съществуват. А когато приближиха морето, което започна отдалеч да се белее като тънка сребърна ивица, тя не откъсна вече взор от него.

Пред градските врати на Галипол ги очакваше Йоан Ватаци с всичките си войводи и многобройни войски. Двамата императори се прегърнаха с искрено и сърдечно движение, като се целунаха три пъти тържествено по бузите. Ватаци се поклони пред царица Анна и прегърна малката си снаха. Елена стори дълбок поклон пред свекъра си и му целуна десница. Тогава Ватаци я дари с наниз от едри бисери, които майка й веднага сложи на нежния детски врат. Беше решено сватбата да стане в лятната резиденция на Ватаци, която се намираше в Лампсак, на отвъдния бряг. Там патриарх Герман щеше да венчае двамата невръстни младоженци, а Йоан Асен щеше да остане в Галипол, където после патриархът с целия си клир щеше да дойде, за да посвети в патриаршеско достойнство търновския архиепископ Йоаким. Императорската галера се люлееше край брега, за да отведе младата невеста и сватбарите в Лампсак. Там императрица Ирина и младият Теодор очакваха с нетърпение момичето, което вече ставаше тяхна дъщеря и съпруга.

Настана мигът на раздялата. Чак сега Йоан Асен разбра какво бе извършил. Той жертвуваше детето си. Отделяше се завинаги от него. Даваше го като залог за едно приятелство, което никой не можеше да знае колко ще трае. Тъмните очи на момичето се изпълниха със сълзи. Напразно то се мъчеше да си припомни всички мъдри и хубави наставления, които старата царица Елена му бе дала на тръгване от Търнов. Малкото му сърце преля от мъка. Хълцания го задушиха. Йоан Асен подаде десница за прощална целувка. Зад леко замъгления му взор ясно се четеше скръбта и вълнението, което той се мъчеше да надвие.

— Ти отиваш вече в чужд дом, Елено. Отсега вече император Йоан Ватаци ще ти бъде баща, а императрица Ирина — майка. Вярвам, че и при тях ще продължаваш да бъдеш същата мъдра и благонравна девойка, каквато си била досега. Един ден, а дано той бъде по-далечен, ти ще бъдеш повикана да царуваш над страната, в която отиваш сега. Постарай се да вземеш пример от новата си майка и не ти желая нищо друго, освен да станеш някога тъй прочута с благочестието и мъдростта си, както е тя сега. Постарай се да бъдеш обичана и почитана в новото си отечество преди всичко с добродетелите на сърцето и ума, а после поради външните си качества. Защото скромността и искреността са най-високата украса на една жена.

Със спокойно лице и разкъсано от мъка сърце царят отдръпна ръката си, която Елена бе обляла със сълзи. Той изпрати жена си, дъщеря си и знатните сватбари до брега и остана там чак дорде галерата се загуби в далечината, прилична на малка тъмна точица.

И още стоя, дорде сенки забулиха снагата му и заличиха ранния блясък на изпъстрените му със сребърни ивици коси.

Корабът иде!

Първи го бе забелязал княз Теодор.

Младият годеник стоеше редом с майка си на скъпия килим, постлан върху скелята на пристанището в Лампсак. Слаб, висок, със замислено лице, Теодор очакваше с боязън и свенливост момичето, което му бяха определили за невеста, която щеше да му бъде другарка в игрите и учението до деня на пълнолетието му, откогато бракът щеше да се счита за действителен.

Единствен син на императорската двойка, с нежно здраве и дълбока чувствителност, Теодор бе израснал сред непрестанните грижи и прекомерна любов на своите родители. Напомнящ по вънкашност и по дух високонравната си майка, сега той се вълнуваше заедно с нея пред чуждата девойка, която щеше да влезе в тяхното семейство.

Затова, когато и двамата зърнаха на приближаващия кораб стройната осанка на младата българска княгиня, която приветливо им махаше с ръка, едновременно и майката, и синът усетиха как някаква тежка грижа се изпарява от сърцата им.

Това хубаво и любезно дете, което идеше към тях, изведнъж ги спечели. Все пак те двамата си оставаха заедно. И новодошлата нямаше да намали обичта, която хранеха един към друг. Ала бедното дете, тъй малко още, се отделяше завинаги от своите, от баща, майка и братя. О, още в първия миг те трябваше да привлекат самотното му сърце, в първото приветствие да влеят цялата топлина, цялата нежност, която изпитваха сега към новодошлата.

Безсилна да смогне над сърдечния си порив, императрица Ирина се спусна с развълнувана стъпка към кораба, който спускаше котва, и щом смъкнаха мостика, тя първа напусна брега и се изкачи към скъпите си гости.

Двете царици се прегърнаха с дълбоко вълнение. След това веднага Ирина Ватаци се обърна към младата невеста и преплете пръсти в смирен възторг, тъй чист и тъжен бе взорът на прекрасното момиче, тъй пълен с очакване и страх. С топла сърдечност императрицата разтвори прегръдки и стисна към сърцето си новата дъщеря, изпратена й от бога. Усети как детето въздъхна с дълбоко облекчено сърце и как нежно се притисна към нея.

Доверието бе спечелено.

— А сега да те запозная с твоя нов брат Теодор — каза императрицата и се обърна към сина си.

Юношата пристъпи смутено, леко се зачерви и подаде ръка на невестата си. Елена се поклони и двамата се целунаха с детска тържественост и строгост сред възхитените и умилни погледи на присъствуващите.

В съборната църва на Лампсак ги очакваше патриарх Герман, заобиколен от целия си клир: митрополити и архиепископи, епископи и всечестни монаси, архимандрити и игумени.

Когато невръстните младоженци застанаха един до друг, уловени за ръце, връз изплетения от свежи цвета килим пред олтара, под благославящата десница на патриарха, Ирина и Анна не можаха да сдържат сълзите си.

Тъй невинни и тъй печални бяха детските лица.

Бузите на Елена цъфтяха румени като червената й руба, везана със златни трендафили. Мантията й от небесносин персийски аксамит стигаше до земята и беше подплатена с кафяв атлаз. Теодор Ватаци носеше на главата си затворена корона, като шлем. Туниката му от сирийски пурпур бе тясна и права, като на василевс. В дясната си ръка той държеше скиптър с малък златен кръст на горната част.

След бракосъчетанието всички отидоха в залата на сватбен пир, където придворните граматици написаха хрисовула за венчавката:

„Съборно деяние относно венчавката на самодържеца на Никея, кир Йоан Дука Ватацес и българския цар Йоан Асен — за господаря Теодор, син на царя Ватацес, и дъщерята на българския цар. Месец май, двадесети ден, сряда, година 1235. Събрахме се всички архиереи заедно с всесветлия патриарх по царска заповед и разсъдихме общо за тази сватовщина и за другата спогодба между царства му и великия цар Йоан Асен. За държавния господар Теодор Ватацес и дъщерята на височайшия цар Йоан Асен — господарката Елена. И като обсъдихме обстоятелствата и ползата, която всички православни българи и ромеи ще имат от това сватовство, и вредата пък, която ще имат враговете им — единодушно даваме съгласието си. Венчавката се извърши в град Лампсак от превисокия патриарх Герман, в служение със следните всечестни митрополити…“

Следваха подписите на патриарха и двадесет най-видни архиереи.

Грамотата предадоха на българската царица и високите й люде.

Тогава дойде мигът на най-тежката раздяла. Анна трябваше да се върне със синовете и близките си в Търновград, а Ирина и младите щяха да заминат за Никея.

Далече, отделени през планини и морета, щяха да бъдат вече майката и дъщерята. С дълбоко съчувствие Ирина остави българската царица да изплаче всичките си сълзи, притиснала до гърдите си малката си дъщеря. Мълчалива и трогната, тя не се опита нито за миг с празни слова и безсмислена намеса да облекчи тази гореща скръб. Пристъпи към тях чак когато Анна сама отпусна детето си и го предаде в ръцете й:

— Ти си вече нейна майка… Обичай я… Бди над нея…

С покровителствено движение Ирина прибра момичето, което хълцаше и отчаяно простираше ръце към майка си, обгърна раменете му с ласкава десница:

— Ще я обичам повече от сина си. Кълна ти се…

Придружавайки кир Ватаци, Анна и българските сватбари, към Галипол отплува и сам патриарх Герман заедно с целия си клир. И там се извърши делото, което изпълни сърцето на Асена с най-дълбоко доволство. След грамотата, в която се скрепяше бракът на Елена и Теодор, граматици написаха нов хрисовул, в който благоговейният и свят мъж Йоаким — преждеосвещеният архиепископ на Търнов — бе наречен патриарх не само на думи, но и с писмено деяние на патриарх Герман и на всички източни епископи, които, след като го подписаха, го дадоха на благочестивия цар и на новопосветения патриарх неотделимо, за вечен спомен.

С това се признаваше законно независимостта на българската църква. И ако Йоан Асен не получаваше вече нищо от целия този съюз с Никея, постигнатото бе предостатъчно, за да задоволи дадените жертви от бащиното му сърце.

Защото споразумението по останалите въпроси срещна мъчнотии още на следния ден от започването на изпълнението на третата точка от договора: подялбата на латинските земи.