Фани Попова-Мутафова
Йоан Асен II (47)

11

През цялата 1234 година между Търнов и Никея на престанно пътуваха пратеници. От патриарха до новия търновски архиепископ Йоаким, от Асена до Ватаци, от Асена до патриарха…

Успехът на преговорите зависеше от успеха на войната между Никея и Венеция. Когато Ватаци имаше успехи, отстъпките, които Герман правеше на българската църква, намаляваха. Когато никейците губеха, тогава патриархът ставаше по-отстъпчив.

Преговорите се въртяха около три въпроса.

Първият бе да се сключи договор за съюз и братска общност между действията на Никея и България против латинците. След което да се проведе бран за подялбата на латинската империя.

Вторият се касаеше за скрепването на този съюз с брачен договор между малолетната дъщеря на царя Елена — и младия син, наследник на Ватаци — умния и даровит Теодор.

Третият уреждаше църковната независимост на българите.

И докато първите два въпроса бяха веднага и най-лесно уредени, третият спираше изпълнението на първите два.

Ала през пролетта на 1235 година най-сетне Йоан Асен получи дълго жадуваната вест.

Патриархът отстъпваше.

Царят дълго препрочита писмото на Ватаци, с което му известяваше съгласието на патриарха. Какво бе разрешило съмнението и упоритостта на Никея?

Разказът на гръцкия пратеник му разясни всичко.

След като бе превзел един по един островите Лесбос, Хиос, Самос, Икария и Родос, Йоан Ватаци бе сложил око на Крит.

Поробеното от латинците население на няколко пъти бе дигнало бунт против чуждия ярем. Ала винаги без успех. Най-сетне то се бе обърнало към император Ватаци, за да иска от него помощ и закрила, като му обещаваше върховната власт над острова. Ватаци бе изпратил към Крит 33 галери войска. Срещу тях венецианците пък бяха изпратили известния венециански вожд Марко Сануто, господаря на Наксес. Ала при пристигането на гръцката флота той напуснал острова с войските, които бе завел. Това дало повод да се заговори, че бил подкупен.

Тогава гърците обсадили другия венециански вожд — Марко Куирино — в крепостта Ретиво. Куирино се бе предал и войските на Никея завладели много други градове. Но обсадата на замъка на Бонифацио им отнела толкова време, че Куирино в това време успял да събере нови войски и ги принудил да дигнат обсадата.

Обещанията на критските жители не отговаряли на помощта, която бяха оказали. И Ватаци дигнал галерите си обратно. Ала по пътя ги настигнала страшна буря и ги разбила в бреговете на Крит. От тях останали само три от най-малките галери. Между загиналите били и двамата венециански пратеници, които заминали да преговарят за мир. Все пак Ватаци не се отказал от желанието да превземе Крит. Наскоро след това той си доставил нови кораби и предприел втори поход към острова.

— Е, какво стана? — попита царят.

— Когато нашите научиха, че венецианците обсадили Сърбия, веднага изпратиха двадесет галери за Крит. Ала венецианците потеглиха обратно към Крит. Единият от вождовете им веднага зае града, а другият се впусна да догонва нашите кораби. Ватаци стигна пръв в едно от пристанищата на Кипър. Настана страшен бой… Гърците от острова почнаха отвсякъде да се стичат на помощ. С общи усилия запазиха входа на пристанището. Употребиха всичко, което бе възможно: обсипаха с дъжд от стрели и гавелоти венецианците, хвърляха им огромни камъни с метателните машини, дори раниха един от техните вождове…

— И тогава? — нетърпеливо попита Асен.

— Все пак през нощта нашите напуснаха пристанището и отплуваха към Никея…

— Защо?

— Силите на венецианците ги превъзхождаха и при по-дълга борба щяха да ги унищожат…

Царят погледна писмото на Ватаци.

Ясно беше. Никея бе слаба да води сама борба против латинците. Тя се бе убедила, че има нужда от мощен съюзник.

И това бяха само българите. Затова бе отстъпила.

И за трети път самодържецът почна да чете писмото на Ватаци:

„Христолюбивий Асене, брат и сват на моето царство. Изпратих послание до преосвещения вселенски патриарх Герман и останалите всеосвещени негови братя патриарси: Атанасий Йерусалимски, Симеон Антиохийски и Никола Александрийски, със следното съдържание: «Собственоръчно напишете и ми изпратете грамота, че сте съгласни по общо наше и ваше споразумение да се нарече и дарува с патриаршеска степен, равна на вашата, града Търнов и църквата „Възкресение Христово“, майка на църквите в българското царство, защото христолюбивият цар Йоан Асен силно желае да се дарува това от мене и от вас на неговото царство.» Когато те ми изпратиха отговора си и исканите грамоти, аз известих на народа си, че трябва да почне да се приготовлява за посещението на младата невеста, защото всичко е готово за отпразнуването на сватбата. Така че не остава нищо друго, освен царството ти да удостои дома ми с посещението на своя дом, за да бъде извършено уговореното.“​

Виното, приготвено за сватбата в Константиновград, бе отдавна готово. Сега щеше да послужи за сватбата в Никея.

Асен се огледа наоколо със свито сърце.

Не. Не беше вече шега. Тежкият час за раздялата бе дошъл.

А малката Елена не подозираше още, че писмото, което бе пристигнало днес, бе решило вече съдбата й.

Царят отново неволно се огледа. Къде бяха Елена и майка й? Не се чуваше никакъв глъч.

През отворения прозорец се виждаше високата камбанария на „Свети Спас“ — църквата на светото възнесение.

Радостта на владетеля надделя над тъгата на бащата.

Патриаршеска църква!

И в нея бъдещият патриарх Йоаким щеше да служи като свободен и независим глава на църквата на българската империя… А близо до нея вече се строеше и патриаршеският палат.

Йоаким трябваше да узнае веднага радостната вест…

А царицата? Не, Анна трябваше да узнае колкото може по-късно. Защото за нея тази вест не носеше радост…

Йоан Асен даде повеля: Веднага да се свика на бързо заседание синклитът на всички велики боляри, да се свикат още и великите воеводи, както и да се изпратят послания до всички митрополити, архиепископи и епископи на цялото царство — да заминат неотложно за Търнов. Подобни послания отправи и до всечестните монаси в Света гора.

Ненаситно бе човешкото сърце…

Когато той бе казал пред раклата на света Петка: „Имам всичко, което пожелах“ — едва ли би помислил някога, че може да мечтае за независима патриаршия. И разбра, че народът имаше право, като казва: „Всяко зло за добро…“

Измяната на латинците му бе донесла патриаршията.

И Асен реши най-първо да се отправи с преизпълнено от благодарност сърце да се поклони пред раклата на преподобната Петка.