Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Асеновци (3)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2019)

Издание:

Автор: Фани Попова-Мутафова

Заглавие: Йоан Асен II

Издание: трето

Издател: Български писател

Град на издателя: София

Година на издаване: 1986

Националност: българска

Печатница: ДП Димитър Благоев

Излязла от печат: 25.VI.1986

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Любен Петров

Художник: Борис Ангелушев

Коректор: Тотка Вълевска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7971

История

  1. — Добавяне

9

Думите на Василий се изпълниха.

Положението бе страшно.

Отвсякъде се надигаха тъмните сили на омразата и завистта, за да разрушат великото дело на мир и обич, което бе съградил Асен.

С грозна сила нахлуха внезапно пълчищата на венгрите. Заеха Белград и Браничево, опустошиха и разбиха градове и села, навлязоха още по на запад, обсадиха Бдин. Севастократор Александър очакваше пристигането на обещаната куманска конница. Ала тя се бавеше. Защото по същото време в Кумания бяха нахлули други венгерски пълчища под водачеството на кралския брат Калман. Тогава Александър събра нови подкрепления от войските, които бе оставил да пазят границата, и се отправи към лагера на венгрите.

А в това време папа Григорий правеше всичко, което бе по силите му, за да увеличи враговете на българския цар.

Водеше преговори с Никея за съединяването на източната и западната църква, подканваше Стефан Радослав да нападне България, изпращаше пари на Бриен да събира огромна рат против Асена, за да настъпи от юг в помощ на венгрите. Веднага, щом научи за нахлуването на Бела и пълчищата му в Белград и Браничево, Григорий изпрати повеля на чанадския митрополит във Венгрия и на началника на доминиканския орден в Полша да напомнят на българските митрополити в Белград и Браничево, че трябва да се повърнат към унията с римската еклезия и с уважение да й бъдат покорни и предани. А в случай че се откажат да послушат съвета им, тогава да присъединят и подчинят тяхната епархия под основаното през 1229 година ново епиокопство на Сирмия.

Ала и Асен не спеше. И той правеше всичко, което бе по силите му, за да устои на огромната борба, която бе подел с най-мощната власт на света — Рим — за да й покаже, че не може безнаказано да се пренебрегва достойнството на българския цар.

Всеки ден по двама-трима гончии преминаваха градските порти при Устието и Дервента, разпратени в различни посоки. И плодовете на внушенията му скоро се явиха.

В Никея преговорите с папата се протакаха до безкрай. Всеки ден православният цар искаше нови правдини и предлагаше нови условия. Най-важното от тях бе източната църква да преговаря като равна на римската. А освен това патриарх Герман не смяташе мнението на папата за по-горно от неговото.

В Сърбия отдавна болярите не бяха доволни от слабия си крал Стефан Радослав и подготвяха бунт против него. Единствената му опора бе тъстът му, кир Теодор Комнин. Ала сега, когато Комнин бе пленник, писмата, които българският цар изпращаше на зетя си, спомагаха на Владиславовите привърженици да вземат връх в тая династична междуособица и да отвличат вниманието на краля от внушенията на папата.

С богати плати Асен привличаше наемниците на Жан дьо Бриен, който със своето скъперничество ставаше ненавистен на поданиците си.

По внушение на Асена зет му Мануил Комнин бе писал на патриарх Герман: да му изпрати свой екзарх за уреждане на църковните отношения със солунското деспотство.

Веднага патриархът бе свикал местен събор, който избра за екзарх на Солун анкирския митрополит Христофор. Екзархът замина при Мануил Комнин, след това направи посещение на примас Василий в Света гора и се помъчи да го отклони от първото му решение. Ала светият старец остана на старите си убеждения.

Тъй минаваха тия напрегнати, опасни часове за самодържеца.

Денем: залисан в държавните писма и безброй грижи по снабдяването на войските с оръжие и храни.

Вечер: в молитви и бдения пред раклата на преподобната Петка.

— И сега ми помогни — се молеше горещо той. — Господи, ако ми дариш победа над вероломните угри, обещавам в чест на спасението ни да построя църква на името на спасителя Исуса Христа, която да бъде най-хубавата, най-знатната, най-прославената по цялата ми земя… Ще построя „Свети Спас“ на най-високото място на Царевец, с кула толкова висока, че от нея ще се виждат пределите ми по всички посоки.

А царицата прекарваше последните седмици на третата си бременност и чакаше смирено своя тежък час.

„Дано това дете не вземе със себе си горчивината на дните, които изживявам — си мислеше тя, — тия страшни дни, в които братовите ми войски искат да завладеят земята ни…“

Докато венгрите плячкосваха страната между Тимок и Морава и пренасяха с корабите си през Истър обсадните машини, севастократор Александър ги биеше по части. Най-напред той плени вожда на сикулите Богомир и го изпрати в Търновград. След това настъпи към Бдин, докато куманите се биеха отвъд реката срещу пълчищата на Калман. Тогава Андрея II изпрати нови войски начело с магистър Дионисий.

Борбата бе дълга и неравна. Всички войски, които венгрите прекарваха през Истъра, биваха унищожавани от смелите ратници на севастократор Александър, които не спираха нападенията си.

Венгрите не можаха да преминат по-далеч и да унищожат България. Все пак целта им бе постигната. Те бяха отвлекли за дълго време вниманието на Асена от юг и отложили съюз между българи и никейци. А в Кумания бяха откъснали част от земята й, като я бяха нарекли Северински банат.

Между това Йоан Ватаци преживяваше други трудности.

С помощта на венецианците в Родос се беше вдигнал бунт от гърка Лъв Гавала, който искаше да отцепи острова от земите на Ватаци в самостойно владение. Тогава никейският император събра цялата си флота и я отправи начело с великия доместик Андроник Палеолог към остров Родос. Това се стори благоприятно обстоятелство на латинците в Константинопол и те дигнаха войски към земите на Никея. Отплуваха за Лампсак и заеха крепостта Пиги.

Ала това бе единственият им успех, както обсаждането на Бдин остана едничкият подвиг на венгрите.

Времето минаваше, а латинците и венгрите изтощаваха силите си в безплодна, безкрайна борба…

В деня, когато му се роди втори син, цар Йоан Асен получи послание за мир с венгрите. В същото време и севастократор Александър получи вест, че има първородно чедо.

Двамата царствени младенци нарекоха с еднакво име — Калиман. В чест на чичото на царицата, който водеше край Истъра преговорите за мир. В чест на мира, който възвръщаше завзетите области обратно към майката родина. Българите освободиха княз Богомир и го върнаха в бащината му земя. А крал Андрея си даде дума: никога вече да не напада съседите си българи — дорде е жив.

В сърцето на Анна се стопи най-тъмната мъка.