Фани Попова-Мутафова
Йоан Асен II (51)

15

Военният съвет се събра на приятелска и братска трапеза. След като изпратиха царица Анна заедно с новопосветения патриарх и свитата им, както и всички високи гости и сватбари, двамата царски сватове седнаха един до друг на средата на дългата маса, край която бяха заели места всички техни велики и мали войводи.

Йоан Дука Ватаци първи пи наздравица по тракийски от един позлатен рог от бик. Остави го до половината недопит и го подаде на българския самодържец. Тъй те се побратимиха по бранен обичай.

След яденето и пиенето в кулата на Галиполската крепост се оттеглиха най-знатните военачалници, за да уговорят подялбата на земите. Разпериха връз една маса картата на бойните действия и двамата царе сведоха чело над нея. Ватаци сложи ръка върху галиполския полуостров и каза:

— Всичко това ние превзехме преди започването на общата бран. Затова целият полуостров заедно с крепостта Галипол и град Мадит, както и градовете по брега на Мраморно море, няма да влизат в делбата…

Севастократорът Александър се спогледа с брата си. И на двамата мина през ума една и съща мисъл: ако латинците не знаеха, че сме съюзници, и не се боеха от нас, едва ли вие щяхте тъй лесно да превземете тия градове от изплашения враг…

Ала прехапаха устни. Не казаха нищо. Защото друга мисъл се загнезди в тях, по-ядовита, по-опасна от първата.

Явно бе намерението на никейците. Да се промъкнат постепенно по брега на Мраморно море към Босфора.

Войводата Никифор Тарханиот, одързостен от мълчанието на българите, посочи една крива черта на картата и каза:

— Това ще бъде границата между България и Никея: на запад реката Хебър, а на изток град Ганос. От теза две места, като се образува основата на един триъгълник, най-горната точка на триъгълника по северна насока ще бъде крепостта Цурул. Оттам на север каквито земи има — ще бъдат ваши.

Българите пак се спогледаха. Никейците бяха много щедри. Оттам на север каквото имаше — бе все за тях…

А всъщност тези земи бяха вече почти всички в техни ръце.

Но това нямаше значение. Другаде бе най-голямата важност на спора. И Йоан Асен не се поколеба веднага да сложи въпроса:

— Добре. Съгласни сме. Макар че това, което ни се дава, а именно земите на юг от Адриановград, Асеновград и Сяр да са вече наше владение. Искам да бъда начисто относно намеренията, които има Никея към освобождаването на Константиновград от латинците.

Този път никейците се спогледаха. Андроник Палеолог и Никола Котерци си направиха знак кой да отговори. Ала тях ги изпревари Лъв Гавала, който при вида на мощната съюзническа армия се бе отказал от бунтовническите си намерения и се бе покорил на Ватаци.

— Аз смятам, че най-важното засега е: преди всичко да отнемем Константинопол от латинците. После лесно ще се спогодим.

Всъщност най-важното за Асен бе да изгони от Константиновград омразния му Жан дьо Бриен, който тъй надменно го бе оскърбил. А дали след това ще му бъде по-приятно никейците да властвуват в Царския град или латинците, то бе друг въпрос.

— Аз предлагам следното: господар на Цариград да бъде този цар, който пръв влезе в него. Ако ние успеем първи да нахлуем през Златната порта и кир Йоан Асен влезе първи в града и седне връз престола на Света София, то градът ще бъде наш. А ако вашата флота първа успее да доближи стените и да прехвърли войската си в града, като отведе кир Ватаци в Света София, нека бъде ваш… — каза великият войвода Драгота.

Ватаци изгледа людете си. След това поклати глава.

— Рано е още да делим кожата, дорде мечката е жива… Нека първо да видим щастието на оръжието си…

Обладани от леко недоверие един към други, с охладнели сърца, двамата царе разделиха войските си и потеглиха в поход.

Ватаци се отдели по посока на Пропонтида, която бе по-близо до неговите земи. Асен нахлу в Тракия. За късо време всички латински земи паднаха в техни ръце. Мадат, Сест, Кардия, целият Херсон. Падна и най-яката крепост — Цурул. Българите влязоха в Адриановград и изгониха латинския гарнизон.

В края на лятото двете победни войски се спряха и съединиха пред вратите на Константиновград.

Никога по-страшна напаст не бе постигала Царския град. Отникъде не бе дошла още никаква помощ. А пред стените на града идеше безбройна рат, докато откъм морето Лъв Гавала водеше флота от 300 кораба.

Венеция изпрати на Бриен помощ от 25 галери под водачеството на Леонардо Куирини и Марко Гусони. Те пристигнаха едва когато двете войски бяха вече в разгара на боя.

Жан дьо Бриен заповяда да обезоръжат всички гърци в града и да вземат оръжието им за латинската войска. Така една голяма надежда на Ватаци пропадна. Защото той се бе надявал, че градът ще се предаде отвътре. Затова, когато зърна от брега да тичат мъже, облечени в гръцки дрехи, с гръцко оръжие в ръце, и да приближават към корабите му, той не се защити от тях. Ала измамата се разбра чак когато преоблечените латинци почнаха да навлизат в корабите им да посичат каквото им падне подръка. В този миг пристигна флотата на венецианците и се спусна по средата на никейската.

Неуспехът по море се отрази на действията откъм суша. Йоан Асен действуваше извънредно предпазливо, защото бе научил, че гърците ще предадат града на Ватаци, а той предпочиташе в такъв случай Константинопол да остане в ръцете на латинците. Освен това таен пратеник от България му бе известил, че ромеите в страната надигат глава, помамени от лъстивите обещания на Ватаци. Защото те бяха приели с радост властта на Асена след поражението на кир Теодор Комнин. Ала сега, след издигането на Никея, която с българска помощ бе изправила глава и бе сложила крак на полуострова, ромеите в България отправяха очи към гръцкия император, който възкресяваше надеждите им, че някога ще си върнат Константиновия град.

Настана ранна есен, с безкрайни дъждове и неочаквани студове. Двамата съюзници се прибраха в земите си, без да вдигнат обсадата.

Зимата на 1236 година щеше да послужи за трескави приготовления. Новата пролет да види нови войски и нова флота пред стените на застрашения град. Защото Константиновград не можеше да се превземе без флота.

А Йоан Асен бе взел ново решение:

Тази флота да бъде вече негова — българска.