Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Асеновци (3)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2019)

Издание:

Автор: Фани Попова-Мутафова

Заглавие: Йоан Асен II

Издание: трето

Издател: Български писател

Град на издателя: София

Година на издаване: 1986

Националност: българска

Печатница: ДП Димитър Благоев

Излязла от печат: 25.VI.1986

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Любен Петров

Художник: Борис Ангелушев

Коректор: Тотка Вълевска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7971

История

  1. — Добавяне

21

Блясъкът и звънът на златните пари привличаше неотразимо окото. Кир Теодор не сваляше взор от лъскавата купчина съвсем нови перпери, протегна жадно ръце.

Зарови ги в хладния, ослепителен, жълт поток, който преливаше с приятен шум от едната му шъпа в другата. Ала не бе алчността за богатства, която караше очите му да святкат с такова задоволство. С толкова гордост.

Перперите носеха от едната си страна лика на Исуса Христа, седнал на трон, с евангелие в ръце. А от другата имаха образа на кир Теодор, с венец на главата и скиптър и държава в ръцете. Отляво пишеше с латински букви, защото парите бяха сечени във Венеция: Теодор, а отдясно — император.

Злорада усмивка разкриви устата на ромееца. Какво ли лице щеше да скърши кир Йоан Ватаци, като зърнеше новите пари… Той се изсмя високо, от цялото си гърло. Кир Ватаци щеше скоро да скърши още по-кисело лице, като видеше на престола в Света София да увенчават кир Теодор Комнин като василевс на всички гърци.

Всичко вече беше готово за похода към юг. В Константинопол царуваше невръстно дете под опеката на слаби държавници. Войската бе разстроена, въодушевление за бран липсваше. Никой миг не е бивал дотогава тъй благоприятен за изпълнение на бленуваното дело, както сега.

Кир Теодор се размисли. Българите имаха слаб, кротък, миролюбив цар. Освен това бяха и подписали договор за мир. Алексей в Трапезунд не бе от значение. Оттам опасност не идваше. Само Ватаци можеше да му се изпречи на пътя. Той въздъхна, застана край прозореца на Акропола, отправи взор към корабите, които издуваха платна на широкия пристан на Тесалоника. Топъл вятър лъхна челото му.

Не беше ли по-добре гърците да съюзят усилията си, за да бъде победата им по-сигурна, вместо да делят сили в безсмислени борби?

Ала честолюбието гореше като отровен пламък сърцето на Комнин. Да отстъпи… Защо? Защо да не отстъпи кир Йоан Ватаци? Той бе зет на Ласкарис. А името Дука бе влязло в рода Ватаци само чрез женитбата на прадядо му със сестрата на император Мануил. Когато родът на Комнините носеше званието Ангел направо от севастократор Йоан, чичо на император Алексей Трети. Никейският господар трябваше да отстъпи.

Долу в тясното крепостно дворче препускаше пъргав, дорест жребец. На седлото, възседнала по мъжки, с развени коси и пламнало лице, лудо дърпаше юздите малката Ирина. Кир Теодор изтръпна. Това дете можеше да си счупи главата. Кой го беше оставил да върши такива безумия?

Ирина вдигна глава нагоре, весело махна с ръка към баща си. Той неволно се усмихна. Сърцето му се изпълни с гордост. И лека скръб.

Да беше синът му Йоан тъй буен и неукротим — бъдещият наследник на Константинополския престол. Но той бе кротко и замислено дете, с нежна душа и тиха обноска — сякаш момиче. А вторият Димитър не го теглеше нито науката, нито бранта. Мислеше само за песни и игри.

Погледът му спря върху една дребна осанка, която бързо приближаваше към главния вход на кулата. Дългата мантия стоеше смешно връз ниското тяло, което се кланяше по всички посоки, към всеки срещнат.

Кир Теодор се дръпна от прозореца, спусна се към вратата, за да посрещне дългоочаквания гост. Тиери дьо Менво изпращаше чрез доверения гръкоарменец Рубан Захарос новини от Константинопол: дали най-сетне бе дошъл удобният миг да се обсади градът, дали латинците са получили оръжия и подкрепа от кралица Бланка, дали кръстоносците са решили вече да се откажат от борбата за запазването на империята им.

Захарос пристъпи с дребни крачки, препъна коляно, скръсти ръце на гърди, сетне сведе чело:

— Слава и чест на императора на всички гърци!

Кир Теодор се усмихна с благоволение, вдигна го и му посочи нетърпеливо място да седне.

— Е, какви новини?

Пратеникът мълчеше. В живите му черни очи можеше да се прочете зле стаена тревога. Той облиза няколко пъти засъхналите си устни. След това каза бързо:

— Новините са чудни.

С тънкия си усет кир Теодор веднага разбра, че новините са лоши. Благоразположението му веднага се промени. Той навъси вежди, каза глухо:

— Говори.

Гъркът пое дъх.

— Съветът на бароните взел невероятни решения.

Комнин махна нетърпеливо с ръка.

— Какви са те?

— Решили да подирят нов наместник за малолетния Бодуен.

— Защо? Нарио дьо Туси не си гледаше съвестно работата?

Гъркът поклати глава.

— Нарио дьо Туси! Той е почтен човек наистина. Ала това не е едни Бетюн или един Вилардуен! Те решили да подирят човек с твърда ръка и непреклонна дума, с голяма власт и влияние, за да може да защитава империята от застрашаващите я врагове.

Кир Теодор побледня. Мрачен облак мина през очите му.

— Не го усуквай толкова! Кого са избрали? Някой сродник на френския крал или може би сам Андрея Венгерски?

Гъркът наведе чело, заби поглед в мраморната мозайка на пода. Каза едва чуто:

— Не. Избрали един от съседните господари.

Комнин приближи към него. Дишаше тежко.

— Ватаци, нали?

Захарос мълчеше.

— Защо не ми отговаряш? Говори! — Той повиши гласа си. — Говори!

Пратеникът дигна несмело очи, погледна изплашено към разгневения император. След това избъбра бързо:

— Избрали българския цар… И решили да скрепят договора с брак между Бодуен и дъщеря му Елена… Посолството вече заминало за Търнов…

И като каза най-сетне страшната новина, той се отпусна на креслото. Избърса потта от челото си.

Кир Теодор стоеше неподвижно на мястото си.

Изненадата му бе така голяма, така неочаквано бе това, което бе чул, щото той не можеше да каже нито дума. Захарос го гледаше. Тъй тъмночервено бе станало изведнъж лицето на Комнин, тъй задавен и труден дъхът му. Сякаш всеки миг щеше да падне покосен от яростната си възбуда.

Йоан Асен… Как беше възможно?

И той се бе съгласил. Кроткият, благочестивият… С това лице на постник. Ах, измамник! Дръзкият хитрец! Виж ти как дебнал своя час. И все пак. Тихо и незабелязано, като кротките води, той бе проникнал през най-дебелия зид. Защо му беше бран? Той си имаше подписан мирен договор с Епир. И все пак щеше да управлява в Константинопол…

Кир Теодор цял потрепера от бесен гняв. А той? Глупец! Бе оставил под носа да му вземат най-хубавата, сигурна плячка. Къде са му били очите досега? Но какво можеше да стори, кому да се сърди?

Всичко бе извършено мирно и гладко, по закона, с всички приличия. Нима в договора му с българите стоеше писано, че Йоан Асен не бива да поема наместничество над чужди владетели? И тия проклети латинци! И те го бяха надхитрили! Нима това беше наместничество и приятелство? Можеше ли в тоя договор да няма тайни решения, насочени против него? Нима току-тъй латинските барони са дали властта на Асена, ако той не е поел никакви обещания към тях?

Той изтича към Захарос, улови го за яката на туниката, разтърси го силно.

— Говори! Какво знаеш друго?

— Нищо, господарю! — изстена умолително гъркът.

Ала кир Теодор знаеше добре навиците му. Той отиде към масата, връз която лелееше купчина жълтици, нагреба една шепа и му ги подаде.

— Още ли не знаеш?

Рубен Захарос пое парите, извади дълга плетена кесия от джоба си, преброи ги, прибра ги и каза спокойно:

— Тиери дьо Менво не е присъствувал при изготвянето на тайния договор, ала успял да научи по околен път, че срещу властта в Константинопол Асен обещал да пази Латинската империя от всичките й нападатели, за да спечели отнетите от враговете земи и да закрепи властта на зетя си Бодуен пред враждуващите партии на венецианци, генуезци и ромеи. Договорът ще влезе в сила от деня на сватбата между Елена и младия император.

— Кога смятат да стане тя?

— Може би след една година. Тогава Асен ще отиде в Константинопол и ще управлява империята до пълнолетството на Бодуен, когато ще се зачете бракът за действителен.

Кир Теодор се замисли, пресмятайки нещо.

— Имам време… — пошъпна той едва чуто. И бързо изпрати да повикат брата му Мануила.

Той бе решил вече.

Веднага трябва да се сключи мир с латинците за една година. А в това време той щеше да прати посланици е дарове до Фридрих II, дирещи съюз и подкрепа против всички врагове на мощния Хохенщауфен, и императора на Тесалоника.