Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домът Деравенел (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ravenscar Dinasty, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Тейлър Бредфорд

Заглавие: Династията Рейвънскар

Преводач: Лили Христова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Мариела Янакиева

Художник: Megachrom

ISBN: 978-954-585-808-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1420

История

  1. — Добавяне

52.
Лондон

— Невил изглежда доволен от себе си — отбеляза приглушено Уил Хаслинг, приближавайки се до Едуард. — Вероятно накрая е приключил преговорите с Луи Шарпентие.

— Надявам се. Като че се проточиха с месеци. Предполагам, че не е зле най-сетне да се сдобием с фабриките за коприна и лозята, стига имотите наистина да си струват.

— Не ми звучиш много въодушевен от сделката, Нед — Уил го изгледа сериозно и смръщи вежди. — Безпокои ли те нещо?

— Не зная. Не мога да си обясня, какво толкова ме гризе. Някак ме тревожи, а не мога да кажа защо. Никога не съм споделял тези си чувства с Невил — Едуард изпусна дълга въздишка и завърши: — Виж, никога не е сключвал неподходяща сделка през живота си и му имам доверие. Безусловно. Всичко ще бъде наред, ще видиш.

— Щом твърдиш — отвърна Уил и огледа малката трапезария в „Деравенелс“.

Откакто преди три години Нед бе заел поста на управителен директор на компанията, всяка сряда даваше обяд, като канеше различни висши служители. Уил, Невил и Джони Уоткинс винаги присъстваха, защото му бяха най-близки.

От другата страна на стаята Невил долови погледа на Уил и направи едва доловимо движение с глава; Уил кимна в отговор. Докосна ръката на Едуард.

— Мисля, че Невил иска да говори с мен. Моля да ме извиниш.

Нед се усмихна.

— Разбира се. Искам да кажа две думи на Оливери. Трябва да разбера мнението му за моя петролотърсач, Джарвис Мърсън.

Уил тръгна към прозореца, където бе застанал Невил и разговаряше с брат си Джони.

Едуард направи няколко крачки към Алфредо Оливери и заговори:

— Е, кажете ми какво мислите за тексаския ми приятел, господин Мърсън.

— Според мен притежава сериозни познания и ще ни бъде много полезен. Малко е самомнителен и това обижда околните, но като цяло смятам, че е свестен. Искрен е.

— Значи и двамата сме на едно мнение, защото по моя преценка е честен. И откровен, както споменахте. Ще ми се да отскочи до Персия следващия път, когато отпътувате с Аспен. Какво ще кажете?

— Изцяло съм „за“ — отговори Оливери. — Аспен също би се съгласил; и двамата харесваме Мърсън. Да ви кажа истината, смятам, че е честен като проповедник, макар че понякога наистина се увлича.

— Просто обича да разказва небивалици, така ли? — засмя се Едуард и Алфредо се присъедини към смеха му. После Едуард предложи: — Нека сядаме на масата, Оливери. Имам среща този следобед. Извън кантората. Не мога да закъснявам.

Алфредо кимна и двамата се отправиха към кръглата маса в средата на помещението. Днес бе сервирано за шестима: Едуард Деравенел, Невил Уоткинс, Джони Уоткинс, Уил Хаслинг, Алфредо Оливери и Роб Аспен.

Едуард бе поздравил всеки от тях малко преди да седнат и сега им пожела:

— Приятен апетит, господа.

Когато наляха бяло вино за ястието с риба, мъжете започнаха да разговарят, да обсъждат бизнеса, борсата, политиците и политиката. След писията, им сервираха агнешки пържоли с гарнитура от зеленчуци и печени картофи, последвани от пудинг от хляб и масло за десерт.

Уил, който седеше до Едуард, тихо промърмори:

— Като че Невил действително носи добри новини от Луи Шарпентие. Намекна ми го преди малко, но ще се направя на изненадан, като я съобщи по време на обяда.

Едуард леко кимна, после се обърна към Роб Аспен:

— Навярно ще приема предложението ви да дойда в Персия с вас следващия път, когато заминете.

— За вас ще бъде интересно преживяване, особено ако накараме нефта да бликне, както Мърсън казва.

Едуард отрупваше Аспен с въпроси до края на обяда, още веднъж изрази убедеността си за важността на петрола и решимостта си да извърши сондажи и в други части на Персия.

— Искам петрола за „Деравенелс“. Трябва да го притежаваме, Аспен. От първостепенно значение е.

След като обедът приключи точно преди да им сервират кафето, Невил стана и почука с лъжичка по чашата си с вода.

— Моля за миг внимание, господа, ако обичате.

Всички престанаха да разговарят и вдигнаха очи към него. Невил кимна и се усмихна.

— Бих желал да вдигна тост — взе в ръка чашата си с вино и продължи: — Както всички знаете, проведохме преговори с Луи Шарпентие за някои от владенията му. Всичко приключи благополучно, с изключение на едно. Обаче мисля, че можем днес да вдигнем тост за „Деравенелс“ и новите й придобивки във Франция.

— За „Деравенелс“! — в един глас се обадиха всички, вдигнаха чаши и отпиха.

Едуард възкликна:

— Браво, Невил! Сега е ред да вдигнем тост за теб, защото ти го постигна — Едуард обходи с поглед масата, усмихна им се и завърши: — За Невил Уоткинс.

— Благодаря ви, благодаря ви — поласкан и щастлив, Невил седна.

Скоро след тоста Алфредо Оливери и Роб Аспен се извиниха и тръгнаха към следобедните си срещи.

Докато допиваше кафето си, Едуард се обърна към Невил:

— Спомена, че оставало едно последно нещо. Какво е то? Като че през последните два месеца успя да обхванеш всичко.

— Всъщност, Нед, то засяга теб — отвърна Невил и му се усмихна сърдечно. — Знаеш колко много пъти те каних да заминеш с мен за Париж и ти все си намираше някакво извинение да не дойдеш да се запознаеш с Луи Шарпентие. Но вече няма време за отлагане. Налага се да отпътуваш с мен следващата седмица, да се срещнеш с Луи, както и с Бланш.

— Коя е Бланш? — попита Едуард, леко озадачен.

— Как коя, дъщеря му, разбира се.

Едуард се втренчи в Невил, осъзнал нещо ужасно. Той бе част от сделката. Сигурно Невил е сключил споразумение с французина: дай да ти изкупя бизнеса и Едуард Деравенел е твой. Но не изказа гласно подозренията си, само седеше онемял и се взираше в братовчед си.

Невил, озадачен не по-малко от Едуард, продължи:

— Споменах ти миналата година, че Луи Шарпентие ще продаде основните си предприятия, само ако дъщеря му се омъжи за купувача.

— Но не ги купувам аз — категорично го прекъсна Едуард. — Компанията купува собствеността му, не отделно лице. Не и аз!

— Хайде, Нед, не се формализирай.

— Не си спомням да си ми казвал нещо подобно! — възкликна Едуард. — Наистина не си, Невил, защото никога нямаше да се съглася. Кажи ми, съгласих ли се?

— Всъщност не си казал да…

— Правилно! Не съм обелил и дума. Защото не съм разбрал какво ми говориш.

— Бланш Шарпентие е красива, млада жена, Едуард, русокоса и синеока. Образована е, очарователна и културна. Единствено дете и поради това наследница на цялото състояние. А то е огромно. Като я видиш, ще те плени.

— Съмнявам се.

— Познавам вкуса ти към жените, Нед — заговори Невил с лек смях. — Твой тип е. На деветнайсет, пленителна и безкрайно… обаятелна. Само тази дума може да я обрисува.

Едуард поклати глава.

— Не.

— С Луи се споразумяхме — сега Невил обясняваше търпеливо, но гласът му бе твърд. — Сключихме предбрачен договор, всъщност всичките преговори зависят от този договор. Ако не се ожениш за Бланш, сделката се отменя.

— Не мога да сключа с нея брак.

— Нед, чуй ме. Бланш е французойка, не е някоя наивница. Няма да вдига шум, ако си имаш любовница. Боже мой, та баща й има любовница от години. Ни най-малко не е навредило на брака му.

— Току-що ти казах, не мога да се оженя за нея.

— Искаш да кажеш, че не искаш — остро изстреля в отговор Невил, подразнен от ината на братовчед си. Прекрасно знаеше, че Едуард Деравенел не би могъл да бъде верен на никоя жена. Така че какво значение имаше дали ще се ожени за Бланш Шарпентие? Бе смаян от отчаяната упоритост на Едуард, нехайството му към последствията и в какво точно се състоят. Сделката изгърмяваше, ако Едуард не изпълнеше договора и той ясно го разбираше.

Като си пое дълбоко дъх, Невил подхвана с най-спокоен тон:

— Хайде, Едуард, нека направим компромис…

— Не мога да се оженя за нея. Нито за която и да е друга.

Невил се намръщи.

— Какво се опитваш да ми кажеш? Защо да не можеш да се ожениш?

— Защото съм вече женен.

Джони Уоткинс ахна, погледна Нед, после брат си, очаквайки го да избухне.

Невил стоеше като вкаменен, без да проговори. Не можеше да отвори уста. През живота си не е бивал така поразен.

В желание да уталожи напрежението, Уил пое дълбоко дъх и попита:

— И коя е щастливката, благоволила да ти стане съпруга, Нед?

В първия момент Едуард не отговори. Само стоеше и гледаше безизразно към тримата мъже в стаята.

Невил, който бе приковал в него студените си, сини очи, попита с овладян и безизразен глас:

— За коя се ожени, Нед? Познаваме ли я?

— Елизабет Уиланд — чу се най-сетне отговорът му.

Настъпи тягостна тишина. Бе така тихо в стаята, че изпуснеше ли някой карфица, щеше да тресне като гръмотевица. Никой от мъжете не проговори. И четиримата стояха, продължаваха да се гледат едни други, сякаш ударени от гръм. Дори Едуард бе стъписан: не очакваше новината му да предизвика подобна реакция. Но не знаеше за тайните брачни планове, които братовчед му кроеше за него с Шарпентие. А те наистина бяха тайни. Не го бяха посветили в тях.

При все че се разяри още повече, Невил успя да сдържи гнева си. Най-после заговори:

— Защо никой от нас не знае за сватбата ти, Нед? Защо не ни покани да участваме, да я отпразнуваме заедно с теб?

Едуард пренебрегна първата част от въпроса и бързо отвърна:

— Оженихме се тайно, Невил.

— И кога стана това?

— В края на юни.

— Преди три месеца… брей, брей, брей — Невил се насили да се усмихне. — Поздравления, Нед — монотонно довърши той, видимо овладян, въпреки че беше бесен.

Последвайки примера на брат си, Джони се обади:

— Много късмет, Нед! Какъв немирник си ти, да ни държиш в неведение.

— Да, поздравления, Нед — промърмори Уил, стана и се приближи, за да стисне десницата на Едуард.

Като се изправи, Едуард пое ръката на Уил, миг по-късно погледна към Невил, очите му бяха напрегнати, но много прями.

— Предполагам, че сделката ти с Шарпентие стана на пух и прах — той повдигна вежди.

— Да — Невил отново се помъчи да се усмихне, — така е — отвърна той, — това е положението.