Барбара Тейлър Брадфорд
Династията Рейвънскар (48)

48.
Йоркшир

„Торп Манор“ бе една от най-живописните къщи в Йоркшир. С красивите си пропорции, плавно издигаща се фасада, множество прозорци и двете кули с белоснежни куполи и блестящи на слънцето шпилове, бе великолепен образец на късната елизабетинска архитектура. Бе построена от местен розов камък, около рамките на прозорците и вратите имаше бордюри от бял като сметана варовик и с целия си вид излъчваше благородство.

Къщата бе разположена сред обширен парк от ширнали се зелени морави, грамадни дъбове и явори, розови насаждения, градини с всевъзможни други цветя и няколко декоративни езера. Лебеди се носеха по повърхността на водата, а изящни пауни гордо се перчеха по терасите и моравите като пъстроцветни стражи, пазещи прекрасното имение. Семейство Уоткинс го притежаваше от векове, а бащата на Невил му я беше подарил, когато се ожени за Нан. Оттогава се превърна в техен провинциален дом.

Днес в къщата кипеше бурна дейност. Слугите се суетяха; цветарите подреждаха урни и вази с цветя; в кухнята готвачите приготвяха възхитителни ястия; уредниците на празненството подреждаха позлатени столове около кръгли маси на дългата тераса, застлани с розови муселинови покривки.

След няколко часа Катлийн Уоткинс, сестрата на Невил, щеше да се ожени за Уил Хаслинг в уединения параклис на имението. След това семейството и гостите щяха да празнуват на приема, лятно градинско парти. Бе великолепна юнска събота, идеален ден за сватба.

Уил Хаслинг стоеше в спалнята си и тревожен се взираше в Едуард.

— Сигурен ли си, че вратовръзката ми си е на мястото? — попита той. — Изглеждам ли, както трябва, Нед?

— По-добре от всякога, стари друже. Всъщност, ако бях жена, щях на мига да се омъжа за теб — пошегува се Нед със стария си приятел.

— О, моля те, бъди сериозен! — нетърпеливо възкликна Уил и поклати глава, изгубил търпение.

— Добре, ще бъда сериозен. Никога не си изглеждал по-добре — вдъхна му увереност Нед. — Висок, красив, от глава до пети облечен от шивачите на „Савил Роуд“. Излез от стереотипа на пословичния притеснен младоженец и застани мирно, че да мога да ти закача цветето на ревера.

След като бялата роза отиде на мястото си на редингота на Уил, Едуард му подаде друга, същата като нея, и го помоли:

— Сега е твой ред да нагласиш моята.

Двамата мъже бяха елегантно облечени с дневни костюми — безупречно скроени черни рединготи, раирани панталони и бели жилетки. Вратовръзките им бяха ушити от гълъбовосива коприна и всяка бе фиксирана на мястото си с игла с бисер.

Като отстъпи назад, Уил изгледа приятеля си и се пошегува:

— И аз бих се омъжил за теб, докато мигнеш, стига да бях жена.

Двамата приятели се засмяха, после Нед попита:

— Чувстваш ли се малко притеснен? И Невил да е в Париж, докато ти там си на меден месец?

Уил равнодушно сви рамене.

— Не особено. Всъщност Катлийн и аз ще прекараме там само няколко дни, преди да се отправим към Лазурния бряг. Освен това се съмнявам, че ще срещнем Невил. Той ще тича по срещи с Луи Шарпентие през краткото си пребиваване в Париж.

— Да, истина е. Приключва сделката за поглъщането на фабриките за коприна на Шарпентие в Лион.

Доловил липсата на интерес в гласа на Едуард, Уил бързо обърна очи към него.

— Не ми изглеждаш много ентусиазиран.

— Не съм, не ме интересува изобщо, Уил. Зная, че Шарпентие притежава огромна бизнес империя във Франция и Невил иска тя да стане наша, но „Деравенелс“ понастоящем е съвсем солидна. Не мисля, че са ни нужни френските владения на Шарпентие. Повече ме интересува петролът. Доволен съм, че изпратихме онази група геолози в Персия с Оливери и Аспен. Надявам се, че ще успеем да си запазим периметър там. Като че ставам маниак на тая тема.

— Винаги си твърдял, че в петрола е бъдещето и съм съгласен с теб. След медения ми месец, може би ти и аз трябва да отскочим до Персия, Нед, и да се поогледаме.

— Защо не. При все че не мога да вдигна глава от работа, както добре ти е известно. Онези американци пристигат следващия месец. Искат да ни продадат памучните си плантации и аз съм решил да ги купя. Струва ми се много разумно.

На вратата леко се почука и влезе Джони Уоткинс, неотстъпващ по елегантност на Нед и Уил в дневния си костюм.

— А, ето къде си бил — обърна се той към Нед — и при теб е подносът с белите рози, както виждам. Искам една, стари приятелю, както и останалите сватбари. Също и Невил.

— Има колкото искаш, дори и за Ричард, Джони. Не искам малкият ми Рибчо да се почувства пренебрегнат.

— Ами Джордж, а за него? — попита Уил, като хвърли на Нед предпазлив поглед. — Не искаме пристъпи на лошо настроение точно днес.

— Абсолютно вярно. Има роза и за Джордж — отвърна тихо Нед. В последно време Джордж бе особено неприятен; тревожеше най-големия си брат.

Нед закачи бялата роза на петлицата на редингота на Джони и продължи:

— Надявам се, че носиш и другата си бяла роза, нали?

Джони му се усмихна, светлите му сиви очи блеснаха:

— Никога няма да я сваля от себе си, Нед. Уверявам те, ще я нося, докато умра и даже и след това — взел малкия сребърен поднос, Джони се понесе към вратата на спалнята, докато обясняваше: — Трябва да сляза долу да прегледам бойната готовност, да въведа ред.

Уил погледна излизащия Джони, после се обърна към Нед и заговори приглушено:

— Попита ли те Джони за русокосата, която забеляза на танците у Мод Тилотсън?

— Не. Защо? — очите на Нед леко се присвиха.

— Защото ми задаваше въпроси, и то съвсем наскоро. Искаше да разбере дали си установил коя е и аз всъщност го излъгах, Нед — Уил поклати глава. — Бог знае защо го сторих. Стори ми се, че е по-добре да не споменавам, че е Уиланд. Зная, че Невил никога не ги е харесвал, винаги е бил подозрителен към тази фамилия, заради дългогодишното им приятелство и обвързаност с клана Грант.

— Благодаря, че си ме защитил Уил, оценявам го. Но всъщност повече не се виждам с нея. Искам да кажа, след като гостувах в къщата й. Не се показа много… отзивчива, ако мога така да се изразя. Не бе никак готова да сподели прелестите си с мен, така че аз се отдръпнах. Прекалено много главоболия… вдовица с две малки деца.

— Брей!

Чу се ново почукване на вратата и Вики надникна, усмихвайки се на Уил и Нед.

— Изпратиха ме да доведа младоженеца и неговия кум — и пристъпи в стаята, прелестна с бледосинята си дълга рокля. Заедно с Фенела Фейн бе главна шаферка на сватбата. — Нека се пооправя, момчета. Доброволно дойдох, за да мога да целуна и двама ви — тя се приближи към брат си и добави: — Искам да ти пожелая много щастие, скъпи Уил, и всичкия късмет на света.

 

 

Както братята си, Катлийн Уоткинс много приличаше на леля си, Сесили Деравенел. Бе прелестна млада жена с облак тъмнокестенява коса, големи, ясни сиви очи и издължено, аристократично лице с фини черти.

Докато вървеше по пътеката между скамейките на малкия параклис под ръка с брат си Невил, чувстваше, че животът й сега започва. От години бе влюбена в Уил, откакто навърши шестнайсет, и сега мечтата й бе на път да се сбъдне. Щеше да напусне параклиса като негова съпруга. Щеше да му принадлежи, както и той — на нея. Готова бе да литне от щастие.

Уил, който чакаше Катлийн на олтара, си каза, че никога не е била по-прекрасна. Докато пристъпяше към него под ръка с брат си, цялото му притеснение се стопи.

Изведнъж се почувства напълно спокоен и уверен. Знаеше, че постъпва правилно, като се жени за тази млада жена. Усети как Нед стисна ръката му, бързо го погледна и кимна.

— Добре съм — прошепна Уил, отвръщайки на въпросителния поглед на Нед.

Колкото до Едуард Деравенел, кумът бе спокоен и в мир със себе си. Радваше се за Уил, понеже знаеше колко иска приятелят му да се ожени. Бе щастлив, че е намерил подходящата жена, която така силно откликваше на любовта му.

Ето я, идваше братовчедка му Катлийн, видение в бял сатен и дантела. Перлите и портокаловите цветове на изящната й диадема отразяваха слънчевите лъчи, а тюленият й воал обгръщаше лицето й като голям кълбест облак, нежен и ефирен. Тя носеше великолепен букет от бели рози, фрезии, гардении и орхидеи и когато се доближи, той усети едва доловимата смесица на уханието им.

Зад тях вървяха двете главни шаферки Вики и Фенела, а подире им бяха другите шаферки, сестра му Маргарет, дъщерите на Невил, Изабел и Ан и най-накрая бе Грейс Роуз, която щеше да хвърля цветя пред краката на булката. Всички съпровождащи булката бяха облечени в бледосиньо, а малките момиченца изглеждаха възхитително.

Отзад органът свиреше и едно самотно сопрано звънна:

„О, прекрасна любов, превишаваща всички човешки помисли,

ничком падаме на колене пред твоя трон,

нека цари любов, незнаеща край,

която ще ви събере навеки.“

Най-сетне Невил и Катлийн спряха пред олтара. Музиката на органа заглъхна и пасторът зае мястото си пред тях.

Нед опипа джоба си за венчалните пръстени. Там бяха. Още веднъж си отдъхна.

Започна брачната церемония.

 

 

Сатен и дантели. Цветя и конфети. Смях и сълзи. Море от щастие и радост. Шампанско в кристални чаши. Ярка слънчева светлина. Сенчести пейки под разлистени дървета. Музика ехти във въздуха. Моцарт и Брамс. Английски провинциален дух. Любими песни. Очарователни хора. Прекрасни дрехи. Проблясващи бижута.

Множеството разговаря, смее се, движи се… Градинското парти пожъна истински успех, Нед вече го виждаше. Но искаше да се отдалечи от моравата, да отиде на терасата, да седне, да събере мислите си. Умът му трескаво кипеше…

Тръгна забързан, запровира се между гостите, качи се по широките каменни стъпала към по-малката тераса, осеяна с плетени столове и дивани. Когато седна на един от тях, видя майка си да се задава към терасата и той вдигна ръка, за да й помаха. Миг по-късно забеляза Вики, хванала Грейс Роуз за ръка, те вървяха по моравата, устремени в същата посока.

Когато майка му изкачи стъпалата, той стана и я зачака с широка усмивка на лице.

— Колко красива е Катлийн — заговори Сесили. — Каква прекрасна церемония, Нед, нали?

Изведнъж Грейс Роуз се затича и като спря пред тях, Нед клекна.

— Здравей, Грейс Роуз, ти си най-прелестната шаферка — промълви той.

— Наистина ли, чичо Нед? — попита тя и очарователно се усмихна.

— О, да, разбира се!

Грейс щастлива извика:

— Мамо, чу ли? Чу ли какво каза чичо Нед?

— Разбира се, миличка. Ела сега, нека за малко влезем вътре — Вики се усмихна на Сесили. — Здравейте, госпожо Деравенел, какъв щастлив ден?

— Наистина, Вики, скъпа — Сесили погледна детето. — Името ти е Грейс Роуз, нали?

— Да — отвърна Грейс, като направи лек реверанс.

— Ами здравей, Грейс Роуз — промълви Сесили и се усмихна.

— Здравейте — срамежливо отговори Грейс, после хвана ръката на Вики и двете се отдалечиха.

Сесили Деравенел ги видя да влизат в къщата, след което се обърна към Нед и запита:

— Детето на Вики ли е, Нед? Нарече я „мамо“.

— Това е дълга история — отговори той. — Седни и ще ти я разкажа.

След като Едуард подробно я осведоми как Еймъс е намерил Грейс на улицата и я завел в „Хадън хаус“, й разправи за кръщелното свидетелство, скрито в снимката.

Сесили изправи гръб на плетения стол и смръщи вежди.

— Значи Вики е разбрала кои са родителите на детето. Колко невероятно!

— Открила е коя е майката. Името на бащата не фигурирало в документа.

— Незаконородена. Значи Грейс Роуз е незаконородена — лицето на Сесили остана сериозно. — А на бележката какво е пишело, Нед?

— Името на бащата.

— И кой е той?

— Всъщност, майко, съм аз.