Барбара Тейлър Брадфорд
Династията Рейвънскар (26)

26.

— Истински се радвам, че сте се възстановили след малкото покушение срещу вас, господин Деравенел — сърдечно заяви инспектор Лейдлоу и крепко се ръкува с Едуард. — Опасявам се, че стигнахме до задънена улица, сър, нямаме никакви заподозрени, както знаете. Но имайте предвид, че не сме приключили следствието. Случаят остава открит.

— Абсолютно сигурен съм, че няма да можете да намерите извършителя, инспектор Лейдлоу — отговори Едуард и се засмя. — Ония дангалаци отдавна бяха изчезнали, не смятате ли?

— Да, действително.

— Сега, инспектор Лейдлоу, бих искал да ви представя колегите си Алфредо Оливери и Робърт Аспен. Те работеха в голяма близост с Обри Мастърс в продължение на години. С готовност ще отговорят на всичките ви въпроси, както и аз.

— Радвам се да се запозная с вас, господа — отговори инспектор Лейдлоу, стисна ръката на Алфредо, после на Роб. — Има някои неща, които бих искал да обсъдя и с двама ви, както и с господин Деравенел.

Четиримата мъже се намираха в кабинета на Едуард в „Деравенелс“. Той каза:

— Струва ми се, че ще ни бъде по-удобно близо до прозореца, където всички ще можем да седнем — прекоси стаята и се настани на канапето, а останалите го последваха и всеки седна на фотьойл близо до дивана.

— Между впрочем, инспекторе, имате ли вече резултатите от аутопсията?

— Да, господин Деравенел. Господин Мастърс е починал, вследствие поглъщане на отрова от растението дигиталис.

— То не е ли лекарство за сърце? — изненадан попита Боб Аспен, поглеждайки към детектива. — Не допусках, че може да се умре от него. Майка имаше болно сърце и миналата година лекарят й предписа дигиталис.

Роб Аспен гонеше четирийсетте, бе приятен на вид, изглеждаше много по-млад от годините си и се обличаше с известна елегантност. Жените го намираха за привлекателен, искаха да се грижат за него, но засега бе успял избегне брака и още бе ерген.

— Наистина е лек за сърце, господин Аспен — отговори инспекторът. — И това бе едно от нещата, за които исках да поговорим. Известно ли ви е господин Мастърс да е страдал от сърце?

— Не мисля — отговори Алфредо, — но Аспен знае по-добре от мен, понеже през цялото време работи тук, в Лондон. Аз идвам от Италия и се връщам в Карара, ако бъда точен.

Роб възкликна:

— Напълно съм убеден, че беше в цветущо здраве. Поне така изглеждаше. От друга страна, как да бъда сигурен? Бяхме колеги във фирмата, а не близки приятели и той не е споделял с мен. Със сигурност госпожа Мастърс ще е наясно със здравословното му състояние.

Инспекторът кимна, облегна се на фотьойла със замислено изражение. След съсредоточен размисъл бавно продължи:

— Госпожа Мастърс твърди, че съпругът й не е имал болно сърце и по тази причина не е взимал лекарство от дигиталис. По този въпрос беше категорична. Разговарях и с лекаря му, доктор Фортескю, и го посетих в кабинета му. Всъщност проведохме продължителен разговор. Не можа да обясни причината, поради която господин Мастърс е приемал дигиталис. Той също е смаян. Със сигурност не го е предписвал, понеже господин Мастърс не е страдал от сърдечна болест. Лекарят бе съвсем категоричен по този въпрос.

— Да не би и друг доктор да го е лекувал, инспектор Лейдлоу? — запита Едуард, като погледна твърдо полицая. — Може Обри Мастърс да е потърсил и второ мнение, ако е смятал, че има здравословен проблем, а естествено не е искал да обиди доктор Фортескю. А може би не е желаел съпругата му да научи, че има проблеми със сърцето и тайно да е посетил друг общопрактикуващ лекар или специалист.

— Или за някаква друга болест — предположи Роб.

— Какво намеквате, господин Аспен? — попита инспекторът и обърна очи към говорещия.

— Току-що си припомних нещо… — Роб остави изречението си незавършено и поклати глава. — Не, не, не е съвсем свързано с темата, не си струва да го споменавам.

— Кое? — попита детективът.

— Една забележка, която направи пред мен Мастърс преди около шест месеца. Тогава ми се видя странна и крайно необичайна, неприсъща за него. Като гръм от ясно небе измърмори, че животът на жените бил много по-лесен, че единственото, което се налагало да вършат, било да се излежават, а мъжете да се грижат за всичко — Роб поклати глава. — Изглежда онзи следобед не съм бил много досетлив, та не схванах намека отначало, не и докато не се изхили и не ми смигна. Честно казано, бях изумен. Дойде ми на ум, че говори за собствената си… сексуалност или по-точно, бих казал, нейната липса. Около седмица по-късно, носех някакви документи в кабинета му, но него го нямаше. Оставих папките на бюрото му и тогава забелязах един бележник, на който бе нарисувал няколко сърца с червен молив, по-скоро драсканици и точно под тях бе написано името доктор Алвин Спрингър. Тогава нищо не си помислих, чак сега ми дойде на ум.

— Ще проверя това име, господин Аспен. Много съм ви благодарен — отговори инспектор Лейдлоу. — Възможно е доктор Спрингър действително да е кардиолог, както личи от въпросните драсканици.

— Може да е следа, да — съгласи се Роб. — От друга страна, лекарят може да е специалист по сексуалните проблеми. Сега неколцина практикуват в Лондон, чух го от свой приятел, който страда от… е, да кажем, известна немощ. Посещаваше и психиатър и може да излезе, че доктор Спрингър лекува подобни случаи.

Едуард, който потисна внезапно напушилия го смях, погледна инспектор Лейдлоу. В същия момент забеляза весели искрици в очите на полицая, при все че изражението му бе самата сериозност.

Едуард се изправи, приближи се до бюрото си и се опита да замаскира напиращия смях като кашлица. Секунда по-късно, вече напълно овладял се, каза:

— Извинете ме, съжалявам.

Инспекторът го изгледа, очевидно потискайки собствения си смях и запита:

— Имате ли нужда от вода, сър?

Едуард се върна до канапето и поклати глава.

— Не, не, благодаря, добре съм.

Лейдлоу заговори:

— Господин Аспен, много ми помогнахте. Лично ще говоря с доктор Спрингър — след като неколкократно прочисти гърлото си, продължи: — Не допускам някой от вас да знае дали не е имало и друга жена в живота му?

Едуард имаше чувството, че ще избухне в смях заради абсурдността на подобно предположение, но успя да се овладее, както сториха Оливери и Аспен. И двамата изглеждаха развеселени, колкото и той; заедно с Едуард поклатиха глави и запазиха сериозното си изражение.

След миг Едуард се обърна към инспектора.

— Ако Обри Мастърс наистина е страдал от сърце и са му предписвали дигиталис, тогава защо, за Бога, ще умре от него?

— Поел е свръхдоза, господин Деравенел. Съжалявам, че не изясних това обстоятелство в началото на разговора ни. Случайно или преднамерено, още не знаем. Това ме навежда на друг въпрос и той е за държанието на господин Мастърс. Как ви изглеждаше през изминалите няколко седмици? Тъжен? Паднал духом? Виждаше ли ви се разтревожен? Държеше ли се някак различно от обичайното? — погледът му се спря върху Алфредо.

— Беше напълно нормален, инспекторе — заяви Оливери с твърд и сигурен тон. — Всъщност, в понеделник бе в изключително добро настроение, макар че бързаше да си тръгне, имал някаква уговорка. Обясни, че не искал да закъснее за уречената среща извън кантората. На следващия ден, вторник, се сблъскахме в коридора и той се държа изключително сърдечно. Но съм длъжен да призная, че имаше разсеян вид. Това е всичко, което мога да ви кажа.

— Бе прекалено разсеян, инспекторе — намеси се Роб. — И съм съгласен с Оливери, а и аз самият смятам, че в понеделник бе в приповдигнат дух и определено си вършеше работата нормално.

Инспектор Лейдлоу кимна.

— Вероятно всичко е съвсем просто. Несъмнено е имал сърдечно заболяване, което е криел от съпругата си и от всички на работното си място. Заради него сигурно е отишъл при доктор Спрингър, който му е предписал дигиталис. Онази нощ по всичко личи, че неправилно е отмерил дозата и е погълнал прекалено много.

— Ще има ли следствие? — попита Едуард.

— О, да, разбира се, сър. Според патоанатома ще се проведе през следващата седмица — след като се изправи, инспектор Лейдлоу им поблагодари за отзивчивостта. — Ще ви потърся, господа, веднага щом науча нещо повече.

Едуард излезе от кабинета си заедно с инспектора и го придружи по коридора към главното стълбище. Докато вървяха един до друг, Едуард заговори приглушено:

— Възможно е и да се е самоубил, нали?

— Да, наистина, господин Деравенел.

— Не познавам добре Обри Мастърс, но не ми е правил впечатление като човек, който не би преценил количеството лекарство, което поема. Бе доста точен — довери му тихо младият Деравенел. — И все пак е погълнал свръхдоза, нали?

Полицаят кимна и промълви със също толкова приглушен глас:

— Ако решите да ми съобщите за други ваши предположения или информация, можете да ме намерите в Скотланд Ярд, господин Деравенел.

 

 

Когато няколко минути по-късно Едуард се върна в кабинета си, Алфредо и Роб весело се смееха.

— Каква е шегата? — попита Деравенел, после и той се засмя. Когато най-после стана сериозен, призна: — Честно, Аспен, имах чувството, че ще експлодирам. Стоиш срещу мен и си пестиш думите, внимаваш какво ще съобщиш на инспектора, дискретен както винаги. Можеше да караш направо и да заявиш, че Мастърс не може да го вдигне. Инспекторът се мъчеше да потисне собствения си смях. На часа го забелязах.

Алфредо извади носната си кърпа и изтри очите си.

— Звучеше като някоя стара мома, Аспен.

— Зная — съгласи се Роб, с огорчен вид. — Глупаво от моя страна, но се налагаше да кажа, каквото трябваше, без да ставам прекалено вулгарен.

— Инспектор Лейдлоу е симпатичен човек, веселяк, мога да ви уверя — отбеляза Едуард и отново се засмя. — Според мен би оценил една смешна история.

Алфредо се приближи до прозореца и погледна надолу към „Странд“, после обърна глава към Едуард:

— Мисля, че Мастърс може да се е самоубил заради злоупотребите.

Роб, който равнодушно се бе облегнал на бюрото, кимна.

— Ще излезе наяве през следващите няколко месеца, освен ако не потулят истината. Ще бъде чудо, ако успеят.

— В това си прав — отговори Нед, заобиколи и седна зад бюрото си. — Уверих инспектор Лейдлоу, че ще му се обадя, ако ми хрумне нещо, така че слагайте умните шапки, момчета, и мислете усърдно. Бих искал да помогна на Лейдлоу, ако мога. Мил човек е.

Алфредо отговори:

— Не вярвах на ушите си, когато Лейдлоу попита имал ли е Мастърс любовница. Можете ли да си представите — Обри Мастърс и кралицата на нощта.

— Моля те, престани — промърмори Нед и направи гримаса. — Не ми се мисли за това, право да ти кажа. По мое мнение Мастърс бе твърде странна птица, а беше и доста противен.

Роб се изсмя.

— Прав си, трудно можеш да си го представиш като покорител на женските сърца, дори и жените да не си струват. Помисли върху това.

— Боже, опази! — възкликна Нед.