Барбара Тейлър Брадфорд
Династията Рейвънскар (17)

17.

Четиримата мъже, които седяха около масата в красиво обзаведената трапезария, бяха съвсем различни по вид и характер, несравними един с друг.

Начело на масата бе домакинът. Аристократ с несъмнено синя кръв, строен, тъмнокос, с хипнотични тюркоазени очи на фона на слабо, привлекателно лице, той олицетворяваше самата елегантност. Безупречно скроеният тъмносив, вълнен костюм на Невил бе дело на най-добрия шивач в Лондон. На бялата му риза, ушита от най-фин египетски памук, контрастираше тъмноморава, копринена вратовръзка, изящно завързана и украсена с дискретна игла с диамант. Носеше пръстен с гербов печат, тежки златни копчета за ръкавели пристягаха маншетите му, елегантните му обувки блестяха като стъкло. Както обикновено, Невил бе облечен с усет и вкус, а днес повече от всякога потвърждаваше репутацията си на човек със стил, Бо Брумел на своето време.

В противоположния край на масата седеше братовчед му Едуард Деравенел. Личността на Нед се налагаше над останалите, поради ръста и забележителната му външност, красивото лице, сини като метличини очи и червеникаво златистата коса. Освен това Едуард бе облечен в безупречно скроен костюм от „Савил Роуд“, при все че не бе така скъп като на братовчед му. Бе тъмносин на цвят с модерен разкроен редингот и тесни панталони; ризата му бе бяла, бижутата му — семпли, състояха се от златния джобен часовник на баща му и копчета за ръкавели. Перлената му игла, която сега ценеше така много, бе забодена на тъмносиния му шал.

Налагащото се присъствие на Едуард, неподправената мъжественост и сексапил се уравновесяваха от очарованието и любезността му, дружелюбната му усмивка и искрен интерес към околните. Изключително привлекателен за жените, той се харесваше и на мнозина от мъжете.

Алфредо Оливери и Еймъс Финистър бяха настанени един срещу друг от двете страни на дългата махагонова маса. По всичко личеше, че се чувстват удобно и спокойно заедно, както и в присъствието на братовчедите аристократи сред великолепната обстановка.

Независимо че баща му бе италианец, Алфредо бе като истински англичанин с едноцветния си, тъмносив костюм, червената като морков коса, бледа кожа и лунички. Беше среден на ръст, сравнително слаб и изглеждаше значително по-млад от своите четирийсет и една години. Произхождаше от по-ниските прослойки на средната класа, бе умен човек с добро образование и се отличаваше с трудолюбие. Изисканите му маниери и приятното му поведение привличаха околните, което му придаваше самоувереност.

Еймъс Финистър бе над четирийсет, висок, слаб и леко прегърбен. Гарвановочерната му коса бе прошарена от сиви кичури, но тънките му мустаци бяха с цвят на въглен, както и очите му. И той идваше от ниските слоеве на средната класа. Природно интелигентен и съобразителен, бе човек със силна интуиция; именно умението да прониква в психологията на хората му бе помогнала да стане отличен частен детектив.

Еймъс бе започнал професионалната си кариера като редови полицай, преди да стане частен детектив. Годините му в силите за опазване на реда му бяха от полза и той продължи да поддържа познанствата си, дълго след като бе напуснал служба. Всевъзможните му контакти със следователи от Скотланд Ярд, патолози, главорези, крадци и престъпници от подземния свят му осигуряваха полезна информация, която може и да продава.

Консервативно облечен с черен костюм този следобед, външният му вид бе впечатляващ както винаги; Еймъс умееше да се движи в коренно различни светове, в които плуваше като в собствени води, без да привлича внимание върху себе си. Обичаше да се хвали, че е невидим, което бе самата истина.

Независимо от различията си, противно на очакванията, четиримата мъже имаха нещо общо. Всички те притежаваха честност, дълбоко вкоренено чувство за дълг и справедливост. В този момент се подчиняваха и на една обща цел — поставянето на Едуард Деравенел на председателското място на „Деравенелс“. Вярваха, наистина бяха убедени, че като син на Ричард Деравенел, той е истинският законен наследник на компанията, знаеха без следа от съмнение, че поправят ужасната неправда, сторена преди повече от шейсет години. Всеки един от тях се бе заклел да не се спира пред нищо, докато не постигне целта и не осъществи предначертаното. И понеже бяха убедени, че се борят срещу смъртоносен враг, нищо не можеше да ги спре.

През изминалия час, докато обядваха, обсъдиха много въпроси, които ги интересуваха, без да споменат непосредствените си задачи. Невил ясно им показа, докато вървяха по коридора към трапезарията, че би било по-разумно да изчакат, докато отново останат сами, преди да разискват предстоящите си планове.

Сега, докато отпиваха от кафето си и се наслаждаваха на чашите с калвадос^[1], Невил заговори за работата, която им предстоеше.

Тихо се обърна към тях:

— Нека направим разбор. Еймъс, ти ни връчи най-силното оръжие досега, фактът, че най-вероятно Грант е луд. И със сигурност ще ни снабдиш с медицинските картони, веднага щом можеш?

Еймъс кимна.

— Смятайте го за изпълнено. Хората ми ще вземат и всякакви други документи, отнасящи се до Грант. Ще се справим, не се безпокойте, сър.

— Отлично, според мен сега е време да ни осведомите за Джон Съмърс и сподвижниците му. Уверихте ни, че разполагате с информация.

Еймъс леко се поразмърда на стола си и прочисти гърлото си.

— Точно така, господин Уотсън. Обаче срещу самия Съмърс не разполагаме с нищо. Чист е като изворна вода. Както и Марго Грант, между впрочем, като изключим наново появилия се компрометиращ слух, че синът й е незаконен. Но неколцина от другите са достатъчно опетнени и по мое мнение това е от наша полза.

Тримата му слушатели се наведоха напред и го загледаха внимателно и нетърпеливо.

Еймъс тъничко се усмихна и обясни:

— Всъщност толкова са окаляни, че направо плачат за изнудване.

— Нима? — възкликна Невил, а очите му се присвиха. Но не бе ни най-малко изненадан, понеже имаше ниско мнение за хайката на Грант. — Обясни ни моля те, Еймъс.

— Джеймс Клиф се намира в изключително трудно положение. По най-глупав начин е настроил против себе си и съпругата, и любовницата си. Помежду им е като между чука и наковалнята, а и двете са упорити и коравосърдечни жени. Всяка настоява за все повече от времето му, за постоянното му присъствие. Упорито се мълви, че любовницата му е бременна, което като нищо ще сложи прът в колелата на колата му, стига да е вярно, тъй като парите идат от жена му — той се засмя.

Всички се присъединиха към Еймъс, Невил презрително се обади:

— Още един глупак пред прага на провала.

Еймъс продължи:

— Идва ред на Филип Девър, таен хомосексуалист с любовник — млад атлет. Никой не го знае, разбира се, включително и съпругата му. Ами Джак Бофилд, за когото установих, че има много лепкави пръсти. Има финансови проблеми и усложнения с последната му работа в друга компания. Нашият Джак не е особено внимателен, стане ли въпрос за чужди пари. Това е всичко, което зная за момента, но ще има и още, сигурен съм, сър. Хората ми още се ровят.

— Браво, наистина добре свършена работа — похвали го Невил и отпи дълга глътка ябълковка.

— Интересен ми е Обри Мастърс — започна Едуард и очите му срещнаха тези на Алфредо. Изгледаха се многозначително, а Нед продължи: — Финистър, успяхте ли изобщо да откриете нещо за директора на миннодобивния отдел?

— Не много, господин Едуард — отговори Еймъс. — Останалите служители имат Мастърс за малко чудак. Вегетарианец е, но очевидно в това няма нищо лошо, само дето спазва някаква странна диета, яде корени, семена, шушулки, цветя, зърна и всякакви твърде необичайни храни, освен това се опитва да увлече и другите да го следват. Безуспешно, мога да добавя. Има съпруга, но не и деца. Жена му някак е на заден план, малко саможива, както по всичко личи. Част от подчинените му го смятат за посредствен организатор, мнозина го окачествяват като неспособен и отегчителен и определено не е популярен. Изглежда не обича да пътува, което възмущава персонала му, защото все пак е директор на миннодобивния отдел.

— Това с пътуването е абсолютно вярно — намеси се Алфредо. — И едно от оплакванията на господин Ричард бе именно за това му нежелание. Отдавна Мастърс е занемарил интересите ни в чужбина, никога не е и стъпвал в Индия, Южна Африка или Южна Америка, ходил е единствено в Карара. Някак все успява да възложи тези пътувания на подчинените си. Отдавна се съмнявам в способностите му, а много от служителите са на нож с него. Колкото за причудливата му диета, не зная нищо повече и не смятам, че има някакво значение — Алфредо поклати глава и продължи: — Всички, както и аз, вярваме, че е на този пост, защото е братовчед на Хенри Грант.

— Баща ми спомена същото — промълви Едуард, хвърли поглед към Невил и нерадостно се изсмя. — Жалко, че Обри Мастърс е в такова цветущо здраве.

— Да, нали — отговори Невил със студена усмивка. — Само, моля ви, не подхващайте стария рефрен „кой ще ме отърве от досадния поп“? Или каквото там беше. В момента нямаме нужда от убийства в църквата.

— Самата истина, братовчеде. Да не превръщаме Мастърс в мъченик като Томас Бекет^[2].

Разбрал, че братовчедите се позовават на английската история, Алфредо промени темата.

— По-рано ме попитахте колко ще остана в Лондон, господин Едуард. Задълженията ми ще ме задържат още една седмица в главната кантора, но мога да удължа престоя си, ако желаете. Имам много работа, свързана с положението в Карара, и предстоят да се взимат решения, та може да мине повечко време.

— Мислите ли, че Мастърс ще се съгласи с предложението ви за закупуването на нови каменни кариери?

— Бордът ще реши. Обаче вярвам, че ще ме послушат. Старите почти са се изчерпали, налага се да се сдобием с нови, за да останем в бизнеса. Според мен…

Невил го прекъсна, възкликвайки:

— Бих казал, че трябва да се опитате да останете колкото можете по-дълго, Оливери. Нужен сте ни, за да съберете възможно най-много сведения, понеже сте единственият ни вътрешен човек с достъп навсякъде. Незаменим сте, знаете, дълго сте в „Деравенелс“ и затова ви имат такова доверие. Има и друга причина: дишам по-леко, като зная, че сте постоянно около Едуард.

Алфредо кимна и отговори:

— Разбирам и ще направя всичко възможно, за да остана още известно време. Загрижен съм не по-малко от вас да узная какво кроят и съм съгласен, че е добре да хвърлям по едно око на господин Едуард.

Еймъс насочи вниманието си към Невил и заговори с твърд глас:

— Господин Уоткинс, зная, че се безпокоите за братовчед си, но по мое мнение фирмата е напълно безопасно място, сър. Съмнявам се, че Джон Съмърс ще предприеме нещо, за да му навреди или да накара други да му посегнат. Ширят се всякакви слухове за пожара в Италия и загубата на близките ви. В края на краищата баща ви и господин Ричард Деравенел бяха известни фигури в света на бизнеса. Съмърс е прекалено предпазлив, твърде хитър, за да извърши нещо необмислено, не би искал да привлече вниманието върху себе си или върху клана Грант. Не и след пожара в Карара. Нито би желал да възроди старата вражда. Потомците на Грант не са особено популярни в Ситито. Мнозина от старите пушки помнят дядото грабител на Грант.

На Едуард му хрумна нещо и той промълви:

— Това е идея, защо не раздухаме тази стара история? Няма да ни навреди да очерним клана Грант, нали? Дори ще си спечелим повече съчувствие, ако напомним на хората за тези събития, не мислите ли, Финистър?

— Да, наистина, сър, веднага ще разпоредя на момчетата си.

През следващия час четиримата мъже останаха на масата, обсъждаха идеите си, крояха планове и взимаха решения. Когато следобедът напредна, вече чувстваха увереност в успеха и окончателното си тържество над враговете си.