Барбара Тейлър Брадфорд
Династията Рейвънскар (50)

50.

Винаги, когато им гостуваше в „Торп Манор“, племенникът Невил и съпругата му Нан предоставяха на Сесили стаята, в която бе живяла като дете и млада жена. От всичките къщи, които притежаваше, това имение бе любимата резиденция на баща й, навярно защото самият той бе роден и расъл в него.

Филип Уоткинс, съпругата и децата му също прекарваха от времето в Рипън, след като наследиха имението от баща му Едгар, който пък го бе получил от своя баща; къщата от векове бе притежание на семейство Уоткинс, поземлени благородници от малкото селце в Дейлс.

Сесили обичаше старата постройка със съразмерните просторни стаи, облени от светлината на множеството прозорци с оловни стъкла, излъсканите до блясък дървени подове, изсечените каменни камини, очарователните кътове и ниши, чудатости на архитектурата от династията на Тюдорите.

Гостната, която Сесили най-много обичаше, бе голямата зала. Тя се простираше почти по цялото продължение на къщата, имаше голяма тухлена камина с красиво изсечена горна част, висок таван с гредоред и вертикално разделени прозорци.

Седнала на кушетката до прозореца, Сесили се замисли за вечерта, приключила само преди час: за танците в голямата зала, великолепната вечеря в официалната трапезария и наново продължилите след това танци. Беше безгрижна вечер, изпълнена с музика, веселие и смях, а Невил и Нан бяха превъзходни домакини. На Сесили й се струваше, че всички се забавляват и гостите бяха останали до късно.

Тя облегна тъмнокосата си глава на прозореца и зарея поглед в далечината. Огромната юнска луна светеше навън и под сребристата й светлина градината приличаше на приказна страна.

Сесили въздъхна. Колко често бе седяла тук като младо момиче, докато мечтаеше за любов и брак, за деца. Онова време й се струваше така отдавна.

Спомени за съпруга й се прокраднаха в съзнанието й, но тя не им позволи да изплуват. Не можеше да понесе болката тази вечер, мъката от неговата загуба и на сина й Едмънд, на брат й Рик и племенника Томас — младия брат на булката… всички те днес трябваше да бъдат тук…

Сесили, всякога сдържана и благоразумна, остави тези тягостни мисли да отлетят, напълно съзнавайки задълженията си. Длъжна бе да се грижи за двамата си малки синове, Джордж и Ричард, и за Мег, нейната скъпа Мег, сега на осемнайсет и истинска красавица.

Усмихна се, като се замисли каква бе Мег само преди няколко часа. Колко прекрасна изглеждаше, колко щастлива беше, когато танцуваше, предимно с Едуард. Той бе обсебил повечето й танци и с брат си младото момиче бе в стихията си, носеше се като вихър из голямата зала, лека като перце, с блеснали очи.

Едуард. Историята на Грейс Роуз я бе разтърсила; тя бе смаяна, трогната и ужасена, изпита едновременно и трите чувства. Разбира се, най-големият й син открай време бе импулсивен и все пак верен на приятелите и семейството си, прекрасен в толкова много отношения. Но подвластен на поривите си. Жените безсрамно му налитаха. Преследваха го още откакто бе на тринайсет. Беше го забелязала, както и баща му; мъчеха се да си затварят очите. Пътят на Нед всякога беше покрит с изкушения.

Е, Табита го бе примамила в обятията само тринайсетгодишен, въпреки че, ако бъдем честни, Сесили бе убедена, че младата му приятелка не е знаела точната му възраст. Още тогава беше доста висок и едър и даваше вид на значително по-голям. Фактът, че четиринайсетгодишен бе накарал жена да забременее от него, я смайваше.

Сесили тихичко се засмя и поклати глава, каква ли наследственост носеше тя от викторианската епоха… Преди векове жените са раждали на дванайсет, а момчетата на четиринайсет-петнайсет са ставали бащи. Но вече не сме в Средновековието, с укор си каза тя.

Както и да е, винаги щяха да обичат Грейс Роуз, да се грижат за нея и да я пазят от зло. Вики и Стивън винаги щяха да я закрилят, а Нед щеше да бъде до дъщеря си. Вече не се отделяше от нея. Малката също го търсеше. Грейс Роуз бе понесла изпитания; обаче, доколкото зависеше от нея, детето никога нямаше да страда отново.

Сесили извърна лице към прозореца и още веднъж погледна долу към градините, като не преставаше да мисли за Нед. Тази вечер тайно го наблюдаваше, дори когато около него бяха семейството и приятелите му, й се стори напрегнат. Въпреки веселието, безгрижието и сърдечността, бликащи от него, над ясните му сини очи се бе спуснала сянка, някакъв мрак. Тя подозираше, че нещо не е наред, нещо терзае живота му.

Несполуки с жените, реши тя. Навярно бе това. Стана от кушетката и се качи на покритото си с балдахин легло. От друга страна, той лесно забравяше неблагополучията с жените; те бяха част от ежедневието му. Огромна част от мислите му заемаше предимно „Деравенелс“ и как да управлява компанията, която бе наследил. Нима проблемът се коренеше в Невил? По-рано тази вечер Нед бе направил няколко изненадващи забележки, които сега, като се сети за тях, й се струваха необяснимо саркастични.

Тя лежеше в мрака, взираше се нагоре към тавана, припомняйки си за баща си Филип Уоткинс. Той бе един от най-големите индустриалци на викторианската епоха, бе спечелил огромното си богатство, преди да навърши двайсет и пет години. Всичко, до което се докоснеше, се превръщаше в злато. Тази вечер Нед го бе споменал, когато каза, че семейство Уоткинс не би представлявало нищо без баща й и дядо й Едгар, който бе печелил злато от мрачните северни рудници, работилници и фабрики на Викторианска Англия.

Нима синът й намекваше, че брат й Рик и синът му Невил нямаше да успеят без него? Че потеклото им и парите на семейството, които бяха наследили, са улеснили пътя им? Естествено, че беше истина, в това нямаше съмнение. И все пак защо бе загатването, че Рик и Невил дължаха всичко на предците си и нищо на собствените си способности? Не, не е истина. Брат ми бе прекрасен, Невил е същият.

Невил. Той ли дърпа конците? Дали синът й не е само една марионетка? Не, не е възможно. Той бе като изкован от стомана. С желязна воля. И най-важното, притежаваше целеустременост. Това бе основното у Едуард Деравенел. Целеустремеността и решителността му да победи на всяка цена, без значение кой е застанал на пътя му.

Не бива да се безпокоя за Нед, каза си Сесили, обърна се на една страна и затвори очи. Синът ми знае какво върши; непременно ще се справи.