Ане Холт
Меа Culpa — Една любовна история (43)

42

Сюне не можа да заспи. Сблъсъкът с Бенедикт я измъчваше непоносимо. Въпреки че непрекъснато си повтаряше колко невъзможни са осемнайсетгодишните и че на сутринта всичко ще бъде забравено, нещо дълбоко я ядеше отвътре; не можа да заспи. Та нали всичко вървеше много по-добре сега, много по-добре, в някакъв спокоен, бавен ритъм, който наподобяваше вид живот, поне докато проявяваше търпение.

Така да се каже, трите деца никога не са били някакъв проблем, те я бяха приели, харесваха я, а Хенрик продължаваше искрено да я обича, тя го познаваше откакто той се помнеше, имаше нещо специално в това момче: приличаше на Ребека. Ребека изглеждаше по-щастлива, по-решителна в желанието си за удоволствия и черните дупки се появяваха през по-дълги интервали, много дълги; като се замислеше за това, не можеше да си спомни откога Ребека не беше чувствала нужда от резервираност и дистанция.

И с Бенедикт нещата вървяха по-добре. Никога сърдечна, никога приемаща, но по-малко враждебна; случваше се дори понякога да поиска помощ с уроците. Избухванията не трябваше да стават в присъствието на Сюне. Никога не се случваха. Най-тежките удари бяха запазени за Ребека и Бенедикт, кървавите сблъсъци, които можеха да се случат само между майки и дъщери; само връзките между майка и деца бяха достатъчно силни, за да издържат на нещо такова. Сюне се чувстваше като натрапник, като воайор; беше видяла нещо, за което знаеше, че съществува, но не бе предназначено за чуждите очи.

Спирачките. Не беше чак толкова опасно, но бе усетила на три пъти, последния път предишния ден, че има нещо нередно, не чак сериозно, но все пак. Не хващаха при първото натискане, трябваше да се натиснат два пъти, бързо, и те се задействаха точно както си трябва и всичко се оправяше. Един опитен шофьор щеше да го установи още на първото кръстовище.

Бенедикт имаше книжка от четири месеца и Сюне не можа да заспи.