Ане Холт
Меа Culpa — Една любовна история (17)

16

Този път отне повече време и нещо се беше случило между тях. Ребека бе изпаднала в истинско умопомрачение. По-лошо от предишните пъти. Много по-лошо. Затова трябваше време. Цели две седмици.

Сюне се опитваше да омаловажи абсурдното преживяване по време на неделната вечеря в семейство Шулц. Кристиан с бдителния му поглед, изпълнен с подозрение, за което вероятно сам не предполагаше, може би защото всичко беше просто немислимо.

Но лошото бяха децата. Срещата с тях.

Паметта започна да я мъчи. С всяка отблъсната мисъл изплуваха стари спомени. Чувстваше мозъка си като огромна стая, която на живот и смърт трябваше да е препълнена. Претъпкана.

Баня с черно-бели плочки, като крива шахматна дъска от линолеум. Най-най-първият й спомен. Беше на три годинки. Може да е било неделя. Разполагаха с време. Бебето беше на пода, върху хавлиена кърпа. Бебето беше розичка, голото му телце — напудрено като с пудра захар и ритащи в кръг крачета. То предпазливо се усмихваше и издаваше всевъзможни звуци.

Майка им се засмя, клекна и сложи ръка върху коремчето му. Натежалите от мляко гърди тежко и мързеливо висяха над лицето на бебето, което зяпаше и гъргореше, а от зърната капеше мляко, няколко капки паднаха върху личицето му. Тя внимателно ги изтри с палец и се изправи.

Малката баня с черно-белите плочки беше топла, влажна и претъпкана. Сюне подуши сестра си; тежки, дълбоки вдишвания, които поемаха дъха на майка й, въздишките и сапуна — и ги отвеждаха чак до корема й. Тя легна до бебето — толкова близо, колкото й позволяваха; светкавичният поглед на майка й й попречи да осъществи пълноценния контакт, за който мечтаеше. Тя искаше да притисне и да помачка сестричката си, като залепи нос в нея. Внезапно легна на пода, вирна крака и заимитира бебето. То се обърна с лице към нея. Бебето имаше само една трапчинка, доста несиметрична. Не в средата на бузата, а почти долу, до брадичката. Приличаше на баща й. Ухаеше като майка й.

Сюне остана да лежи по гръб, в пълен покой. Родителите й си миеха зъбите. Бяха красиви. Толкова различни. Баща й — космат по цялото си тяло, което правеше кожата му да изглежда по-тъмна от тази на майка й, въпреки че беше посред зима и ужасно далече от слънцето, лятото и баба. Бледата кожа на майка й изглеждаше толкова гладка, мека; бедрата й едва видимо потрепнаха, когато баща й я побутна — един гальовен жест, който разсмя майка й и тя изплю пастата за зъби върху огледалото.

— Ей, татко…

— Ммххх… Гррр… Плюв!

— Защо бедрата ти са толкова мускулести, а на мама толкова меки?

Сюне беше коленичила и удряше с единия юмрук по бедрото на баща си, а с другия — по бедрото на майка си.

Възрастните се засмяха, но това нямаше значение. В банята беше топло. Вратата бе затворена, прозорецът — също. На пода лежеше малката й сестричка и гъргореше, а майка й и баща й се гледаха с най-красивия си поглед. Баща й я хвана за ръката и клекна до нея. Почти не остана място, така че той се плесна по бедрото и го предложи като стол.

— Виж сега… — започна той — Това се дължи на…

Майка й рязко го прекъсна.

— Защото там събирам млякото, разбираш ли? Млякото за бебето.

Бащата се изправи, вдигнал Сюне с едната си ръка, а със свободната прегърна жената с млечните бедра. Той се засмя и заклати глава, но майката го отблъсна и им даде по една целувка.

Сюне усети толкова красота в погледа на възрастните и почувства топлината, излъчвана от всички тела там вътре, в малката баня, черно-бяла и претоплена.

И защо си спомня всичко това?

Децата бяха най-лошото.

Децата бяха лошото.

Трябваше да ги забрави.

Тя прие обратно Ребека със сълзи на щастие и прошка, с любовни признания и обещания. Сюне се изфука с белега на веждата, все още розов и биещ на очи, като се закле, че е припаднала.

— Как иначе бих се сдобила с този огромен белег? — настояваше тя и Ребека й повярва.

— Ако искаш да скъсаме, трябва да ми кажеш в лицето, обещай ми — настоя Сюне. — Лице в лице. Никакви бележки повече. Вече изпитвам ужас от хладилника, за бога.

И тя се изсмя високо и екзалтирано.

— Ако ще слагам край, никога няма да мога да ти го кажа в лицето — отговори тихо Ребека. — Децата те харесаха. Особено Хенрик.

— С други думи: Кристиан не може да ме понася.

Пръстите й си играеха с върха на веждата.

— Не го съди прекалено сурово, Сюне. Той е добър баща.

— Аха. Можеше спокойно да си спести онова подмятане към Бенедикт. Като че ли на едно единайсетгодишно момиче му пука дали е умно или не! Тя иска да бъде красива, нали, а знае много добре, че не е.

Ребека дръпна ръката си.

— Тя е красива. Казвам й го всеки ден. И Кристиан е наистина добър баща. Той обича децата си.

— Да, кой не ги обича — изломоти Сюне.

Ребека рязко се изправи. Тя заобиколи леглото и застана от страната на Сюне; стоеше така, с гол ханш, без да се срамува.

— Нищо не знаеш за това, Сюне. Затова просто престани да говориш за него. Кристиан си има своите грешки… искам да кажа, като съпруг, но…

Сюне се опита негласно да се съгласи, но беше прекъсната.

— Но поне е изключително верен съпруг. И най-добрият баща, за който едно дете може да мечтае. Той ги следи, винаги е на разположение, чете им, говори с тях, учи ги, той… Знаеш ли от какво най-много се страхува? За бога, не сме правили любов от една година, той си мисли, че аз… разбира се, страхува се и да не ме загуби. Но най-много се страхува, направо е ужасен…

Тя протегна нагоре ръце и ги сложи зад тила си, сякаш се опитваше да се вземе в ръце в буквалния смисъл на думата.

— Най-много се страхува да не загуби децата. Ето от какво се страхува. Не да не загуби мен. Поне не на първо място.

Сега почти шептеше. Нямаше какво да се каже. Така че Сюне отметна завивките.

— Наистина ли не си спала с него от една година?

Разбира се, не трябваше да пита. Имаше толкова много опасни, незаконни въпроси между тях, а този беше един от най-гадните. Трябваше да остави неизказаното, това беше достатъчно. Но толкова отдавна я беше мъчила мисълта, че Ребека има мъж, който я чака вкъщи, някой, който я докосва, който я докосва по същия начин като нея, това беше толкова болезнено и опасно, че Сюне никога не се осмели да попита.

— Не съм го докосвала след първото ни преспиване.

— След моя или след твоя първи път?

— Не изкушавай щастието — каза тя и Сюне усети, че леко се усмихва.

Сюне лежеше със затворени очи. Беше щастлива. Преди десет минути бе смазана от чувство за вина.

— Аз също се страхувам — прошепна внезапно Ребека.

Беше се стъмнило и розовите отблясъци от халогенната улична лампа, които проникваха през прозореца, потопиха телата им в женствена, невинна светлина; почти девическа.

— Аз също изпитвам ужас, че мога да загубя децата си.

И тя се разплака с чужд и непознат плач — толкова различен и далечен, толкова извън усещанията на Сюне. Тя даваше всичко от себе си, но разбра, че това не е достатъчно.

Тази нощ Ребека пренощува при Сюне — за първи път.

Постепенно заспа и бълнуваше насън. Повечето беше неясно, по-скоро хленчене. Но от време на време, и то само защото Сюне не желаеше да го чуе, което изостряше против волята й още повече сетивата, от време на време чуваше как Ребека вика името на най-малкия си син.

Сюне плътно запуши уши и си помисли, че е на път да загуби всичките си приятелки.