Ане Холт
Меа Culpa — Една любовна история (4)

3

Кървя. Като прасе. Боли и е дяволски непрактично. В непоносимата горещина е невъзможно да се ходи с дънки, а дънките са единствените, които успяват да задържат подгизналите проклети превръзки на мястото им. Всичките ми бермуди са светли. Сега вече лекьосани, срамни петна, огромни като кръпки; дори ги крия от жената, която ме пере. Трябва ми белина. Тя разсипва панталоните, но поне ги чисти.

Липсват ми и лекарства. Имам нужда от обезболяващи. Не познавам никакви лекари тук. При условие, че сменям превръзките си на половин час, няма как и да отида до града на лекар.

Трае прекалено дълго, вече десети ден.

Свивам се на кълбо в сянката и чувствам как изтичам. Ако в този момент от гащите ми изскочат зелени жаби или отвратителни червеи, няма да се учудя.

Може би Господ ми пие кръвта.

Притискам се към земята, а ми се иска да се изтръгна от нея. Само ако можеше земното притегляне да се обърне с обратен знак; така да се извие, че масата да се разпадне, само тук, на това място, за миг, в един невидим момент, достатъчен да набера скорост, да изчезна от брега, от Мавриций, от Земята, нагоре в безкрайния мрак, който изглежда благословено огромен и черен, мога да прегърна кривия Орион, а след мен да остане само тъничка кървава диря и нищо — абсолютно нищо друго.