Ане Холт
Меа Culpa — Една любовна история (36)

35

Водата се опита да ги раздели. Твърда, топла, бликаща. Душ-кабината беше прекалено тясна и ги тласкаше една към друга, тяло в тяло, и сухо-мокрото усещане, което чистата вода придаваше на голата кожа. Устните й се плъзнаха надолу по врата на Ребека; тя пиеше неутолимо топла вода и сапун.

— Три седмици — промълви тя. — Цели три седмици.

Ребека не отговори. Разбира се, че не отговори. Сюне усещаше: на Ребека винаги й липсваха децата. Винаги този копнеж — толкова очевиден, толкова прикрито невидим.

— Ще си прекарат чудесно — обади се тя внезапно. — Много го бива с тях. Той ги обича, колкото и аз. Те го обичат, колкото и мен.

Едно и също. Неизменно.

Сюне се радваше на липсата на децата: черна, непозволена радост, но ясна, всепоглъщаща, запълваща всичко между тях, тя ги свързваше и разделяше, както всичко останало, притискаше ги една в друга и ги отблъскваше.

Гърдите на Ребека потрепваха в горещината, нетърпеливо се извиха, когато тя прокара ръце през косата, мокра и катраненочерна. Сюне присви колене; беше трудно, прекалено трудно и тя опря гръб в плочките, затоплени от водата, облегна се здраво на стената и захапа гърдата й, лявата — малко по-голяма от другата, искаща повече и предлагаща повече; Ребека изстена и се свлече, водата пръскаше навсякъде и Сюне почти се задуши, водата струеше отвсякъде и влизаше в устата й, която издаде гърлени звуци, щом се опита да си поеме въздух; но тя нямаше нужда от него, само от лявата гърда на Ребека, едновременно мека и твърда, позната и чужда, винаги нова, интересна и горещо гостоприемна.

— Ще падна — прошепна Ребека.

Сюне я хвана за бедрата, плъзна ръце по ханша й, по меките му форми, които изпълваха ръцете; притисна я здраво към себе си и задържа Ребека права; но не пусна гърдата й, искаше безкрайно да задържи лявата гърда на Ребека.

Ръцете на Ребека върху раменете й, първо — леко докосване, след това раздвижване, масажиращи, неспокойни, молещи, с отворени длани; тънки пръсти, които пулсираха от двете страни върху гръбначния й стълб, мускулите се отпуснаха, заплуваха във водата, която пръскаше по гърба й, и ръцете на Ребека, които никога не стояха мирни, се плъзнаха по раменете, търсейки гърдите й, но беше прекалено тясно; Сюне падна на колене и пусна гърдата й с нежелание, с тежко стенание; зърното се върна на мястото си, а Ребека изпъшка и я дръпна за косата, Сюне потъна надолу, потъваше и не мислеше за въздуха, а само за този сладък дъх — на джинджифил и сапун.