Александра Потър
Любовен пасианс (45)

Глава 44

Вкусният аромат на прясно сварено кафе погъделичка ноздрите на Грейс. Лаваца еспресо. Италианско, изпечено и благоуханно, то се промъкна под юргана, пропивайки тъмната мускусна топлина. Със затворени очи, сгушена във възглавницата с пълнеж от гъши пух, със свити крайници, Грейс се размърда леко.

— Уххх.

Тя простена жално като ранено животно. Главата й не се помръдна на повече от няколко милиметра, но на нея й се стори, сякаш „Секс Пистълс“ се бяха събрали отново и правеха миниконцерт вътре в главата й. С много жици, яки барабани и Сид Вишъс, обут в кубинки със стоманени бомбета, който риташе зад клепачите й.

— Уххх — изохка тихо Грейс, с потръпващо тяло от най-ужасния махмурлук, който бе имала някога.

Чувстваше се много зле. Цялото тяло я болеше, очите й бяха подути и възпалени, главата й туптеше болезнено, а стомахът й се бунтуваше. А как само й се гадеше. Стомашният сок се надигна в гърлото й и взе да й се повръща. Опита се да преглътне, но откри, че езикът й беше залепнал за небцето й.

Поне предполагам, че това е езикът ми, помисли си Грейс, макар да го усещаше като изсъхнало, гранясало парче плът. Пък и на вкус беше такова, отбеляза тя, а от стомаха й изригна пристъп на гадене и студена пот, който я прикова върху чаршафа в патладжанен цвят.

Чаршаф в патладжанен цвят?

Грейс отводи един подпухнал клепач и съзря триъгълното парче чаршаф под нея. Цялото й спално бельо беше подарък от майка й, а госпожа Феърли не харесваше цветно спално бельо — тя харесваше бели, кремави и чаршафи с нежни щампи, по изключение някой плик в розово каре или оксфордско бледосиньо райе. Задължително сто процента памук. С калъфки за възглавниците в тон.

Дори в подобното на будна кома състояние, нямаше грешка, че Грейс лежеше сред завивки в наситен, пищен патладжанен цвят. И ако се съди по материята, това явно беше скъп ирландски лен. Нещо повече, помисли си Грейс, въртейки очи като анимационен герой от филмче за привидения, едва събирайки смелост да погледне встрани от страх какво може да види, калъфките не бяха в същия цвят.

По дяволите.

Гореща, пареща паника потече по вените й. Това можеше да означава само едно нещо: тя не беше в собственото си легло. Беше в нечие чуждо легло.

По дяволите, по дяволите, по дяволите.

Грейс отлепи очи от чаршафа, потресена от онова, което щеше да види. Като онзи път, когато удари новото рено клио на майка си в една улична лампа и седеше залепнала за волана, забила поглед право напред. Сякаш отказът да погледне щеше да изтрие случилото се. Само че този път щетите не се свеждаха до чукната броня, строшен фар и одраскана боя, помисли си Грейс, с разтуптяно от ужас сърце. Беше се събудила в апартамента на Джими, беше се събудила в леглото на Джими. И, както установи след като повдигна юргана и надзърна под него, беше се събудила гола.

Паниката заля тялото й — това не може да се случва, просто не може да бъде. Как? Защо? От къде на къде? Постепенно фрагменти от предишната нощ започнаха да се събират като някаква побъркана, пиянска мозайка и Грейс примижа пред оформящата се картина: ледената Пързалка в Съмърсет Хаус, тя вижда Спенсър с Тамсин, лежи на дивана на Джими и плаче, изпива цяла бутилка порто — при този спомен се наложи да потисне пристъпа на гадене — и тогава? Погледът й пробяга по гънките на завивката, покрай кожената рамка на леглото, по полираните дъски на пода. И там, в пълната си латексова прелест лежеше проклетото необоримо доказателство. Не един, не два, а три презерватива.

И тогава Грейс си спомни.

Тя беше правила секс с Джими.

— Как искаш кафето си?

Когато последното парченце от мозайката се намести, Джими се появи на прага, само по боксерки и голяма усмивка.

Огромна, самодоволна, победоносна, посткоитална усмивка, помисли си Грейс с омерзение.

О, боже!

— При гледката на косматите му гърди, татуирания орел върху бицепса му, мускулестите бедра и откровената сексуална голота на тялото му, стомахът й се обърна. Това беше прекалено много гола плът. Просто непоносимо, помисли си Грейс, залята, от моментни спомени за тях двамата, голи и оплетени в чаршафите, Джими, който използва езика си по неописуем и в същото време изумителен начин…

Гореща вълна на греховно удоволствие изригна в тялото й и като сграбчи края на завивката, Грейс се зави до брадичката, покривайки като с щит голите си гърди. Надигна болезнено глава и се усмихна ведро, сякаш всичко беше наред. А не както беше в действителност, тоест пълна каша.

— Ъ, с мляко и две бучки захар, моля — изрече тя, като отметна сплъстената коса от очите си. Завивката се изплъзна. Тя я сграбчи почти истерично, с висок, несигурен смях. Бузите й горяха от срам и унижение.

Всемогъщи боже, тя нямаше опит с такива неща. Чувстваше се невероятно неловко, толкова сконфузена, толкова — Грейс затаи дъх, тъй като друг спомен надигна своята запъхтяна, стенеща, екзалтирана глава, — толкова абсурдно свенлива. За разлика от Джими, забеляза Грейс, който я гледаше небрежно облегнат на рамката на вратата, с кръстосани крака и ръце. Той явно имаше пребогат опит с подобен род забежки, така че беше напълно спокоен.

— Добре, пристига веднага. — Той се ухили. С тихо свирукане, той й обърна голия си гръб и зашляпа весело към кухнята.

 

 

Обзет от прилив на щастие, Джими не стъпваше по земята. С весело свирукане, той отвори хладилника, взе кутията нискомаслено прясно мляко и като изпълни няколко стъпки от любимия си танц на доброто плюшено мече, се доближи до кафе машината и наля мляко в двете стъклени чаши за лате. Боже, колко беше хубаво да си жив. Чувстваше се непобедим. Могъщ. Удивително. Дори махмурлукът не можеше да проникне през стените на сферата от чисто щастие, в която беше обгърнат. Джими се пресегна и отвори прозореца, надвеси се навън, затвори очи и вдиша дълбоко, с наслада свежия мразовит въздух. Боже, колкото беше хубаво, каза си той, разтваряйки се в ободряващото чувство, което измете всички паяжини на миналото и накара голата му плът да настръхне и затрепери. Джими отвори очи и погледна надолу, към лудешкия понеделнишки трафик, към колите, които бълваха изгорели газове пред червения светофар, хората в зимни палта, забързани към спирката на метрото и изведнъж му се прииска неудържимо да се провикне като истински син на Манчестър: „Добро утро, Кенсал Райе.“

Джими беше в еуфория. Той и Грейс се бяха любили. Да, точно така. Не бяха спали заедно, не се бяха чукали, не бяха правили секс, а без съмнение бяха правили любов. Джими никога не се беше чувствал щастлив да открие, че е грешал. Грейс беше права. Любенето беше различно от секса. Двете не можеха да се сравняват. Сексът беше евтина имитация, като искрящо вино вместо шампанско Мойет, като полет икономична класа вместо първа, като да носиш конфекция вместо дизайнерски дрехи. Обслужваше целта и изпълняваше предназначението, но не можеше да се мери с оригинала. Но естествено, човек откриваше разликата едва когато извадеше късметът да изживее оригинала. А аз го извадих.

По дяволите. Джими се прибра, затвори прозореца и се подпря на ръба на хладилника, припомняйки си предишната нощ. Нощ, помисли си Джими с разтреперано от спомена тяло, която беше най-удивителното изживяване в целия ми живот.

По дяволите, по дяволите, по дяволите. Изправен пред опасността да бъде залят от сантименталност, Джими побърза да вземе захарницата и да поръси щедро кафява захар в чашите. След това взе една лъжичка и се зае да разбърква със съсредоточена решимост. Но вече беше късно. Той откъсна парче домакинска хартия. Голяма работа. Малко сенна хрема. Добре, де, вярно, че беше месец декември, но като се има предвид глобалното затопляне и всичко останало… С шумно подсмърчане Джими Малик, повелителят на цинизма, шампионът на секса без обвързване, трийсет и няколкогодишен мъжкар, преливащ от тестостерон, стоеше насред собствената си кухня и бършеше насълзените си очи.

 

 

О, боже, какво направих? Това е грешка. Голяма, огромна, грамадна, кардинална грешка.

И сега няма измъкване.

Задушавайки се от срам, Грейс лежеше като вдървена в леглото на Джими. Искаше само да се измъкне изпод юргана, да нахлузи дрехите си и да побегне навън. Но шокът, вината, срамът и изумлението я бяха вцепенили, като зайче пред автомобилни фарове. Облегната неподвижно на тапицираната с еленова кожа табла на леглото, тя слушаше съскането на кафе машината, гъргоренето, бълбукането и фученето на кипящото мляко, почукването на чаената лъжичка в чашата при разбъркването на захарта.

Това беше чистилището. Обикновено Грейс обичаше да гостува в модерното минималистично студио на Джими. Харесваше й познатата обстановка, обичаше да кисне там и да гледа филми на плазмения телевизор, да се препира с Джими каква храна да поръчат, прехвърляйки тестето рекламни брошури в чекмеджето за прибори, да играят на „Не се сърди човече“. Но сега всичко наоколо й действаше клаустрофобично. Всеки шум се увеличаваше стократно, ароматът на кафето, който само допреди няколко секунди беше божествен, сега беше задушаващо силен, а всяка секунда се разтягаше до безкрайност. Грейс се сгълча. Грейс Роузмари Феърли, не ставай смешна. Правиш от мухата слон. Ти си съвременна, трийсет и няколко годишна жена в двайсет и първи век. Какво толкова, като си спала с Джими? Какво толкова, че си прекарала една нощ с него? Какво толкова? Това нищо не означава. Така, де, не е като да сте се любили или да сте се обвързали емоционално. Немощен изблик на саркастичен смях погъделичка гърлото й. Това беше Джими, не забравяй. А Джими не прави любов, той е по свободния секс, забежките, свалките и забивките. Какво беше казал в ресторанта в Ню Йорк. Грейс си припомни точните думи. Разговорът им сякаш оживя и гласът на Джими прозвуча ясно и уверено: това е, не е задължително сексът да означава нещо… понякога сексът е просто секс… любовта няма нищо общо със секса, той е нещо чисто физическо…

Точно така, помисли си Грейс. Беше чисто физическо изживяване, нищо повече. Тя почувства вълна на облекчение, последвана от неочаквано разочарование. Не беше подготвена за него. Откъде се взе? Та нали предишната нощ не означаваше нищо за нея. Снощи тя беше пияна, шокирана, разстроена, объркана. Тя обичаше Спенсър, тъгуваше по Спенсър — Джими просто се беше оказал на неподходящото място в неподходящия момент. А аз преспах с неподходящия мъж, заключи Грейс, с непоклатима увереност. И аз не изпитвам друго освен приятелски чувства към Джими, нали? Не изпитвам привличане, не си падам по него и не съм влюбена в него.

Нали?

* * *

О, боже, виж я само, заспала е. Понесъл двете високи чаши с вдигащо пара кафе, Джими почувства как сърцето му се преобърна като палачинка при видението, което го очакваше в огромното му легло. С разрошена коса, с надзъртащо голо, осяно с лунички рамо изпод завивките, със затворени и леко подпухнали очи, Грейс беше най-прекрасното нещо, което бе виждал някога.

Той прекоси спалнята, но неволно настъпи опашката на Флоси.

Тя изскимтя силно и Грейс отвори очи.

— Заповядай. — Като мъж, който току-що е спечелил джакпот от лотарията, Джими й се усмихна с искрено удивление и й подаде чашата.

— Ъммм… ъ… мерси. — Грейс се усмихна насила. Защо Джими я гледаше по такъв странен начин. Тя уви пръсти около лъскавата метална дръжка на чашата и изви очи, но така че все пак да вижда изражението му. Той изглеждаше странно. Сякаш беше в някакъв мечтателен, култов транс.

Грейс отдаде състоянието му на махмурлука — ами, да, той беше пил колкото нея, — поднесе чашата до устните си и отпи горещото кафе с мляко. И едва не се задави, защото Джими тутакси остави своята чаша до леглото, мушна се под завивките и — о, боже мой — понечи да се гушне до нея. Усещайки как неговите меки космати гърди се потриха в гърба й, крепката топлина на ръката му да се плъзва по талията й, боцкането на наболата му брада да се потрива по шията й, Грейс подскочи като ударена от ток. Глътката горещо лате се изстреля в гърлото й, изгори хранопровода й и тя се закашля.

— Хей, добре ли си?

— Арргхх… да… добре съм. — Грейс приседна, като се мъчеше едновременно да задържи завивката, да не разлее кафето и да се спаси от задушаване.

— Извинявай, аз съм виновен. Сигурно е прекалено горещо, трябва да изчакаш да се охлади малко — извини се Джими с преливащ от загриженост глас. — Дай да го взема. — Той пое чашата от ръката й, претърколи се на леглото и остави нейната чаша до своята.

Освободена от натиска на голото му тяло, Грейс изпита дълбоко облекчение. Бързо последвано от нещо на границата на истерията, когато той започна да я гали по гърба. Аррггхххх. Докосването на пръстите му по голата й кожа я накара да се закашля още по-силно и да се задави жестоко, превита над юргана, докато Джими продължаваше да гали ритмично падината между плешките й.

Беше потресаващо еротично.

Ммммм. С нежността и чувствеността на опитен масажист, той прокара ръце по кожата й, издавайки някакъв особен гукащ звук, докато проследяваше прешлените й един по един, чак до двете малки трапчинки над ханша й.

Грейс се отскубна рязко.

— Трябва да тръгвам.

— Тръгваш? — повтори Джими, а щастливото му настроение се пръсна като сапунен мехур.

Напъпилата ерекция в боксерките му увехна, разочарована. След последната нощ Джими беше приел, че щяха да повторят изживяването.

— Ъ… да, стана доста късно… — С плъзгане и завъртане, Грейс се заизмъква изпод завивката, като същевременно се стараеше да я придържа, докато подхваща гащите си с палеца на единия крак — упражнение, което Даниел Дей-Луис беше изпълнил с голяма сръчност в „Моя ляв крак“^[1], но което на практика беше почти невъзможно.

Накрая, след няколко секунди, Грейс успя да ги наниже на крака си, пък макар и наопаки, и провеси крака към пода, ритайки като руски изпълнител на казачок, нахлузвайки гащите все по-нагоре и по-нагоре, крак по крак, с помощта на едната ръка. Добре, че имаше зад гърба си дългогодишна практика — обличането на бански под плажна хавлия не беше лесна работа — сега поне нямаше пясък.

Този път обаче имаше Джими.

— Късно? Но часът е едва седем. — Докато изричаше тези думи, Джими изведнъж се улови да звучи съвсем като Сами-Джо. И че ролите, както с тъжна ирония осъзна той, бяха сменени. — Мислех си, че ти и аз трябва да се явим в офиса не по-рано от десет часа — добави нацупено той.

— Ъ… да, обаче имам ангажимент преди работа — запелтечи Грейс, притискайки завивката до гърдите си, докато се мъчеше да закопчае сутиена си. Почувства се глупаво. Бог знае защо разиграваше цялото това нелепо целомъдрие. Само преди няколко часа беше лежала гола и разкрачена на леглото, а Джими я беше облизвал навсякъде. Буквално навсякъде.

— Какъв ангажимент? — попита тихичко Джими.

Съмненията започнаха да избуяват. За първи път в живота си той се чувстваше уязвим и глупав. Чувстваше се, осъзна той с тревожно присвиване под лъжичката, като всички онези момичета, с които беше преспивал в миналото и които беше напускал на зазоряване с извинението, че трябва да се прибере вкъщи, за да отвори на инкасатора. Сега всичко му се връщаше. Трябваше да опита хляба, който цял живот беше месил. И вкусът не беше никак приятен, помисли си жално той.

— Хм… — Умът на Грейс се залута, всеки миг колебание се разтегна до цяла вечност, докато накрая… — Имам час при зъболекаря — изтърси тя, след което трепна от неправдоподобността на лъжата си. Въпреки това продължи. — Спешно е. Имам ужасен зъбобол…

— Тя моментално се улови за бузата и изкриви физиономия, за да изобрази агонизираща болка. — Смятат, че съм получила някаква септична язва и ще ми отворят канала, за да ми поставят дренаж и упойка, и всичко останало…

— Мога да те закарам — бързо, предложи Джими, като понечи да стане.

— Не… — извика високо Грейс. Прекалено високо. — Тоест, няма нужда, не се тревожи. С метрото ще стигна по-бързо.

Но пламът на Джими не се гасеше толкова лесно.

— Да се разберем за довечера? Имаш ли някакви планове? Мислех да отидем да гледаме онзи нов бразилски филм.

Довечера? Грейс се стресна, като си спомни.

— Не мога. — Тя поклати глава. Искам да кажа… — запъна се тя. След което изтърси: — Имам среща със Спенсър.

Джими я погледна невярващо.

— Въпреки всичко ще се срещнеш с него?

Ще се срещна ли с него? Грейс се поколеба.

— А защо не? — попита виновно тя, но по-скоро себе си, отколкото него.

— Ами, аз си помислих, че… след снощи… — добави деликатно Джими. Имаше предвид случката със Спенсър и Тамсин на ледената пързалка, но не искаше да го каже направо.

За съжаление, защото Грейс го изтълкува съвсем по друг начин и помисли, че той намекваше за това, че двамата бяха прекарали нощта заедно. Възмущението се надигна в нея. Какво нахалство! Нима Джими наистина смяташе, че е толкова невероятен в леглото? Или само защото беше правила секс с него, тя щеше да забрави за Спенсър? Добре, вярно, че сексът беше хубав — добре, нека да бъдем честни наистина беше невероятен, призна Грейс, а по гръбнака й пробягаха възбуждащи тръпки. Джими беше толкова уверен, толкова безкористен, толкова ентусиазиран. Толкова различен от Спенсър, който постоянно се притесняваше от своята сексуалност и следваше някаква строга рутина, от която за нищо на света не искаше да излезе. Но това не променяше нищо. Абсолютно нищо. Нищичко.

Грейс погледна Джими. Тя говореше глупости.

Случилото се беше променило всичко.

Сексът беше съсипал всичко. За една нощ приятелството им се беше променило необратимо. Платоничните прегръдки, непреднамерената нежност, съветите и уютното другарство си бяха отишли завинаги. Сега всичко беше неловко, чувствата рискуваха да бъдат наранени, никой не смееше да бъде честен.

Нито със себе си, нито с другия.

— Той каза, че трябва да поговорим и след миналата вечер наистина мисля, че има много неща, за които трябва да поговорим — заяви Грейс.

— Аха, ясно… — Наблюдавайки как Грейс подскачаше из стаята, събираше дрехите си, измисляше извинения и се опитваше възможно най-бързо да избяга от него, Джими разбра, че беше допуснал грешка. Глупава, непростима грешка. Предишната нощ не означаваше нищо за Грейс. Тя не го обичаше, не беше влюбена в него. Той просто се беше оказал удобна забежка за една нощ, нейният начин да си го върне на Спенсър. Почувства се отхвърлен. Почувства се измамен. Наранен. Използван.

— Разбира се… — Джими кимна. Доскоро толкова близки, сега той усещаше разстоянието помежду им.

На излизане Грейс срещна погледа на Джими и най-неочаквано, тринайсет години по-късно, тя осъзна, че се бяха върнали точно там, откъдето бяха започнали. Само че този път не бяха на осемнайсет в гората, а бяха на трийсет и една в апартамента на Джими. И не само това, помисли си тя, ами сега бяха разменили местата си. Устата й заигра при мисълта за отмъщението. Но това беше глупаво, сгълча се тя. Джими аз сме големи хора и оттогава измина толкова много време, че би било детинско и незряло.

Но осемнайсетгодишното момиче в нея, което беше чакало до телефона, надигна глава и цялата болка, гняв и смазващо разочарование я заляха с неподозирана сила. Грейс наметна коженото си яке и понечи да излезе, но в последния момент се обърна да погледне Джими и неспособна да устои на изкушението, даде обещание, което знаеше, че няма да спази.

— Ще ти се обадя.