Александра Потър
Любовен пасианс (12)

Глава 11

От дъното на тигана се надигна ухание на цвъртящ бекон. Ммм. С шпатула в едната ръка и хванала дръжката на тигана в другата, Риан затвори очи и вдиша дълбоко и сластно божествения аромат. Ммммм.

„Обсешън“ на Келвин Клайн да има да взема, това беше най-прекрасното благоухание в целия свят. Тя доближи лице до тигана, навря нос на сантиметри от ивиците месо, които вече започваха да се къдрят и да хващат златистокафява коричка и вдиша премаляла. Боже, този бекон миришеше толкова хубаво, че можеше да ти докара оргазъм. Устата й се напълни със слюнка.

Решимостта й се сломи.

Усещайки надигането на неумолима вълна от гузно очакване, Риан надзърна изпод мигли. Цвъртящите, съскащи тънки ивици бекон сякаш се облизваха насреща й. О, боже, изстена наум тя, защо е толкова трудно. Веднага запя своята мантра. „Един миг в устата, цял живот на бедрата, един миг в устата, цял живот на бедрата…“, но това беше само беквокалът на водещия глас в главата й, който пееше с пълно гърло: „Нищо няма да ти стане, ако си гризнеш съвсем мъничко. Колкото да го опиташ. Ей онова мъничко загоряло, хрупкаво парченце, дето се е сгушило в ъгъла“. Докато в ума й звучеше този дует, тялото се мяташе в колебание, умоляваше, агонизираше.

После всичко се завъртя в шеметен вихър като в анимационен филм. Ръката й се стрелна светкавично, грабна парченце бекон и го напъха в устата й. За един божествен миг Риан застина напълно неподвижна, гузната тайна се топеше върху небцето й, а след това, неспособна да удържи възторга си, езикът й се уви около месцето, прегръщайки го като отдавна изгубен любовник. Ммм, по дяволите.

— Хей, какво правиш там? — провикна се мъжки глас.

Беше Ноел. В другия край на коридора, в спалнята, той лежеше разперил ръце, чисто гол върху капитонираната сатенена кувертюра. Гладен като вълк, той очакваше с нетърпение обещаната топла закуска.

Риан побърза да преглътне и едва не се задави.

— Ъ, нищо… скъпи — изфъфли тя, пламнала от срам. Ужасена, тя се залута из кухнята и отвори вратата на хладилника. Беше покрита с ярки буквички и няколко карирани листчета от бележник, надраскани с маркери и пастели.

За неопитното око те може да бяха най-обикновени драсканици. Но за Риан смешната синя цапаница несъмнено бе къща, оранжевата завъртулка с отпечатък от пръстче приличаше точно на нея, а жълтата мацаница с пастел беше точно копие на Джак. Когато ги погледнеше, неизменно я заливаше вълна гордост. Не защото тя беше негова майка, а защото тригодишният Джак беше талантлив художник. Може би дори следващият Деймиън Хърст, помисли си, като взе картонената кутия с яйца от свободни кокошки, която се мъдреше на иначе празния рафт.

— Как искаш яйцата — на очи или бъркани? — изгука тя, като ги чукна сръчно в тигана.

Ноел се облегна на опасаната с декоративни лампички бяла рамка от ковано желязо, пресегна се към пакета и си запали една посткоитална цигара. Обрамчен от съзвездие разноцветни светлинки, той си дръпна дълбоко и се почеса доволно по бедрата, ана лицето му се разля ленива усмивка.

— На очи.

О! С палци в черупката на третото яйце, Риан погледна с тревога бързо втвърдяващите се белтъци. Те съскаха и я пръскаха, сякаш бяха отгатнали съдбата си преди нея. Поколеба се, борейки се със сянката на раздразнение, която заплашваше да помрачи настроението й, но после я прогони. Той нямаше да се държи като гадняр, нали така? Риан изсипа жълтъците и белтъците в канала на мивката и отвърна весело:

— Идват веднага.

Беше на другата сутрин и въпреки тъпата болка от махмурлука в главата й, Риан се чувстваше изкусително щастлива. Слънцето струеше през гирляндите розово-лилави пластмасови цветя, които се спускаха като транспарант през отворения прозорец и изпращаха танцуващи цветни отблясъци върху безупречно чистите плотове, рафтовете с излъскани до блясък винени чаши и прилежно подредените бурканчета с чай, кафе и подсладител. Навън се простираше обичайната суетня на Лондон — по натоварената главна улица профучаваха автобуси, едно куче джафкаше в градината на съседите, алармата на нечия кола виеше жално на улицата. Но тази сутрин шумовете се сливаха в мек неутрален фон, сякаш от далечен телевизор.

Риан вдигна капака на кремавата емайлирана кутия за хляб и извади пълнозърнестото хлебче. Хич не я интересуваха всички онези статии в списанията, които превъзнасяха прелестите на женската самостоятелност, независимост и възползването от радостите на живота, нямаше нищо по-хубаво от това да се събудиш в събота сутрин в обятията на мъж. Абсолютно нищо не можеше да се мери с това, помисли си Риан, и затупурка през кухнята в пухкавите си розови чехли на токчета, увита в новия халат от кремав сатен, прехвърляйки наум епизоди от изминалата нощ.

Страните й пламнаха при спомена. След цялото чакане и въздържание, сексът с Ноел не можеше да се нарече точно фантастичен. Честно казано, въпреки нейния трепет и въпреки неговото перчене и увереност, той се оказа доста несръчен, грабеше и мляскаше каквото му падне като пощръкляло момченце в сладкарница, осмука гърдите й, облиза лицето й, подъвка ухото й, но за нейно разочарование предпочете да не опита нищо от „деликатесите“, както се изразяваше баба й Джоунс.

Но тя не можеше да му се сърди за несръчността, нали? Защото именно тя настоя да спуснат завесите и да изключат осветлението напълно. Потънал в непрогледен мрак, Ноел се залута с напираща ерекция, настъпи едно парченце от Легото на Джак, за малко не си счупи пръста на велоаргометъра и взе да ругае гръмогласно. Накрая успя да налучка леглото, където тя лежеше скрита под катове сатенени нощници и пухен юрган, завита до брадичката.

Риан беше твърдо решена да не позволи Ноел да я види гола. Въпреки че по природа не беше от онези високи, кльощави момичета, навремето тя се гордееше с дребните си кости и пищни извивки. Само че след раждането на Джак тялото й се промени до неузнаваемост. Тънката талия се разшири и наедря, закръгленото, стегнато дупе надебеля и увисна, а чувствените гърди сега бяха просто огромни. Честно казано, тя беше огромна.

Риан знаеше, че се е „запуснала“. Знаеше, че хората просто се опитваха да се държат мило, когато я описваха като закръглена. Всъщност имаха предвид дебела. Беше чисто и просто дебела. Понеже не издържаше да се оглежда в огледало в цял ръст, тя го набута зад гардероба заедно с коледната украса. Не можеше да влезе в някогашните си ярки, пъстри, лъскави тоалети. Те бяха като метафора за нейния някогашен цветен, бликаш от енергия живот. И тоалетите, и животът от онова време вече не й бяха по мярка.

Но тази сутрин й се удаде да зърне какъв можеше да бъде животът — да приготвя закуска за мъжа в живота си, да се излежава до късно, да прави секс. Риан пусна радиото. Прозвуча Арета Франклин и тя си затананика. Топлата закуска беше цяло изкуство, помисли си тя няколко минути по-късно, когато подреди храната в чинията и изключи газта. Доволна от своята кулинарна вещина, тя погледна отражението си върху стъклените чаши, отметна коса и се върна в спалнята.

— Ммм, каква прелест — възкликна Ноел с широка усмивка.

За момент Риан се поколеба дали имаше предвид нея или закуската. Усмихна се неуверено. Снощи се представи добре в тъмното, но на ярката дневна светлина се чувстваше уязвима и смутена.

— Умирам от глад.

Второто.

Тя му подаде голямата чиния със завити нагоре ръбове, отрупана с храна и видя как очите му се разшириха от лакома наслада. Той я положи върху коленете си, дръпна си за последно от цигарата и я угаси в чашата върху дървената ракла до леглото. Риан трепна. Това беше любимата й ръчно изрисувана чаша от костен порцелан, която беше намерила в един антикварен пазар в Париж и за която се беше пазарила на развален френски. Но не каза нищо. В края на краищата той нямаше как да знае, нали?

Без дори да я погледне, Ноел започна да се тъпче. Риан се намести на ръба на леглото и се опита да се примъкне към него, като същевременно придържаше края на сатенената роба, която по някаква причина упорито пълзеше нагоре по краката й.

— Рий…?

Ноел я погледна с някак помръкнали бебешко сини очи. Заля я вълна от срам. О, боже, само това не. Боже, моля те, нека да не е видял. Дори на нея й прилошаваше от гледката на ужасния целулит отзад по бедрата й. Тя бързо ги мушна под кувертюрата и я издърпа чак до талията си.

— Ъ… да, скъпи? — измърка тя. Боже, чувстваше се комично. Тя не беше и никога нямаше да бъде изкусителка. Не и с тези бедра.

— Няма ли да получа пържени филийки?

— Какво?

Той гледаше чинията нацупено. Приличаше на Джак, когато не му разрешаваше да гледа „Телетъбис“.

— О… съжалявам — започна да се извинява Риан, а вътрешно се проклинаше. — Вместо това ти препекох филийки — добави с надежда, но изражението му не се промени. — Мога да отида да ти изпържа няколко, ако искаш.

— Не, няма проблем — изсумтя той и въздъхна като мъченик. — Бобът ще изстине докато чакам.

Продължи да се тъпче и за няколко минути омете чинията, попи последните остатъци жълтък и сос от печения боб с препечената филийка, която изяде до последната коричка. Като закрепи на косъм чинията върху порцелановата чаша и се оригна доволно, той посегна към цигарите си. Едва тогава забеляза седналата до него Риан и на лицето му се изписа учудване.

— Ти нищо ли няма да ядеш? — попита той, прокарвайки пръсти през косата й.

— Не, аз не съм гладна — излъга тя, напук на протестите на стомаха си.

Ноел запали цигарата си, протегна се лениво на леглото и загледа с обожание пениса си. Лъскав, розов и обрязан, той беше гладък и слаб като всичко останало по тялото му, гордо положен в своето русоляво гнездо. Ноел се пресегна, взе ръката й и я положи отгоре. Риан почувства как нещо зашава под дланта й, когато той се наведе да я целуне.

Езикът му обходи устата й. Имаше вкус на пържен бекон и цигари. Както беше изгладняла, й се стори безумно вкусен. Риан отвърна на целувката, докато ръцете му се плъзгаха под сатенения халат, уловиха бедрата и взеха да месят дупето й. Когато продължиха нагоре, тя глътна стомаха си и затаи дъх.

— Знаеш ли какво имаш ти, Рий?

— Не — какво? — В нея припламна плахо пламъче на увереност. Е, какво пък, не беше Кейт Мос, но размерът няма значение.

Ноел стисна ентусиазирано гърдата й и изгрухтя:

— Май се казваше бавен метаболизъм.

Смазващо разочарование.

— Да… възможно е — прошепна едва чуто тя и се почувства ужасно глупаво.

Естествено, че размерът имаше значение. Той беше всичко.