Александра Потър
Любовен пасианс (3)

Глава 2

Това е значи. Тук трябва да се сбогувам. Тук трябва да я целуна бързо по устните, да я прегърна през раменете и да я прегърна приятелски. Цялото сбогуване трябва да отнеме не повече от една-две минути, след което трябва да си тръгна.

Но Джими не искаше да си тръгне.

Насред подгизналия от дъжда паваж пред портала „Заминаващи“, той прегърна Кайли още по-здраво през голата талия и продължи да я целува. Целувка, която продължаваше от близо десет минути.

Започна със скромно млясване по устните — ефирна, благовъзпитана целувка, запазена за обществени места — и бързо набра скорост и дълбочина. Със засмукване на долната устна. Облизване на зъбите. С пърхане на език. Когато влажните им носове се потриха, Джими понечи да си поеме дъх, усещайки ритмичното движение на езика й върху небцето си. Беше неподозирано еротично. Той стегна хватка и се впусна да я целува с разпалена жар.

При нормални обстоятелства Джими за нищо на света не би се излагал с натискане по улиците. На трийсет и една той имаше обещаваща журналистическа кариера. Играеше билярд, гледаше DVD-та и излизаше с колеги и приятели, за да обикалят модните ресторанти и тузарските пъбове в Лондон. Не беше склонен към пубертетски прояви на чувства. Не и на публично място. Най-малкото на толкова банално място като Терминал 3 на летище „Хийтроу“.

Поне доскоро. Сега всичко беше различно. Не стига, че беше затънал в прощална целувка, сякаш взета от слаб филм, ами на всичкото отгоре изобщо не му пукаше. Нито пък го беше грижа, че той, който се смяташе за въплъщение на хладнокръвието, беше заобиколен от навалица хора, които го оглеждаха с любопитство. Пет пари не даваше, че новите велурени маратонки „Найк“, които си беше доставил по Федекс от Щатите, щяха да се съсипят в поройния дъжд. Или че пулсиращата му, невероятна ерекция щеше да отиде на халос.

Защо ли?

Съвсем просто.

Защото Джими Малик се женеше.

След бог знае колко увлечения, няколко вяли връзки и твърде много свалки за по една нощ, чудото най-накрая се случи. Той срещна жена, за която си струваше да се откаже от ергенлъка. Жена, която чудодейно превърна думата „моногамия“ в нещо желано, вместо в ръжен, от който цял живот да бяга. Накратко, след шеметен шестмесечен роман, Джими разбра, че е открил жената на своите мечти.

Срещна я в един бар. Забеляза я още с влизането. Не че в този факт имаше нещо необичайно. В интерес на истината, Джими обикновено се чувстваше привлечен към всяка жена, която му хванеше окото. Но тази беше различна. Не просто приятно привлекателна, а зашеметяваща в пълния смисъл на думата. Във физическо отношение, тя въплъщаваше всичко онова, което Джими търсеше в противоположния пол: лъскава права коса — нейната беше медноруса и съвършено права, — стройна и дългокрака — тя беше слаба като манекенка и стърчеше над него дори когато носеше маратонки, високи, кръгли малки гърди — нейните запълваха шепите му като по мярка. Но имаше и уловка.

Името й: Кайли.

Независимо от първото впечатление, името й захвърли сърцето му право в петите на обувките му „Патрик Кокс“, имитация на змийска кожа. Джими винаги бе смятал, че неговата сродна душа ще се казва Лола или Саша, или Либърти. Защото колкото и да се стараеше госпожица Миноуг да върти дупе в изрязаните шорти от златен брокат, името Кайли неумолимо хвърляше страховити образи на електриковосиня очна линия и ситно накъдрена, изгорена коса като фризиран пудел. Нещо по-лошо, Кайлитата бяха или шестнайсетгодишни девойки от Есекс, или австралийки. Не че Джими имаше нещо против хората от Есекс или пък от Австралия. Просто той беше свикнал да ходи с жени от Ню Йорк, Париж, Милано, Лондон. От готини, изискани мегаполиси.

Две водки с лайм и сода по-късно, Джими откри, че Кайли е родом от малко градче в Канада и едва наскоро се беше преместила в Лондон. Освен това откри, че тя е на двайсет и една, модел, и че всички мъже в бара му завиждаха. И така, той пристъпи към обичайната процедура — покани я на вечеря, резервира обичайната маса и смени чаршафите на леглото за по-късно. Но тогава се случи нещо, което не влизаше в сметката. По време на ордьовъра, а именно любимата му полента с гъби шийтаке, той погледна Кайли и осъзна, че наистина се наслаждаваше на компанията й. Тя беше забавна и интересна и когато се смееше, на лявата й буза се появяваше очарователна трапчинка. И в този миг Джими направи потресаващото откритие, че не искаше просто да преспи с нея. Искаше — тук си представете драматичен пиано акорд… Сериозна връзка.

Откритието го разтърси из основи. Другото шокиращо нещо беше, че вместо да преспи с нея на първата среща, той изтърпя търпеливо и неотклонно цял месец безбрачие, докато двамата се „опознаваха“. Това бяха най-дългите четири седмици в живота му. Двайсет и осем дни опити да разговаря любезно с нейните съквартирантки, да се преструва на очарован от пасмината кихащи, проскубани котки, които му се галеха в краката и го покриваха с дълги рижави косми. И да изгледа всичките епизоди на „Сексът и градът“.

Два пъти.

Имаше един персонаж, който Джими не можеше да понася, онзи Ейдън. Беше прекалено идеален, до него всеки друг мъж изглеждаше недодялан. Да не говорим колко го дразнеше перфектната му холивудска усмивка. За съжаление Кайли намираше усмивката му за очарователна и за да докаже любовта си, Джими се насилваше да се превъзнася по изумителните му тапицерски умения, по сладичкото му кученце Пит, по увлечението му по сребърни накити с тюркоази. Докато накрая, неспособен да понесе още един епизод и на път да признае поражението си, Кайли се смили над него й го избави от мъките му. И спа с него.

Джими пристъпи от крак на крак.

Тази ерекция го убиваше.

И като се притисна още по-плътно към нейните камуфлажни панталони „Махариши“, той се концентрира върху целувката, все по-дълбока и по-дълбока. Устата й имаше вкус на диетична кола и „Марлборо“. Което беше поредният парадокс, помисли си Джими и плъзна ръце от тънката й талия към стройните й бедра. Преди Кайли, той робуваше на правилото да не излиза с пушачки. „Че кой иска да се целува с пепелник?“, обичаше да казва Джими. И го правеше на висок глас, обикновено до жена, която си дърпаше елегантно от тънката дамска цигара. Ама че ирония. Сега той искаше да прекара живота си с жена, която пушеше по трийсет цигари на ден.

Светкавица разцепи небето. Започналият като лек септемврийски дъждец се превръщаше в истинска буря. Над главите им се бяха скупчили облаци, скривайки слънцето и потапяйки всичко в призрачен мрак. Незнайно откъде излезе зловещ, поривист вятър, взе да краде сламените шапки на закъснелите летовници и да ги размята на всички страни по тротоара. Валеше като из ведро.

Гигантски дъждовни капки закапаха по врата на Джими, търкулваха се под якичката на тениската му и се стичаха бавно между плещите му. Той продължи да целува Кайли, но вече не беше същото. Сега можеше да мисли единствено за подгизналия памук, който лепнеше по гърба му. Уж трябваше да е циганско лято, за бога. Какво стана с утринното слънце? С омайната топлина? С цветния прашец? Поне да беше сухо, помисли си той, усещайки как дъждът се плискаше по краката му и започваше да се процежда през дънките му „Дизел“. Явно небето се мъчеше да угаси техния плам.

Сякаш прочело мислите му, небето се разцепи от тътен на гръмотевица.

— Е, май това беше. — Неохотно, Джими се откъсна от тялото й, като се опита да скалъпи бодра усмивка. Не му се получи. През по-голямата част от живота си беше тренирал цял набор от усмивки — мрачна усмивка, пакостлива усмивка, чаровна усмивка, лаконична усмивка. Но веселите усмивки не влизаха в репертоара му. Придаваха му спечен вид. Кайли си пое шумно дъх и го погледна през слънчевите очила „Гучи“, които той й бе купил и кимна безмълвно.

Сега ще се разплаче, помисли си Джими и веднага се почувства загрижен и отговорен. Както и тайно зарадван. Моментално го обзе чувство за вина. Той обичаше Кайли и не искаше да я разстройва, но усъвършенстваното с години самолюбие не отстъпваше лесно. Част от него не можеше да не изпитва известна утеха при мисълта колко разстроена беше тя. Разстроена, понеже го оставяше.

— Стига, де, няма да е завинаги. — Той подигна брадичката й с палец и отметна кичура коса, който се беше залепил за челото й.

— Една седмица си е цяла вечност — въздъхна Кайли и нацуп пухкавите си устни в сладка муцунка. Джими се разтопи. Кайли изглеждаше адски секси, когато се цупеше. И в този момент осъзна сериозността на положението. Цели седем дни без секс.

— И на мен ми се струва цяла вечност — прошепна той с тежка въздишка.

— Обещаваш ли да ми се обаждаш всеки ден? — Кайли повдигна вежди и го простреля с поглед, който обещаваше да го убие, ако не го направи.

Джими се почувства обиден дори само от въпроса й.

— Обещавам, разбира се — възропта той. Навремето щеше да се задави, камо ли да каже тези думи. Джими Малик? Да обещае да се обажда на жена всеки ден? Кой би повярвал?

— Знаеш ли, ще ти се обаждам по два пъти, даже по три пъти на ден. Ще ти дойде до гуша от мен, ще откачиш телефона от мрежата — чу се той да плещи патетично.

— Никога няма да ми дойде до гуша от теб — изкикоти се Кайли.

— Ще ти дойде, и още как. — Сега той се нацупи. — Но ти на мен никога няма да ми омръзнеш. Дори по цял ден да киснеш на дивана по долнище, да гледаш кулинарни предавания и да нагъваш хамбургери, с омазана уста и брадичка.

— И ти никога няма да ми омръзнеш. Дори ако си обръснеш гърдите, ако си пуснеш засукан мустак и носиш прашки на плажа.

Това беше една от любимите им игри. Да се препират кой обича другия повече. Сладко до прилошаване.

Той: „Дори да си на седемдесет, с накъдрена и боядисана в синьо коса.“

Тя: „Дори да си на деветдесет и от ушите ти стърчат дълги черни косми.“

Дъждът не даваше признаци да се укроти и двамата бяха вир вода, но никой не помръдваше.

Накрая Кайли заговори.

— Време е да вървя.

Джими почувства пробождане.

— Оставяш ме. Вече?

Кайли се загърна в своето милитъри яке и се усмихна жално.

— Знам, че още е рано, но проверката за безопасност отнема страшно много време, докато проверят дали не нося опасни оръжия като нокторезачка, например. — Тя се опита да се пошегува, но се провали безславно. — Не искам да си изпусна полета.

— Не… не, разбира се — измънка Джими, макар че една част от него не би имала нищо против да стане точно така. Въпреки позите и преструвките на силен мъж, той знаеше, че Кайли щеше да му липсва, нищо, че щеше да отсъства само една седмица. Той обходи с очи лицето й, видя, че водоустойчивата очна линия беше достигнала до крайния предел на своята издръжливост и се стичаше свободно по бузите й. Кайли вече му липсваше.

— Обичам те, Гуфи. — Тя го погледна замечтано.

Джими й отвърна със същия поглед.

— Обичам те, Мини.

Галени имена. След шест месеца. Невероятно.