Александра Потър
Любовен пасианс (33)

Глава 32

За минувачите това сигурно беше най-романтичната сцена. Есенна съботна вечер. Сентрал Парк на здрачаване. Карета с конски впряг. Двама влюбени се гушкат под червено мохерно одеяло.

— Дай бюст, глътни корема, усмивки, моооляя.

Само че те не бяха влюбени и преживяването не беше никак романтично. Това беше гранд финале и под отблясъците на светкавицата Грейс и Джими се гърчеха от смущение. За разлика от фотографа Брейди, който яздеше до тях като някакъв разбойник папарак, поел юздите в едната ръка и професионалния фотоапарат в другата.

— Ще се получи страхотно. Изглежда толкова истинско, толкова спонтанно, толкова приказно, че ми разбива сърцето, мътните да го вземат. Боже. Загорял съм за една affaire du coeur^[1]. — Той пусна юздите и размаха ръка във въздуха с артистизъм достоен за телевизионна мелодрама. — Хей, миличка, казах усмивка, а не зъбене, излая високо той. — А ти, namorato^[2], трябва да си луд по тази жена. Луд, чуваш ли? Искам да видя тази лудост!

Грейс трепна. Този човек явно се беше родил без гена на неудобството. Натъпкан с адреналин и момчешки мечти за подвизи, излезли сякаш от спагети уестърн, той се беше появил на снимките с каубойска шапка и кожени гамаши, както тревожно забеляза Грейс. И се преобрази от нюйоркско конте в безмилостен каубой.

— Иии–хаааа.

Брейди препусна напред за панорамна снимка, а Джими се освободи от задушаващата хватка на вълненото одеяло и погледна Грейс със смесица от съжаление и страдание. Беше забелязал притихването й.

— Сигурно замръзваш в тази рокля — каза съчувствено той и я зави с одеялото като бебе.

— И кой е виновен за това? — скара му се на шега тя и вдигна яката на коженото си манто.

Грейс все още тръпнеше от лудешкото пазаруване този следобед. Джими се оказа по-импулсивен дори от нея, като грабва една рокля на Диан фон Фюрстенберг и я натика в пробната. Грейс беше зашеметена от избора му. Асиметрична рокля с паднали рамене от златиста коприна с нежни шарки, тя беше набрана от едната страна и се спускаше елегантно до коленете. Беше много секси, много красива и създадена за някой плаж на Барбадос. Голите й крака бяха настръхнали от студа. Грейс обаче не им обърна внимание.

— Ами, роклята ти отиваше — скромно вдигна рамена Джими. За човек, който се гордееше с богат речник, това беше необяснимо сух израз. Роклята не просто й отиваше, тя я преобразяваше. Всички мъже в магазина се бяха обърнали, за да погледат стройната, грациозна, сексапилна жена, която беше излязла от пробната в „Барнис“ и се беше завъртяла пред него.

Захвърлила шапката с помпон, протритите дънки и мечешките ботуши, Грейс беше неузнаваема. Джими я беше огледал, после беше огледал изумените физиономии на мъжете наоколо и изведнъж се беше почувствал горд с Грейс. Неговата приятелка. Която, без да отменя приятелството му с Клайв и въпреки че беше жена, Джими приемаше за свой най-близък приятел. И тогава, най-неочаквано, той изпита още нещо.

Ревност.

— Спенсър, нали? — Джими се помъчи да се овладее. Боже, целият този маскарад с медения месец му беше влязъл под кожата. Къде му беше цинизмът? Прагматизмът? Реализмът? Правеше това само в името на Таня Стиф. За да спаси кариерата си, задника си, хляба си. Всичко беше наужким. Всичко беше лъжа. Въздух под налягане.

Той погледна Грейс. Тя изглеждаше все така изумително. Толкова изумително, че ако не внимаваше повече, Джими щеше да повярва в собствената си измишльотина.

Седнала до него, Грейс се намести смутено. Цели два дни се беше старала да не мисли за Спенсър и благодарение на Джими, това се беше оказало учудващо лесно. Но сега.

— Просто ми изплуваха разни спомени… — призна Грейс. Погледът й се плъзна по меко осветената трева, виещите се пътеки, малкият гърбав мост, който приличаше на джудже на фона на небостъргачите. — Виждаш ли онова езеро там — тя кимна с глава. — През зимата то замръзва и се превръща в ледена пързалка. Там карахме кънки — пошепна тихо тя.

Виждайки измъченото й изражение, Джими се почувства като най-големия егоист и негодник. Почувства и нов пристъп на ревност, който се опита да потисне и игнорира.

— Боже мой, съжалявам, Грейс. За всичко съм виновен аз. Не трябваше да те карам да идваш в Ню Йорк.

— Не говори глупости. — Грейс се откъсна от спомена. — Прекарвам си страхотно. — И отметна кичур коса зад ухото си. — Хотелът е страхотен, коктейлите са първокласни, а ти… — тя се усмихна сърдечно, — ти ми отвори очите.

И двамата се засмяха.

— Просто като дойдохме тук в парка.

— Аз им предложих да заменим каретата с хеликоптер, но Брейди явно се страхува да лети.

— Още една причина да изберем хеликоптера — пошегува се Грейс.

И двамата се разсмяха, а настроението се разведри.

— Ами ти? — Прониза я чувство на вина. Вярно, че на нея не й беше лесно, но какво да кажем за Джими. Това би трябвало да е меденият му месец, в края на краищата. Той трябваше да се наслаждава на чувствен уикенд с жената на мечтите си, а вместо това трябваше да се тътри с нея. И да понася грубите й шеги за веждите му. — Страдаш ли по Кайли?

Джими не поддаде.

— Затворих спомените в кутия и запечатах капака.

С други думи, той сигурно дори не се беше сетил за нея, помисли си Грейс със смесица от учудване и завист. За нея последните няколко седмици бяха изминали под знака на опитите да разбере, да анализира и да проумее Спенсър, като преповтаряше наум подробности от тяхната връзка, тъй като смяташе, че ако съумееше да разбие объркващия шифър на този мъж, щеше да получи някакво просветление за тяхната връзка, за нейните чувства, за неговите съкровени мисли.

Джими, от друга страна, беше прекарал последните няколко седмици заговаряйки непознати жени, напивайки се по разни барове, пушейки джойнт и общо взето използвайки всякакви възможни развлечения, за да не мисли за Кайли. Той не разбираше защо тя го беше зарязала и не искаше да разбира. Той искаше просто да загърби случилото се, надявайки се то да отмине.

И тогава я споходи една смущаваща мисъл.

Дали Спенсър не постъпваше по същия начин спрямо нея?

 

 

След две питиета Грейс и Джими седяха уютно в ресторант, подобие на парижка брасерия, насред модерната част на града, някогашна транжорна. Покрай стената бяха наредени дебели самуни хляб с хрупкава коричка, сложните фигури на мозаечния под и огромните антични огледала се опитваха да пресъздадат атмосферата на шикозния Ляв бряг, докато сервитьори с класически профили разнасяха подноси със стриди и коктейли на изисканите посетители.

В Лондон да се наконтиш означаваше да се облечеш съвсем семпло, но тук се забелязваше завръщане на старомодния блясък, забеляза Грейс, докато ги отвеждаха до тяхната маса. Жените носеха диаманти, а мъжете не им отстъпваха, стегнати в скъпи костюми. Но Грейс и Джими също не им отстъпваха, накипрени за гранд финале.

— Виж ни какви сме джиджани — прошепна тя, когато седнаха един срещу друг на малката маса със свещи. След като облече бляскавата си рокля, тя успя да убеди Джими да захвърли вечните дънки и маратонки и да облече единствения си костюм — който по стечение на обстоятелствата си беше купил за сватбата.

— Какво пък, нищо не пречи да го облека — беше склонил той и облече сакото в наситен патладжанен цвят.

— Ако това ще те утеши, моята сватбена рокля виси на вратата на спалнята ми — призна Грейс и махна внимателно един косъм от ревера му. Обикновено, когато се сещаше за сватбената рокля, която висеше отчаяно в целофановия си калъф, Грейс се давеше от сълзи и негодувание, но като погледна Джими в неговия костюм, положението изведнъж й се видя трагикомично.

— Е, поне имаме нещо общо — пошегува се той и двамата избухнаха в смях.

— Ама добре сте се изтупали господин Малик — ухили се Грейс, като плъзна маслината от клечката, на която беше набучена, и я метна в устата си.

— И вие не сте за изхвърляне, госпожо Малик — засмя се Джими и чукна чаша в нейната. И поклати глава. — Леле, колко е шантаво — въздъхна той, увеси глава и прокара пръсти по веждите си, които почти бяха израснали.

— Шантаво, но забавно — поправи го Грейс. Беше твърдо решена да усвои неговия подход към живот. През последните няколко седмици тя не беше правила нищо друго, освен да мисли за Спенсър: сега беше време да помисли за себе си. И така, с помощта на два много силни коктейла на гладно, Грейс беше готова да запрати размислите за Спенсър в кутия, да запечата капака и да извлече максимална наслада от преживяването.

Джими вдигна глава и я погледна напрегнато, със сериозно изражение.

— Радвам се, че се съгласи да дойдеш в Ню Йорк.

Грейс проследи с поглед познатите контури на лицето му. Странно. Ако навремето споменът за това лице й причиняваше само болка, гняв и раздразнение, сега я изпълваше с топлота и сигурност.

— Аз също.

 

 

— Мадам смята ли да поръча? — Сервитьорът, французин с бледо лице, се засуети около масата, взе да подрежда приборите, да размества подправките, да подрежда салфетките. И докато ръцете му сновяха пъргаво между тях, той й хвърли ядосан поглед. Само келнерите в скъпите ресторанти притежаваха тази способност да обръщат ролите и да накарат клиента да се чувства така, сякаш той трябва да се съобразява с тях. Грейс бързо прегледа менюто.

— Ще взема стек, моля — каза тя почти извинително.

— А как го предпочита мадам? — попита той с тънка подигравателна усмивка. Като парижанин, работещ в Ню Йорк, свикнал с неандерталските хранителни навици на американците и тяхната представа за „добре изпечени“ пържоли, той беше подготвен да понесе поредното издевателство над кулинарното наследство на страната си.

Но Грейс го изненада.

— Алангле — каза тя и се усмихна, долавяйки промяна в атмосферата, когато келнерът я погледна с уважение. За разлика от Джими, помисли си тя, съзирайки неговото неодобрение.

— Ти ядеш месо?

— А ти не ядеш ли? — попита тя със същата доза учудване. Това беше същият мъж, който на борда на самолета беше изял цялата си порция пуешко роле. Както и нейната.

След като си поръча стриди за ордьовър и камбала за основно, Джими подаде менюто на сервилния келнер и се обърна към Грейс, преструвайки се на потресен.

— За нищо на света. Аз съм вегетарианец.

— Който понякога яде суши, тай къри с пиле и носи кожено яке — не се сдържа тя.

Джими се намуси и подмина коментара й.

— Червеното месо е вредно.

— А цигарите и алкохолът сигурно са пълни с витамини, нали?

Както отпиваше от мартинито, Джими се облегна назад и вдигна ръце в знак на поражение.

— Добре, ти печелиш — усмихна се добродушно той. — Просто не мога да си спомня кога за последен път съм излизал с момиче, което си е поръчало пържола.

— Защото излизаш с кльощави мацки тип манекенки, които цяла вечер съзерцават салатата си — ухили се Грейс и намаза дебело хлебчето си с масло. — А за десерт отпиват една глътка кола.

Този път Джими замълча. Тя току-що беше описала Кайли.

През следващия един час храната и напитките, както и разговора се лееха свободно. Докато похапваха стриди, те си разказваха анекдоти за Манчестър, вкусвайки насладата да бъдат с човек, който споделя същото детство, същите спомени, същия акцент. Докато очакваха основното ястие, размениха няколко вяли реплики за политика и религия, преди да си признаят, поръчвайки си по още едно мартини, че тези теми всъщност не ги интересуват. Алкохолът отключи отново спора за автентичността на кацането на Луната — Джими цинично настояваше, че всичко е постановка, докато Грейс възмутено защитаваше каузата. И двамата изпитаха истинско облекчение, когато чиниите с основните ястия пристигнаха, приканвайки ги да преминат бързо и ведро към по-интересна тема.

Секс.

— Сексът е просто секс, не е нужно да означава нещо — заяви Джими, като размаха вилицата си с набодено парче сочна пържола.

Една бутилка вино, четири мартинита и една миниатюрна порция камбала по-късно, всички страхове от вредата от червеното месо се бяха разсеяли и Джими поглъщаше недопечената пържола на Грейс, заедно с гарнитурата от пържени картофи. — Понякога сексът може, да бъде просто секс. — Умът му разгърна въображаемия фотоалбум на миналото му, сякаш за да докаже правотата на тезата му.

— За теб, може би — каза Грейс, като топна върха на един пържен картоф в майонеза. — Но за мен, сексът е следствие на влюбването. За мен сексът е любене. — Тя задъвка съсредоточено. Долавяше как разговорът всеки момент щеше да се превърне в разгорещен спор.

Джими вдигна вежди.

— Искаш да кажеш, че никога не си правила секс, след който да кажеш: „еха, това беше страхотно чукане“.

— Знам какво е страхотно чукане — възрази високо Грейс. Прекалено високо. Целият ресторант се обърна да я погледне. — Но знам също така какво е да си влюбен — изсъска тя, извръщайки очи от любопитните погледи и забивайки глава в чинията си.

— Именно — вещо отвърна Джими.

И някак самодоволно, помисли си Грейс.

Междувременно оркестърът засвири началните акорди на „Мистър Боджангълс“. Хората наставаха от бара и се насочиха към малкия дансинг…

— Бъркаш двете неща. Любовта не е задължително обвързана с хубавия секс. Всъщност, когато си влюбен, често емоциите ти пречат — изтъкна Джими. Спомни си печалната случка със Сами-Джо и несбъднатата ерекция. Потисна Спомена. Тук не обсъждаха ситуацията да правиш секс с една жена докато си влюбен в друга.

— Сексът не е ментално упражнение, а чисто физическо.

— О, моля ти се — подхвърли подигравателно Грейс. — Не ми се прави на Дон Жуан.

— Ами ти на каква се правиш? На Майка Тереза?

— Това, че не спя с който ми падне не означава, че не знам какво е страхотен секс.

— Възможно е, но това означава, че никога не си правила секс заради самия секс.

— Докато ти само това правиш — сряза го Грейс, неспособна да сдържи сарказма си.

— Естествено — съгласи се Джими.

— И смяташ, че това ти дава правото да ми четеш лекции на тема що е то хубав секс? — Грейс се опитваше да остане обективна, но разговорът добиваше все по-личен характер.

Джими се облегна на стола си и я изгледа предизвикателно.

— Кажи ми, правила ли си някога секс за една нощ?

Усещайки как руменината плъзва от шията към страните й, Грейс изправи рамене и го фиксира с очи.

— Веднъж — каза тя. — И не ми хареса.

— Ако беше с точния човек, щеше да ти хареса — смигна той.

— Именно — процеди саркастично тя.

— О, и какво трябва да означава това? — Джими изсумтя и захвърли салфетката си.

Грейс моментално направи същото.

— Означава, Джими Малик, че по някаква случайност ми се случи с теб.

Изведнъж неловкото мълчание се спусна като гилотина над масата.

О, боже. Май това беше удар под кръста, помисли си Грейс, без да сваля очи от Джими и червените петна, които бяха започнали да избиват по врата му.

Той взе чашата и я изпи до дъно в опит да се съвземе.

— Е, не съм получавал други оплаквания — пошегува се той в опит да спаси положението, както и егото си.

— И ти мислиш, че това те прави експерт?

— Самата ти ме нарече Дож Жуан — засмя се той. И замлъкна. Грейс го гледаше яростно.

— Ти няма да познаеш добрия секс, дори да ти извади очите — изрече високо тя.

— Ами ти? — изсумтя възмутено Джими. — Ти, жената, която през последната половин година е правила секс с годеника си веднъж месечно?

Грейс се почувства предадена.

— Ах, ти, самодоволен негоднико — изсъска тя. В този момент се появи келнерът, за да вдигне чиниите им и ги зяпна с отворена уста.

— Имаме много отворена връзка — пошегува се Джими и поръча две брендита, за да го умилостиви.

Но не успя да умилостиви Грейс.

— Как можа? Доверих ти това като на приятел — продължи тя, изпълнена с горчиво съжаление, задето беше разкрила тази тайна на Джими. — Освен това е важно качеството, а не количеството — добави превзето тя.

— Какво? Аз нямах ли качество? — На лицето му се изписа оскърбление. — И аз бях добър — заключи той.

— Глупости — сряза го Грейс. — Ти си цар на забежките, еднодневките, кръшкането и чукването. А това не е качество, а някаква жалка имитация. Може и да си жребец в леглото, но всичко е механично. Не става въпрос за това — тя размаха ръка в посока на чатала му. — А за това — тук. — Грейс посочи главата му. — И за това — тя се наведе над масата и постави длан върху сърцето му. — Ти не знаеш какво означава да правиш любов, защото знаеш ли какво? — Гласът й се извиси и тя се облегна на стола, развълнувана. — Не мисля, че някога си бил влюбен.

Още докато изричаше тези думи, на Грейс й идеше да си прехапе езика. Мътните да ме вземат, и мен, и глупавия ми кибритлийки нрав, изруга наум тя. Защо никога не мисля, преди да говоря? Но вече беше късно. Думите бяха изречени — и висяха над главата на Джими.

Грейс видя как се сгърчи лицето му.

— О, Джими, съжалявам. Много съм избухлива, не исках да кажа точно това… — тя се пресегна и го докосна по ръката.

— Не, може би си права — прекъсна я той, а умът му прехвърляше образи на Кайли и спомени от първоначалното му опустошение, когато тя го беше зарязала. След първоначалния шок, той постепенно осъзна, че всъщност беше пострадала само суетата, но не и сърцето му. — Мисля, че наистина никога не съм се влюбвал.

Досега.

Загледан в нежните бели пръсти на Грейс, разперени като морска звезда върху неговите, Джими полека вдигна глава. И в този момент, точно в девет без пет местно време, насред пълния ресторант в Манхатън, заобиколен от еклектичната гълчава от нацупени френски келнери, подрънкване на прибори, бъбрене на вечерящи хора и суинг оркестър с парчета от четирийсетте, върху бялата ленена покривка опръскана с кетчуп и майонеза и осеяна с трохи от френска франзела, Джими Малик погледна Грейс и за първи път в живота си се почувства напълно, изцяло и безпомощно влюбен.

Мътните да го вземат.