Баю Баев
Ние, българските моряци (8)

Изпит по мъжество

Способите за изпитание на мъжество, сила и издържливост бяха много. Изкачване на младо, тънко буково дърво в гората там, където е най-стръмно: качваш се по дървото, докато започне да се превива и слизаш на земята заедно с върха му (не дай боже върхът му да запре о съседно дърво и ти да провиснеш над пропастта!). Или пък кой ще вдигне най-големия камък? Кой ще стои най-дълго под водата във вира? Ще можеш ли да застанеш под дърво, на което има гнездо на стършели и да умериш дървото с камък, без да избягаш след това? А рано на пролет, снел тайно цървулите и чорапите, да отидеш чак горе на Рашеевото и да стъпиш бос върху топящата се преспа? Студът изпива мозъка ти през вратните жили, а ти трябва да слезеш последен от пряспата.

За да направиш тренировка, може и сам. Например за стоене под вода не е необходимо да се събличаш. Лягаш по корем до реката, бръкваш с двете си ръце във водата и потапяш глава. Стоиш така, докато ти запукат ушите. И после пак отново. Но най-важното изпитание беше мостът. Условията за изпитанието на моста налагаха да се изчака подходящ момент. Реката трябва да придойде силно, та мостът да остане една педя над водата. Това се правеше надвечер, когато вероятността да ни види някой възрастен беше по-малка. Всеки от участниците, редуващи се последователно, трябваше да пробяга по моста до другия бряг и обратно. При това трябваше така да се бяга, че подскачайки, да заставим моста да плиска по повърхността на водата. Обикновено за победители се смятаха тези, които имаха кураж да пробягат по моста няколко пъти. Имаше си и секрет — като бягаш, гледаш напред, за да не ти вземе водата очите.

Една такава вечер, след като играта продължи доста и стана вече късно, едно от момичетата зяпачки най-неочаквано се хвърли да пробяга моста. То заподскача, а мостът ритмично заплиска с корем по водата. Ние се вцепенихме… Момичето премина. На връщане пак заподскача. И точно когато бе преминало голямата опасност — средата на моста — то загуби равновесие и изчезна в тъмната буйна вода. Всички онемяхме вцепенени.

До устоя на нашия бряг водата правеше водовъртеж, който подбра момичето и то започна да се върти по периферията му, идвайки бавно към нас. Брат му, доста по-голям от него, започна да си засуква крачолите, а момичето за втори път минаваше покрай нас. Водовъртежът и сега го повлече успоредно на брега срещу течението. Тогава брат му нагази полека до мишци във водовъртежа. Изчака водата да докара по-близо сестра му и я извади. Завъртя я с главата надолу около себе си. Водата изплиска от устата на момичето и то се съвзе. Тръгнахме си умърлушени. Аз вървях последен и си мислех: „За какво ли пък трябваше да си запретва крачолите, като знаеше много добре, че ще се измокри поне до кръста?“