Баю Баев
Ние, българските моряци (7)

Среща с чарковете

Дядо ми Митю, бащата на майка ми, родом от село Поток, имаше две одаи, построени над вадата. Беше ги дал под наем на някакъв фабрикант от Габрово. Той беше монтирал в тях тридесетина чарка за плетене на гайтан. На чарковете пък работеха двама от тримата ми вуйчовци. Макар и рядко да гостувах у баба, аз скоро се научих да пускам и спирам чарковете, да подменям изпразнените калеми с пълни, да издигам камъните им, преди да са опрели на пода. Понякога дори ме оставяха сам да ги карам, което никак не беше опасно за качеството на гайтана, защото при скъсване на жичка или при опиране на опъващите камъни о пода съответният чарк спираше сам. Тогава думата „автоматично“ не я знаех. Сигурен съм, че и вуйчовците ми не я знаеха. Не след дълго започнаха да ми поверяват и одаята на вуйчо Боню. От това детското ми самочувствие силно се повиши. Възможно е тези чаркове по-късно подсъзнателно да са ме подтикнали към техническо образование.