Баю Баев
Ние, българските моряци (39)

Нашият висш корабоначалнически курс

Като допълнение на казаното по-горе ще си позволя да кажа няколко думи за нашия висш корабоначалнически курс. Той по начало беше едно сполучливо съчетание от отбрани членове на три последователни випуска на Морското училище, а именно:

• от 29–ти випуск — Васил Гунев, Тодор Вълков и Любомир Давидов. И тримата след завършване на първите три години в Морското училище бяха изкарали и една година във Военното училище като юнкери, след което бяха изкарали още една година на практика по корабите на военния флот. Четвъртият, Никола Ранчев, по здравословни причини бе изостанал с една година и за това беше причислен към групата от 30–и випуск.

• от 30–и випуск — Сидер Димитров, Воин Георгиев Купов и Рачо Чолаков. Те също бяха изкарали една година във Военното училище.

• от 31–ви випуск — Веселин Антонов Георгиев, Георги Димов Панайотов и Борис Кънчев Абаджиев, и тримата от мореходния отдел; от техническия отдел — Георги Иванов Кулински, Георги Николов Заяков, Баю Колев Баев и Станчо Димитров Казаков.

Една седмица, след като занятията бяха започнали, Станчо Казаков бе отзован от курса, за да стори място на Стоян Цоков Коев, а след други десетина дни се включи и Петко Иванов Маринов от 30–ти випуск.

Всички завършихме двугодишния курс. Искам само да спомена съвсем накратко за някои от нас. Сидер Димитров бе отгледано дете в семейството на пристанищен работник. След завършването на училището премина на работа в авиацията и при един полет попада в мъгла и вместо да кацне в езерото Вая, се разбива на брега.

Рачо Чолаков — не можал да преодолее страха си от идването на Червената армия, побягва още на осми септември с влак за София. Стига до Мездра и се връща, но не издържа и се хвърля от влака в езерото Вая от моста при Гебедже.

Воин Купов — заболява от туберкулоза и умира като помощник–командир на миноносец преди 9–и септември.

Борис Абаджиев — попада в сферата на зелените земеделци. Пропива се, вероятно от ината си. Почина в ресторант „Евксиноград“. За него Веселин Георгиев (Фоса) бе казал: „Умря на поста си“.

Всички се познавахме от по-рано и много скоро станахме един чудесен, задружен и единен колектив, независимо от разликата във випуските ни. Само с Петко Маринов и Стоян Коев продължавахме да се държим по-хладно. По-късно и това се забрави. От друга страна всеки си беше оригинал посвоему, на което тук няма защо да се спирам. Ще кажа само, че Сидер Димитров и Воин Купов доминираха със своята памет и обхват на мислене, Любомир Давидов — със светкавична съобразителност и бързи реакции.