Баю Баев
Ние, българските моряци (149)

Още две думи за корабния микроклимат

Позволете ми, драги читатели, да се отклоня за малко от мостика, за да добавя няколко думи за корабния микроклимат, какво става с него по време на буря.

Капитанът, както вече разбрахте, през цялото време е на мостика. Кога и как спи, и въобще спи ли, никой не може да каже. Наблюдава и анализира показателите на уредите и при необходимост дава нареждания на мостика и на машината. Следи и направлява работата на помощниците си и… най-вече мълчи. Мълчи, защото мисли. Непрекъснато мисли за безброй неща, защото трябва да се предвиди какво може и какво не бива да се случи напред, сега, след час, нощес, утре, другиден. Мисли, защото особено сега, по време на бурята, огромна отговорност лежи върху него: за кораба, за товара, за екипажа, за младостта на момчетата, за близките им, за децата им, пък навярно и за внуците си мисли. Мисли и търси противосредства и начини за преодоляване на предвиденото, но нежелано събитие. От време на време вика при себе си ту един, ту друг от помощниците си, ту главния механик, ту боцмана или дърводелеца. Съветва се с тях групово или поединично, и дава кратки и конкретни нареждания.