Баю Баев
Ние, българските моряци (65)

На влекача „Васил Левски“ (1937 г.)

През април бях назначен за помощник–капитан на влекача „Васил Левски“ със седалище в град Варна. Капитан на корабчето беше Панко Василев, главен механик — Никола Михайлов и помощник-механик Анани Нанков. Анани беше един випуск по-старши от мен. В училището минаваше за „хаплив“, беше дребничък на ръст. Много обичаше да „гони“, ако някой младши не му козирува, или пък, като влиза в спалното помещение, младшият не застане до вратата „мирно“ да козирува и не извика съгласно правилника „Господин техник, разрешете да остана“. Не го обичахме твърде. Сега се оказа точно обратното. Добре се разбрахме и се сближихме. Спяхме в една обща кабина със свободна площ на пода не по-голяма от четири квадратни метра, полутъмна и гореща. От котелното отделение ни отделяше само желязна ламарина.

Тогава за нас имаше много работа. За месец правехме по 2500 — 3000 мили, от които повече от половината бяха с влекало. Превозвахме главно шалани, натоварени с павета от каменоломна Атия за Варна. Често влачехме по три шалана едновременно със скорост 3 — 4 мили на час при тихо море. Докато шаланите се разтоварваха във Варна, ние отивахме през езерото Вая до каменоломните „Добрева чука“ или „Аладън“. Тези рейсове в езерото фактически бяха смърт за екипажа, особено за комсъстава. Тогава Аспаруховият мост не беше още построен. Имаше един понтонен мост на канала срещу флота. Мостът се отваряше само два пъти в денонощието — вечер в 23.30 часа и сутрин в 4.30 часа. В езерото по пътя ни нямаше никаква навигационна обстановка — тъмнина, плитчини, вади очи. И тъкмо изкарали празния шалан от езерото… и хайде с разтоварените шалани пак към Атия. От там наново с пълните шалани пък за Варна. Бяхме се обърнали на караконджули — нямаше кога да мигнем. И все пак я карахме добре.

Нощем Анани излизаше от машината и идваше при мен на мостика да си поприказваме, а и той свиреше много добре на устна хармоника. След полунощ, когато сънят ни завладяваше, бяхме се договорили взаимно да се дебнем, и който завари другия задрямал на пейката, да го лови за носа.