Баю Баев
Ние, българските моряци (154)

„Махалата“

Бурята бе отдавна забравена. Отшумя и празникът. Бяхме по средата на Биская. В салета, както винаги, пак разговори, въздишки, кротички мечти.

— Още два дни и сме в махалата — изказва гласно мечтата си боцманът. Зад тая мечта стои другата: наближава краят на рейса, скоро ще сме у дома си.

— Боцмане, какво ти стана? За каква махала бълнуваш? Или забрави, че сме още в Биская?

— Нищо ми няма още. За другата, за моряшката махала говоря. За Гибралтар ми е думата. Вие, младите, не се досещате, но аз все още помня.

— Ти пък, боцмане, все помниш.

— Помня, как да не помня, когато нашите „Балкан“ и „Мария Луиза“ излязоха за пръв път зад Гибралтар, как приготвяхме спасителните лодки в „готовност“ за спущане.

— Каква готовност? Та нали винаги ги държим готови?

— Готови, но не съвсем. Ние ги разчохляхме и тогава ги изнасяхме зад борд. А там така ги превързвахме, че с един удар на брадвичката да се надвесват над водата с накачилите се в тях хора.

Всички го гледат, но си личи, не им се ще да повярват. Тогава аз се намесвам:

— Вярно е това, което казва боцманът. И аз също съм свидетел и участник в такова приготвяне на лодките. Това бе през първото ми излизане в Биская, като стажант на параход „Балкан“. Беше през зимата на 1937–ма година. И трябва да ви кажа, че това не бе първото излизане на „Балкан“ в океана.

На вас сега ви се вижда чудно, но то говори много. Я си помислете малко. Ако се погледне в исторически аспект днес нашият моряк, т.е. ние, имаме чувството, че навлизаме, че сме навлезли в широкия свят, след като сме започнали да минаваме през Гибралтарския проток. Но това усещане не дойде много бързо. Войната, като изключим дървените корабчета, унищожи всичките ни кораби. Останаха само илюзиите и надеждата за бъдещето. Нашите моряци посрещнаха 9–ти септември с празни ръце. Това го знаете и не е необходимо да ви го казвам и аз. Днес морският ни търговски флот наближава един милион бруто регистър тона. Ще минат още две–три години и ние ще надхвърлим тоя милион. Така че боцманът е прав, като нарече Гибралтар „махалата“. Благодарение на това бурно развитие на нашия търговски флот за мнозина от нас „махала“ започнаха да стават: Кейптаун, Дюрбан, Калкута, Хайфон, Рио Гранде, Панамския канал и много други. А страни и пристанища като Куба, Мурманск, Лондон, Рощок, Хамбург и много други са днешният и бъдещ комшулук на нашия флот. Това развитие се извисява още по-високо, ако си припомним, а ние, по-старите моряци, сме го и преживели, че беше време, когато българският моряк смяташе Босфора за „махалата“, а широкият свят започваше оттам и свършваше до Бейрут и Александрия и в най-добрия случай до Марсилия.