Баю Баев
Ние, българските моряци (66)

Отново на влекача „Раковски“. Определяне на магнитната аномалия от Созопол до река Резвая (1938 г.)

През месец юли с Анани ни разделиха. По неизвестни за мен причини ме върнаха отново на влекача „Раковски“. Не беше се минала и седмица, откак се върнах на „Раковски“, и при мен се явиха (не си спомням къде ще да е бил капитан Клечков) инженер-геодезът Михаил Венедиков и асистентът по физика към Софийския Университет Разум Андрейчин. На кораба престояха два часа. Поогледаха новодоставения ни компас, поприказваха с мен за магнитната девиация, погледнаха отново компаса и си заминаха. Останах с впечатлението, че относно девиацията не им е съвсем ясно „под шапката“.

След две седмици дойдоха отново. Носеха някакъв геодезически инструмент. Огледаха отново компаса. Този път заговориха конкретно за девиацията. Не ги задоволиха параметрите и аз разбрах — двете седмици не бяха отишли на вятъра. По отношение на девиацията Андрейчин беше отишъл къде–къде по-напред от мен. За следващия ден назначихме отиване до Варна за доунищожаване на девиацията. Девиатор щеше да бъде Андрейчин. Малко обидно — не е навигатор, а ще определя поправката на девиацията.

Скоро на влекача дойдоха доктор професор Кирил Попов и капитан Никола Панайотов — началник на Дунавската хидрографска служба. Аз тук няма да се спирам върху работата на експедицията. Ако някой се интересува от научната и организационната й страна и от нейния резултат, може да се възползва от годишника на Дунавската хидрографска служба, том първи, година 1937 — 1940, на тема „Измерване на магнитната деклинация в Черно море от Бургас до Ахтопол“. Ще си позволя сега, след всичките тези години, да подчертая само тяхната скромност на истински учени, чудесното им отношение към корабния екипаж и голямата им физическа и морално-психическа стойкост.

Макар и да бяха избрали уж най-спокойните месеци — юли и август, много дни губехме поради лошо време, особено през август с прочутите летни ветрове, известни като „мелтеми“. За нас, привикнали да живеем и работим на море, все пак беше по-лесно, а тях ги мъчеше всичко. Ни почивката, ни спането им бяха като хората. За храната да не говорим. Тя бе много добра, но те невинаги можеха да се възползват от нея. Често, след като я употребяха, я даваха зад борда на рибите.

Обикновено с влекача „Раковски“ нощувахме в Созопол. Човек можеше вечер да поизлезе, да отиде на дансинг, да се поразходи, да позакъснее за нощуване, но работата е там, че ние често получавахме и други задачи, свързани с пристанищното строителство, и нашите гости трябваше да изпитват в тия случаи допълнителни трудности. Спомням си как веднъж в горния, червения салон, на професор Попов, повален от морска болест, моряците предложили едно платнено столче, за да седне пред парапета, който отделяше салона от стълбището, с цел да му е по-удобно и да се хване по-добре. Привързали и едно платнено ведро пред парапета, за да се облекчава професорът в него. Той обаче, като повръщал, си мушнал главата между обстругованите преградни стойки и се надвесил над ведрото. После не могъл да си извади главата. Дежурният моряк го заварил в това положение. Веднага дойде на мостика да ме извика. С ръце поразпънахме стойките. Прилепихме му ушите напред, поопънахме главата му назад и… готово. Събитието се изчерпа с това, че заедно с професора се посмяхме всички.

Експедицията работи и следващото лято. В горепосочения Годишник на Дунавската хидрографска служба, на втора страница от увода, професор Кирил Попов пише: „Магнитните аномалии, макар и да са съставени по наблюдения изключително на суша (става дума за стари брегови измервания на магнитната аномалия), показват едно силно изгъване на изогониите на юг от Бургас, където корабоплаването по нашето крайбрежие е отбелязало няколко големи корабокрушения в мъгливо време“.

Що се отнася до измерването и публикуването на магнитната аномалия, достатъчно красноречив е фактът, че вече над петдесет години оттогава няма случай да е заседнал в този район какъвто и да е кораб, бил той голям или малък.

По това време по Дунава се е готвело нещо много голямо и важно за развитието на нашето речно корабоплаване. Точно какво обаче, ние в Бургас не знаехме. Дойде му времето да се разбере. Казаха ни, че който желае, може да подаде заявление за преназначаване на Дунава в новосъздаденото Българско Речно Корабоплаване в град Русе. От нас, бургазлиите, отидоха трима: Петър Клечков и Петър Дяков — и двамата от влекача „Раковски“, и от пристанището — Стоян Кирязов, фаров механик.