Баю Баев
Ние, българските моряци (123)

„В отсека ще вляза само аз“

Като всеки зърновоз, и м/к „Вола“ беше с двойна бордова обшивка — външна и вътрешна. По този начин между двете обшивки се създаваше за всеки борд празно пространство, с което се постигаше необходимото намаление на обема на товарните хамбари, неотменно условие за увеличаване стабилността на всеки зърновоз.

Тези пространства конструктивно се разделяха с вертикални непроницаеми прегради на пет отделни отсека, всеки представляващ странично вертикално продължение на съответстващия му баластен танк. Между тези непроницаеми стени във всеки отсек имаше и множество други вертикални и хоризонтални плоскости, свързващи външната и вътрешна обшивки, които същевременно изпълняваха и ролята на ребра. Така обвързан, всеки отсек представляваше една многоклетъчна система. За преминаване от една клетка в друга съответните вертикални и хоризонтални прегради бяха с изрязани отвори с размери колкото човек едва да се провре през тях — за почистване, боядисване и други нужди. Така всеки отсек фактически представляваше един истински лабиринт.

Горните части на двете — лявото и дясното — палубни пространства между двойните обшивки от своя страна представляваха коридори — тунели, започващи от бака и излизащи в машинното отделение.

От левия коридор, между трети и четвърти хамбар, се отделяше напречно тунелче, което свързваше хидравличното отделение, поместено под палубата на четвъртия хамбар. В това помещение и в левия коридор се влизаше през специален люк на горната палуба. Между тунелчето и левия коридор имаше само едно тридесетсантиметрово комингсче. В долната част на лявото междупалубно пространство минаваше водоотливната система за баластните танкове. В същия тунел минаваха и тръбопроводите на хидравликата, с която отваряхме и затваряхме капаците на люковото закритие — всеки от по 120 кв.м. В десния коридор минаваха електрическите кабели за хидравликата, за отличителните пътеви светлини, за нощното осветление и за котвения рудан.

И тоя път пътувахме с м/к „Вола“ от кубинското пристанище Гуябъл с пълен товар нерафинирана захар за Бургас. Два дни след отплаването ни от Гуябъл ежесутринното и ежевечерно контролно измерване на баластните танкове обезпокоително показваше наличие на вода в танк №3. Въпреки редовното сутрешно и вечерно изпомпване водата продължаваше да се събира в сантинната шахта на хамбара. Беше невъзможно не само да се определи, но и да се гадае откъде и как влизаше вода. Трябваше да се влезе в отсека и там да се търси причината. А това ще рече: за да се влезе в отсека и се стигне до мястото, където е положена баластната танкова магистрала, би трябвало да се премине през целия лабиринт от странични и вертикални люкове — широки, препречващи пътя ребра и редица други препятствия, и то да стане при съвсем незадоволително проветряване през входния люк на палубата.

На четвъртия ден извиках главния механик Васил Недков, старши помощника Димитър Къдрев, втория механик и двамата боцмани. Заведох ги на палубата до входния люк на хамбар №3. Умувахме дълго. Надойдоха и други. Накрая решихме да се влезе в отсека. Старпомът предложи и настоя той и палубният боцман да влязат. Аз, имайки пред вид, че преди няколко години една подобна ситуация бе възникнала на танкера „Ерма“, където загинаха двама и трима души едва бяха спасени, наредих елтехникът Марчо веднага да осигури електрическа обезопасена лампа с достатъчна дължина на кабела и добавих:

— В отсека ще вляза само аз!

— Но Вие сте капитанът — възрази старпомът.

— Нищо. Аз съм вече на 56 години, а най-възрастният от вас няма и четиридесет. И още, ако нещо се случи, ти ще закараш кораба в Бургас. Нека там решават друг капитан ли ще назначават или тебе ще оставят. Не ще е лошо това да им го кажеш.

Отидох да си облека подходящи дрехи. След петнадесетина минути бях на мястото си, готов за влизане в отсека. На палубата не заварих старши помощника и третия механик. Попитах боцмана къде са. Той умърлушено ми посочи входния люк. Нарушавайки заповедта ми, двамата бяха влезли в отсека.

Бавиха се дълго. Никаква връзка с тях. И тъкмо бях решил да тръгна по тях, следвайки електрическия кабел, когато една зачервена глава се показа из люка. Беше третият механик. Излезе и старпомът. Докладваха задъхани:

— Открихме. Една от тръбите на баластната система е съединена, както и другите, със специален гумен съединител. Той се пропукал и пускал вода в танка.

Успокоихме се — няма страшно. На въпроса ми защо не са ме дочакали, старпомът отговори:

— Не Ви дочакахме, защото… как щяхме да преживеем позора, като пристигнем в България и близки и приятели научат, че сме допуснали Вие, капитанът, да влезете в отсека!

На следващия ремонт в Анверс поисках да подменят с нови тази връзка и другите като нея. Нямаше гумени съединители. Тръбите свързахме на твърдо.

Има заповеди, чието неизпълнение буди умиление!