Нелсън Демил
Пантерата (86)

Благодарности

Първо, най-искрени благодарности на Джейми Рааб, изпълнителен вицепрезидент и издател от „Гранд Сентръл Пъблишинг“, която се хвана и на допълнителна работа като редактор на този роман. Джейми беше неуморна, търпелива и прецизна и тази книга стана по-добра благодарение на решителните й редакции и мъдри съвети. Случва се да имаме разногласия по писанията ми, но и двамата винаги се съгласяваме, че крайният продукт е чудесна комбинация от нейния ин и моя ян.

Благодаря също на Харви-Джейн Ковал, известна и като Ейч Джей, която загърби пенсионирането си в „Гранд Сентръл Пъблишинг“, за да работи върху поредната книга на Демил. Ейч Джей е маестро в граматиката, пунктуацията, правописа и проверяването на фактите и благодарение на нея не изглеждам неграмотен. През последните десет книги имаме традиция да отпразнуваме редактирането на последната страница с няколко Блъди Мери. Наздраве, Ейч Джей.

Една книга се нуждае от много редакторски очи и умове, така че благодаря и на Роланд Отеуел, който работеше внимателно и прецизно върху последните ми няколко ръкописа. И защото ръкописите ми винаги закъсняват и трябва да се отпечатат за вчера, Роланд работи дълги часове, за да ги подготви за принтера. Благодаря, Роланд, за чудесно свършената работа.

Тъй като сме на фирмена вълна, бих искал да благодаря и на Дейвид Йънг, председател и главен изпълнителен директор на „Хачет Бук Груп“. Дейвид отделя време от натоварения си график да чете ръкописите ми, макар това да не му влиза в длъжностната характеристика. Или му харесват писанията ми, или иска да види за какво плаща. Благодаря му също и за неговото приятелство и добрия му вкус за шотландско уиски.

Винаги, когато пиша, се обръщам към приятели и познати с молба за помощ за технически подробности, професионален жаргон и всички други дреболии, от които писателят се нуждае, но не може да ги открие в книги или в интернет.

Пръв в тази категория е детектив Кени Хийб (НЙПУ, от запаса), бивш член на Обединената антитерористична спецчаст, който в момента се занимава с нещо подобно, макар че не мога да се впускам в подробности. Кени е посещавал Йемен в реалния живот с ОАТС и неговият опит, спомени, бележки и снимки бяха безценни за мен при изграждането на света на тази книга. Кени, благодаря за помощта ти, но най-вече за това, че благодарение на работата ти Америка е в безопасност.

Трябва да кажа, че всички грешки относно, факти или процедури, свързани с полицейската работа, антитерористичните операции и свързани с тях неща са резултат или на погрешното разбиране на информацията от моя страна, или на решението ми да си позволя малко повече драматизъм.

Друг, видял Йемен с очите си, е Мат Лонгоу, който е посещавал страната с много по-мирни цели от тези на Джон Кори. Мат е съквартирант на сина ми Алекс в колежа и е обиколил много арабски страни. Страшно много ми помогна относно арабската култура и исляма. Включих го като герой в книгата с мисълта, че той представлява едно по-младо поколение, което може да помогне за дефинирането на бъдещите ни отношения с ислямския свят и да прехвърли мост през културната пропаст между двата свята. Мат, благодаря за помощта и ценните ти сведения.

Много от романите ми са спечелили от помощта на приятеля ми от детство Томас Блок, капитан от авиацията (пенсионер), дописник и редактор в авиационни списания и съавтор на „Мейдей“ с мен, както и самостоятелен автор на седем други романа. Макар Том да се пенсионира като капитан от авиацията, той не се е оттеглил от писането, което не изисква толкова добро зрение и бързи рефлекси. Неотдавна Том издаде седмия си роман „Капитанът“, който можете да откриете на сайта му www.thomasblocknovels.com.

Много благодарности и на чудесната жена на Том Шарън Блок, бивша стюардеса от „Браниф Интернешънъл“ и „Ю Ес Еъруейс“, която внимателно прочете ръкописа и направи отлични предложения, а също така гледаше за грешки в правописа и пунктуацията ми. Уменията й като читател са безценни както за мен, така и за Том, тъй като и двамата имахме навика да се разсейваме в часовете по английски език в училище. За какво сме си мислили е друга история, но и двамата знаехме, че някой ден ще имаме до себе си дама, която ще знае как се правят корекции.

Благодаря също и на Джон Кенеди, заместник-комисар (от запаса) от полицейското управление в окръг Насау (Ню Йорк), арбитър при трудови спорове и член на щатския съд на Ню Йорк. Джон е чел и ми е помагал за всички романи за Джон Кори и подхожда към тази задача с уникалната си комбинация от умения и познания на полицай и юрист. Джон е моята връзка с реалността и ако каже, че нещо не е логично или правилно от процедурна гледна точка, аз го пренаписвам — или се позовавам на правото си на писател да си измислям.

Тази книга нямаше да се появи без всеотдайната и тежка работа на двете ми помощнички Даян Френсис и Патриша Чичестър. Пиша романите си на ръка, но от години никой не е в състояние да разчете почерка ми и бях започнал да си мисля, че трябва да се науча да използвам пишеща машина или компютър, ако искам да ме издават отново. Но тогава се появи Даян, а после и Патриша. Двете могат да се справят с ужасните ми драсканици и да ги привеждат в нормален вид, така че и аз да съм в състояние да прочета какво съм написал. Освен това Даян и Патриша четат ръкописа страница по страница и техните коментари, проверяването на фактите и корекциите на грешките са, меко казано, изумителни. Благодаря ви за това, както и че вкарвате ред в живота и графика ми.

Както и при десертите, най-доброто е за накрая — и това е съпругата ми Санди Дилингам Демил, която дели с мен всички агонии и екстази на писателския труд. Нейната подкрепа и окуражаване ме издърпаха през някои тежки периоди, а редакторските й предложения и бележките по полетата са в буквалния смисъл последната дума за ръкописа ми преди той да бъде изпратен на издателя.

Двамата със Санди празнуваме десетата си година заедно и целият ни съвместен живот е един добре композиран и прекрасно написан любовен роман.

Споменатите по-долу хора направиха ценни дарения за благотворителност в замяна на това някои герои в романа да носят техните имена:

Хауард Фенстърман, който направи дарение на фондация „Крон & Колит“; и Джон Замойски — Замо, подпомогнал образователната фондация „Ървингтън“.

Надявам се да останат доволни от измислените си образи и да продължават чудесната си работа за достойни каузи.