Нелсън Демил
Пантерата (52)

51.

Бък имаше ключ за заключената врата и влязохме.

По-голямата част от опразнената стая бе заета от черна шатра и ние се вмъкнахме в нея, тънещият в полумрак интериор с размери четири и половина на шест метра беше натъпкан с електроника, бюра и шкафове за документи. Единственото осветление бяха няколкото настолни лампи и сиянието на компютърните монитори.

При късовълновата радиостанция седеше млад мъж по тениска и шорти и със слушалки на ушите, който ни каза:

— Чет е на балкона.

Чудесно. Надявах се да е скочил. Но най-вероятно пушеше. Което си е по-бавна форма на самоубийство.

Излязохме от шатрата и заобиколихме до балкона, където, както можеше да се очаква, Чет стоеше до парапета с фас в устата и съзерцаваше обляния от лунна светлина пейзаж. Все още носеше белите гащи и тъпата си хавайска риза и все така беше бос. Време ти е за домашен отпуск, Чет.

— Римляните наричали Йемен Арабия Феликс, или Щастлива Арабия — каза той, без да се обръща. — Оттогава никой не го е наричал така.

Правилно. Сега се нарича Кенеф.

— Ако Афганистан е гробище за империи, то Йемен е кланица за имперски амбиции — продължи Чет.

Господи, спаси ме сбърканяци, завършили Бръшлянената линия. Нали ме разбирате?

— Александър Велики изпратил гръцки колонисти на Сокотра, един остров недалеч от брега, но колонията не издържала дълго. Римляните пък нахлули от север и стигнали до Мариб, преди войската им да се стопи от сражения, трудности и болести.

Мариб? Нали натам отивахме? Да не си забравя антибиотиците.

— Йемен се е сблъсквал с поредица завоеватели и кандидат-завоеватели — продължи Чет. — Египтяни, перси, римляни, етиопци, турци, британци и наскоро заминалите си руснаци. Никой обаче не е успял да контролира цялата страна. Дори йеменците. Не ми се иска да видя как се забъркваме в сухопътна война тук и точно затова тези хирургически операции трябва да са успешни — заключи той.

— Направо да им пуснем бомбата — предложих аз.

— Лично аз нямам никакъв проблем с това — увери ме Чет.

Може би все пак не беше побъркан. Така де, съгласяваше се с мен. А аз не съм луд. Нали?

Както и да е, Чет пусна фаса си в кофата с вода, която беше поставена на балкона с тази цел (а може би и като кат плювалник), и се обърна към нас.

Светлината бе слаба, така че ми бе трудно да определя дали дъвче и в коя точно точка от синусоидата на кат трипа се намира. Но ако трябваше да познавам, бих казал, че се издига нагоре с увеселителното влакче, на около пет-шест метра от върха. Спускането е гадно.

— Съжалявам, че не можех да се присъединя към вас тази вечер, но чух, че сте водили интересен разговор на вечеря. — И ме погледна.

Е, първо, не беше поканен и второ, май някой му беше подшушнал коментара ми за душевното му здраве. Не мислех обаче, че Бетси, Дъг, Лайл или капитан Мак ще се втурнат да докладват подобно нещо на Чет Морган. Бък също не беше имал възможност да разговаря с него. Може би Чет просто беше предположил на база минал опит, че някой го е нарекъл сбъркан, и освен това бе предположил, че този някой съм аз. Добра дедукция, Чет. Или… или си имаше подслушвателно устройство с насочен лъч и ни е чул долу на терасата. Това определено не е приятно. Но предполагам, че именно затова ги наричат шпиони.

Както и да е, Чет ни поведе към шатрата.

В ъгъла имаше малка маса с карти и Чет ни покани да седнем.

Когато очите ми свикнаха с полумрака, видях на стената да виси официалната снимка на президента Али Абдула Салех, но текстът под нея гласеше Задникът на Арабия. Веселба.

Забелязах също няколко стоманени брадви, кутии за изгаряне и машини за нарязване на документи — необходимото офис оборудване за място като това, с поверителна информация и на враждебна територия. Представих си как Чет под въздействието на ката размахва брадва към компютрите и някой му крещи: „Казах ти, че в коридора има туристи, а не терористи“. Опа.

Както и да е, младежът при радиостанцията не би трябвало да ни чува през слушалките и Чет каза:

— За това обсъждане няма включени записващи устройства. Разбира се, операция „Чистка“ е строго секретна и никога няма да споменавате или разкривате какво се казва или случва тук.

Ясно. Също като на ергенско парти във Вегас. Дразнещото е, че от ЦРУ си мислят, че трябва отново да те накарат да се закълнеш, че ще пазиш тайна. Сякаш никой, освен тях не разбира концепцията да си затваряш устата.

С две думи, от ЦРУ не обичат съвместни операции и гледат на тях като на досадно дундуркане. От друга страна пък, ако нещо се издъни, има върху кого да стоварят вината.

Реших да изясня нещата и го попитах:

— Кой ръководи тази операция?

— Бък е водач на екипа — отвърна той.

— Имам предвид, кой във Вашингтон движи нещата? Ти пред кого се отчиташ?

— Не ти трябва да знаеш.

Че защо попитах? Ясно беше, че е операция на ЦРУ, ръководена от най-високо ниво. Ако беше на ФБР, щяха да ни накарат да носим сини якета, върху които с големи бели букви щеше да е изписано ФБР. Бюрото обича да се рекламира. За разлика от ЦРУ.

— Каква е работата ти в екипа? — продължих.

— Аз контролирам действието на безпилотните самолети — напомни ни Чет.

— Ясно. Значи ще изпарим онзи тип?

— Безпилотните самолети се използват предимно за въздушно наблюдение — продължи да ни напомня той.

Тогава защо са ги нарекли „Предатор“^[1]? Защо не „Зорки гълъбчета“?

— По-късно ще стигна до целта на мисията — добави Чет.

Обикновено започваш с целта и после очертаваш плана. При секретните операции обаче положението е малко по-различно, най-вече защото целта (например да светнеш някого) невинаги е законна и следователно не се казва, а се подразбира.

— Първо, разузнавателните ни източници, човешки и електронни, поставят Пантерата в околностите на Мариб — започна Чет.

— Същото научихме с Джон от затворника в Гумдан — уведоми го Бренър.

— Ясно.

— И колегите ти в Сана също са го разпитвали — или си го направил ти — добавих аз.

Отговор не последва.

— Имаш ли препис на разпита? — попитах.

— Още не. Проблеми с превода — обясни той. — Мога ли да продължа?

— Разбира се.

— Второ — продължи той, — трябва да ви кажа, че ще тръгнем оттук около полунощ. Ще отлетим за Мариб и може да не се върнем.

— Би ли се изразил по малко по-друг начин? — попита Бренър.

Не е за вярване, но Чет се усмихна и поясни:

— Ако мисията е успешна, няма да се върнем тук. Вземете само най-необходимите неща и оставете всичко друго в стаите си. Багажът ще ви бъде препратен.

Къде? На най-близкия роднина ли?

— А ако мисията е неуспешна? — поинтересува се Бренър.

— Тогава може да се върнем тук, за да продължим операцията. Освен ако не сме мъртви — добави Чет.

Схванах.

— За твое сведение, двамата с Кейт трябва да чуем и одобрим плана за действие, преди да направим каквото и да било — уведомих го. — Такава беше уговорката.

Чет като че ли не знаеше, че има уговорка.

— Мисля, че сте преминали линията, от която няма връщане назад, господин Кори.

— Джон и Кейт се съгласиха доброволно да бъдат стръв, така че могат да предложат промени в плана, що се касае до ролите им — намеси се Бък и се обърна към мен и Кейт. — Но трябва да ви кажа, че това може да е единственият ни шанс да пипнем Пантерата, преди да е изчезнал отново.

— Това ни е ясно — отвърна Кейт.

— Излитаме от летището с „Туин Отър“ DHC-6 — продължи Чет. — Това е двумоторен самолет с къс разбег и подсилени фиксирани колесници, способен да кацне на шосе, което и ще направим.

Я пак?

— Машината е регистрирана в Кувейт като регионален чартърен самолет, но ще бъде управлявана от двама американски пилоти — продължи Чет.

Слава богу. Разбира се, самолетът бе всъщност собственост на някаква фирма параван на ЦРУ и пилотите бяха на заплата към Управлението, макар че тези факти трудно биха могли да се докажат. Компанията има отлични въздушни ресурси по цял свят, известни в бранша като „Шпионеър“. Ако някой успее да преброи всички летателни апарати на „Шпионеър“, авиопаркът й сигурно ще се окаже по-голям от този на „Америкън Еърлайнс“.

— Полетът ще трае по-малко от три часа — каза Чет.

Като стана дума за това, „Шпионеър“ можеше да ни докара безопасно от Сана до Аден за по-малко от три часа, при това без засада. Някой идиот обаче беше решил да види какво знае Ал Кайда и на какво е способна. А също и какво могат да направят ракети „Хелфайър“ на Ал Кайда. Не помнех да съм се писал доброволец за това, но ако бяхме гръмнали Пантерата, щях да потупам Чет по гърба и да се готвя да отлетя за Ню Йорк, а не за Мариб.

— Ще имаме ли водач на терена? — попита Бренър.

Иначе казано, някой с фенерче или най-малкото със запалка.

— Да, доверен местен — отвърна Чет.

— Подобно нещо не съществува — уведоми го Бренър. Сети се за някоя полянка в джунглите на Югоизточна Азия и добави: — Трябва да е американец.

— Тук това е невъзможно — увери го Чет, както и всички останали, тоест нас. — Използвали сме този човек и преди. Плаща му се добре. И има семейство в Щатите, което иска да види отново.

Аз също исках да видя моето семейство. Е… без тъщата и тъста.

— Този човек, чието кодово име е Тарик, или „нощен посетител“, има радиостанция, чиято честота ще бъде следена от самолета — продължи Чет. — За да отбележи мястото на кацане на шосето, Тарик има цяла раница малки автономни електронни предаватели, които ще разположи по указания му начин по пътя, както и в началото и края на участъка. Пилотите ще могат да видят сигналите от тези предаватели на джипиеса в кабината. Тарик го е правил десетки пъти, пилотите също — увери ни той.

— А ти?

— Много пъти. — Чет продължи: — Всички предаватели ще бъдат включени, когато Тарик ги постави на пътя, но малко преди пристигането ни той ще прецени вятъра и други фактори, след което ще изключи предавателите в единия край на пистата — онзи, от който не бива да захождаме. Така пилотите ще знаят от коя посока да кацнат, но по-важното е, че ако предавателите продължават да работят и в двата края на пътя, това ще означава, че Тарик поради една или друга причина е извън играта.

— Или спи като загубеняците, които е трябвало да запишат експлозията на „Коул“.

Чет се насили да се усмихне любезно и продължи:

— Това ще е първият ни сигнал, че трябва да се издигнем и да продължим нататък. Ако предавателите са разположени правилно, пилотът ще зададе на Тарик само един въпрос по радиото: „Има ли прах?“ Тарик ще отговори с „Да“, ако в района има неприятели или ако някой е опрял пистолет в главата му. Ако каже: „Тази вечер няма прах“, значи всичко е чисто. И ще потвърди, че не е под натиск, като добави: „Успешно кацане“, когато приближим пистата. Ако не каже тези думи — ненужно добави Чет — или ако предавателите не са настроени както трябва, ще обърнем обратно към Аден.

Гледал съм всичко това в един филм за Втората световна война, но водачът беше заловен от нацистите, които го измъчваха и го накараха да им издаде паролите и знаците. Всички в приближаващия самолет бяха заловени или убити. Войната е гадно нещо.

— Провеждали сме няколко нощни кацания в страната при подобни условия и винаги всичко е минавало добре — каза Бък.

Очевидно. Иначе нямаше да си тук, за да ни го съобщиш.

— Ал Кайда са прекалено тъпи, за да установят, че Тарик работи за нас — каза Чет. — Но дори да разберат, пак са твърде тъпи да го проследят или да го накарат да им сътрудничи. Просто ще го убият. — И добави: — Те не са германци.

Явно също беше гледал филма. Ал Кайда обаче не бяха чак толкова тъпи.

— Безпилотните самолети ще следят приближаването и кацането ни — продължи Чет. — Нито една операция в племенните земи не може да успее без сътрудничеството и въоръжената охрана на най-малко един местен шейх. Хората на Муса ще ни откарат с кола до отдалечено скривалище и ще ни осигурят охрана.

Сериозно? Какво дъвчеш, Чет? Така де, да включиш Тарик в това е достатъчно рисковано; а да включиш цяло племе побъркани бедуини си е чисто самоубийство.

Никой нямаше позитивни отзиви относно пътните планове и усетих, че Чет губи доверието на екипа. Той също го разбра и продължи съвсем прозаично:

— Шейх Муса ни е осигурявал помощ и друг път и ще бъде добре компенсиран за съдействието.

Мълчание.

Чет се принуди да продължи:

— Племенните земи на Муса включват древните руини в Мариб и той осигурява сигурността и охраната на туристически групи, учени, археолози и други посетители. За него уговорката е много доходоносна и само по себе си това е достатъчно, за да му имаме доверие, че ще направи онова, за което му се плати и в което е най-добър — да пази мира.

Парите отварят врати, чувал съм. Но не бях ли чул съвсем наскоро, че девет белгийски туристи са изчезнали при руините в Мариб? И не бяха ли намерили екскурзовода и шофьора им с прерязани гърла? Може би ставаше дума за друг Мариб.

Зачаках Чет да спомене това, но той продължи:

— Шейх Муса не е радостен от появата на членове на Ал Кайда, повечето от които не са йеменци и роялисти като него…

— Момент — прекъснах го. — Май помня, че девет белгийски туристи изчезнаха при руините в Мариб миналото лято.

Чет ме погледна и видях как ледените му сини очи се присвиват в сумрака. Накрая каза:

— Тъкмо щях да стигна дотам.

— Извинявай. Забрави, че съм се обаждал.

— Никой не знае кой е участвал в този инцидент, но със сигурност не е бил шейх Муса — уведоми ни той.

— Ясно. Но шейх Муса, закрилникът на западните туристи и учени, не е успял да си свърши работата. Или греша?

Виждах, че Чет е раздразнен, Кейт е загрижена, а Бренър, който би трябвало да знае за инцидента, се беше умълчал.

Бък, който беше забравил да спомене това на Кейт и мен, обясни:

— Шейх Муса пое пълната отговорност за неуспеха си да защити туристите и даде известни следи на йеменските и западните власти. Шейхът е посрамен и ядосан и се закле да отмъсти за оскърбената си чест и съсипаната си репутация. Когато един йеменец ти даде гостоприемството си и някой го наруши, нарушителят става цел на кръвна вражда — добави той. Беше ни го казал на лекцията си в Ню Йорк.

— И поради тази причина на шейх Муса може да му се има доверие — добави Чет.

Ясно. Имаше много причини да се доверим на шейх Муса. Кой знае, нищо чудно да се опитваше да си уреди виза и да отвори деликатесен магазин в Бруклин. Въпреки това имах известни съмнения. Освен това ми се струваше, че Бък, който беше отрекъл да знае подробности за плана, всъщност е знаел повече, отколкото ни е казал. Но това вече ми беше известно.

— Ал Кайда е основният заподозрян за инцидента, но е възможно да става дума и за отвличане, което не се е развило според очакванията — каза Чет. — Ясно е, че похитителите не са от племето на Муса.

— Белгийските власти са научили от заловен човек на Ал Кайда в Брюксел, че това е тяхно дело и че белгийските туристи най-вероятно са мъртви — уведомих го аз.

Чет явно искаше да ме попита откъде съм получил тази информация, но не го направи, а каза:

— Важното в случая е, че шейх Муса работи за нас. А не за Ал Кайда или йеменското правителство.

— Шейхът е верен на саудитската кралска фамилия, която е негов благодетел — уведоми ни Бък. — Един саудитски принц донесъл писмо до шейх Муса с молба да ни посрещне гостоприемно, да ни осигури свободен път и всякаква помощ, която може да ни потрябва. Имам копие от писмото. То е по-ценно от цялото злато, пари или оръжия, които бихме могли да му предложим.

— Има ли изобщо някой, който не е наясно, че отиваме в Мариб? — поинтересувах се.

Бък не отговори, но Чет каза:

— Нямаме друг избор, освен да се свържем с хора, които са наши… съюзници за момента.

— Съюзниците ни от йеменското правителство знаят ли, че отиваме в Мариб?

— Не и от мен — отвърна Чет.

— А могат ли да се досетят?

— Може би.

Помислих си за полковник Хаким, но си замълчах.

— Можем ли да продължим нататък? — попита Чет.

Всички кимнаха и той продължи:

— Шейх Муса ще е подготвил за нас два джипа в скривалището. Ще останем там известно време, след което към един или два следобед ще продължим към град Мариб, сякаш току-що сме пристигнали от Сана, и ще отседнем в хотел „Билкис“, където имаме резервации на наше име. След това ще отидем при руините, за да ги разгледаме и да бъдем разгледани. Ще се опитаме да минем за туристи, но на практика никой няма да ни повярва. Ще плъзне мълвата, че сме на лов за Ал Кайда — на лов за Пантерата. Шейх Муса ще ни осигури охрана за тази разходка, макар разстоянието между скривалището, града и руините да е само десетина километра. При руините може да има и полицаи от Бюрото за национална сигурност.

— Надявам се да не попаднем там в деня, в който работят за Ал Кайда — обади се Бренър.

Смешно. Освен ако не ти се налага да ходиш там.

— Можем ли да вземем автоматите си при руините? — поинтересува се Бренър.

— Не — отвърна Чет. — Както казах, отиваме там като туристи.

Мислех си, че в Йемен и туристите носят автомати. Ако не го правеха, тази грешка трябваше да бъде поправена. Така щеше да има по-малко мъртви туристи и повече мъртви терористи.

— Ще носим обаче бронежилетките и пистолетите, но прикрити — увери ни Чет.

— Ами Замо? — попита Бренър.

— Той ще остане с колите недалеч от руините със снайперистката си пушка. Освен това нашите автомати ще са в колите.

Бренър като че ли не беше особено навит на това, но премълча.

Наистина исках да попитам дали д-р Клеър ще дойде с нас, но Кейт можеше да разтълкува погрешно въпроса ми. Може би трябваше първо да се разкашлям и после да питам.

Кейт сякаш прочете мислите ми и попита:

— Доктор Нолан ще дойде ли с нас?

— Не — отвърна Чет.

Защо не?

— Твърде е опасно — обясни той.

Точно затова ни трябва доктор, Чет.

Е, никой нямаше какво да каже по тази тема, но изявлението на Чет определено изясни как точно стоят нещата.

— Надявам се, че ще вземем Хауард с нас, за да ни предупреждава да не направим нещо незаконно — обадих се аз.

— Ако операцията беше на ФБР, щяха да ни трябват шестима адвокати — отвърна Чет.

Туш.

Чет продължи:

— На връщане от руините към хотела, което ще стане по смрачаване, двете ни коли ще бъдат спрени от коли на бедуини, ние няма да окажем съпротива и те ще ни отвлекат.

Ъ?

— И ще ни върнат в скривалището, където да очакваме развитието на нещата.

Развитие? Какво по-точно? Нещо от сорта на прерязване на гърла ли?

— Всичко това ще бъде представление, естествено — успокои ни Бък. — Похитителите ще са хора на шейх Муса. Оръжията ще си останат с нас и ще бъдем под зоркото око на безпилотни самолети, въоръжени с ракети.

Страхотно. А кой контролира самолетите? Чет. А него го отвличат.

Чет разясни това:

— При скривалището има микробус, който е мобилна станция за наблюдение на безпилотните самолети, така че няма да съм с вас, когато се регистрирате в хотела, нито при руините или когато ви отвличат. Ще съм в скривалището и ще следя картината от самолета, който ще ви наблюдава. Другият „Предатор“ пък ще следи самото скривалище. Ако с мен или със станцията се случи нещо, самолетите ще продължат да предават картината на контролната станция, където се намират пилотите, управляващи чрез сателитна връзка. При нужда те ще използват ракетите. Някакви въпроси?

Имахме много въпроси, но Чет вече беше на черешата, така че поклатихме глави.

— Щом се съберем отново в скривалището, уж като похитени гости, шейх Муса ще съобщи на агентите на Ал Кайда в района, че има подарък за тях — екип американски агенти, сред които господин Джон Кори и госпожица Кейт Мейфийлд, които работят за Антитерористичната спецчаст и фигурират в черния списък на Ал Кайда. Бъкминстър Харис също е известен на Ал Кайда и те биха искали да го разпитат. Със съжаление трябва да кажа, че господин Бренър не е особено важен за тях, макар че едва ли биха се отказали да разпитат и него, след което да го убият. От снайпериста Замо ще излезе чудесен трофей, а и снайперистката му пушка е доста съблазнителна. — Чет се усмихна. — Колкото до мен, Ал Кайда никога не е убивала служител на ЦРУ, така че отрязването на главата ми ще е голямо постижение за тях.

И ние щяхме да се почувстваме добре от подобно нещо. Пардон. Това беше грубо. Всъщност започвах наистина да уважавам Чет Морган. Определено имаше хъс. Освен това беше луд, а може би и лъжец. Но много точен, много умен и явно безстрашен.

Чет обаче добави:

— Тъй като няма да съм с вас в хотел „Билкис“, нито при руините или при отвличането, няма да е известно, че се намирам в Мариб и съответно няма да бъда предложен на Ал Кайда. — И обясни: — Ал Кайда в Йемен приравнява служителите на ЦРУ с безпилотните самолети и ракетите им, а ние не искаме да им навяваме подобни мисли.

Ясно. Нали затова са ви кръстили призраци. Има ви, но никой не може да ви види. Аз обаче нямах нищо против, Кейт и Бренър явно също нямаха. Бък, разбира се, вече беше наясно с плана.

Като стана въпрос за план, аз имах някои проблеми с него, така че попитах:

— Защо им е на Пантерата или Ал Кайда да си помислят, че шейх Муса ще отвлича американци, щом му се плаща, за да защитава западняци и иска Мариб да си остане задължителна туристическа дестинация?

— Добър въпрос — отвърна Чет. — Шейхът е обещал на Ал Кайда, че племенните му земи ще останат неутрални. Туристите и западняците са добре дошли, но това не се отнася за американски агенти. Те… тоест ние… сме законни мишени.

— Добре. Звучи убедително. Но защо му е на шейх Муса да отива при Ал Кайда с шестима… пардон, петима… отвлечени американци, щом не е в добри отношения с организацията?

Чет кимна, сякаш беше очаквал този въпрос, и отговори:

— Заради парите. Ал Кайда смята, че е постигнала с шейх Муса уговорка, основаваща се на пари. Двете страни сключиха сделка, според която Ал Кайда може да организира тренировъчен лагер в един от лагерите на племето, така че макар да не се доверява на шейх Муса, Ал Кайда си мисли, че той може да бъде купен.

— Струва ми се, че е купен — отбелязах.

Чет поклати глава и ми обясни търпеливо:

— Това беше наша идея, господин Кори. Сега знаем къде се намира тренировъчният лагер.

Ясно. Хитро. Стига да е истина.

— Защо не сме заличили лагера? — попитах.

— По-добре е да го следим — отвърна Чет. — От информацията от безпилотните самолети и от местни източници изглежда, че Пантерата никога не се появява в лагера, но ако го правеше и успеехме да го засечем, щяхме отдавна да сме наврели един „Хелфайър“ в гъза му.

— Схванах.

— В замяна на неутралитета от страна на Муса — продължи Чет — Ал Кайда няма право на въоръжени действия на територията на шейха. Но когато Ал Кайда отвлече и уби белгийците и представи инцидента като племенно похищение, Муса казал на Ал Кайда, че е много ядосан. От Ал Кайда отрекли да имат нещо общо с изчезването на туристите, но въпреки това бутнали на Муса малко пари и оръжия, за да замажат случката. Муса обаче не им повярвал и когато научил за предстоящата атака срещу инсталацията на „Хънт Ойл“, ни предупреди (срещу десет хиляди долара) и ние изпратихме безпилотни самолети в района и предупредихме охраната на „Хънт Ойл“, която, както знаете, беше готова за нападението. Ал Кайда обаче няма как да знае със сигурност кой ги е издал, ако изобщо някой ги е издавал, макар че шейх Муса им е казал, че търси виновника.

Не е лесно да следваш лъжите и лъжците без указател. В света, в който живеех доскоро, лъжата слага край на сделката — или ти осигурява известен престой на топло. В този свят да те хванат в лъжа означаваше, че ти трябва по-голяма и по-добра лъжа или най-малкото хубав подарък за онзи, който те е сгащил, че лъжеш.

— И тъй, за да отговоря на въпроса, Ал Кайда вярва, че шейх Муса ще сключи сделка с тях, когато е в негов интерес да го направи — каза Чет. — Шейхът не е прекратил даването под наем на тренировъчния лагер (по наша молба) и Ал Кайда гледа на това като на положителен знак, че шейхът е готов да прави пари. — И като стана дума за пари, ни уведоми: — За петима отвлечени американски агенти от разузнаването Ал Кайда ще му плати… някъде около сто хиляди долара.

— На човек? — попитах аз.

— Не. Общо. — Той се усмихна. — Не се надценявай.

Така де. Животът е евтин.

— На полицаите от БНС им е било платено около четиристотин долара, за да изчезнат при случая с белгийците — добави Чет.

Направо без пари.

И тъй, шейх Муса играеше двойна игра, събираше подкупи, наеми и хонорари къде ли не. От него можеше да стане добър собственик на жилищни блокове в Ню Йорк. И нима трябваше да вярвам, че атаката на Ал Кайда срещу белгийците го е изненадала напълно? Чет вярваше в това. Или поне така казваше. Бък също. Заявената от Муса цел да превърне племенните си земи в Швейцария в Йемен — или Арабия Феликс, — изглежда, имаше някои несъответствия и проблеми, дело на самия шейх. Но пък това беше Близкият изток и в нищо нямаше кой знае каква логика.

Чет явно се досещаше какво си мислим всички.

— Освен това шейх Муса знае, че ще остане жив само докато не пуснем ракетите си по него — каза той. — Може да играе доходоносни двойни игрички от време на време, но ние контролираме ендшпила. — Той ни погледна. — Ракети „Хелфайър“. Deus ex machina в тази война. Бог, мятащ гръмотевици от небето. А ебаваш ли се с Бог, мъртъв си.

Добре. Малко латински действа доста убедително. Чет обаче не беше първият западняк, изигран от Изтока.

Двайсет години като ченге си имах вземане-даване със слушалки, подлеци, доносници и измамници. И винаги се грижех да са наясно, че ако решат да ми погаждат номера, с тях е свършено. Или ще им се иска да е свършено. Когато се занимаваш с хора без морални устои, които са верни единствено на себе си, невинаги получаваш логичните резултати, които очакваш, нито истината, за която си платил.

Като стана въпрос за това, зачудих се какви ли са моралните устои на Чет и всеотдайността му към истината. Йемен наистина бе страната на лъжите, място, където номерата са стока, а измамите — норма. В това отношение йеменската култура и културата на ЦРУ бяха разделени от пропаст въпреки мотото на ЦРУ, че истината ще те направи свободен. Подозирах, че самият Чет е бил покварен от тази култура на лъжите и че смята, че в това отношение е по-добър от йеменците, които смяташе за тъпаци. Не знам дали са тъпаци, но знаех, че са коварни. И че точно така са оцелели в продължение на три хиляди години. И че ще си останат тук много след като си отидем, което можеше да се случи съвсем скоро.

— Господин Кори? — каза Чет.

Погледнах го.

— Не задълбавайте прекалено в това.

Не отговорих.

— Муса ще покани трима или четирима представители на Ал Кайда в скривалището, разбира се, охранявани и с вързани очи, за да могат да видят отвлечените американци и да установят кои са те. Носете си паспортите — напомни ни той. — После Муса ще настоява, че е въпрос на чест, уважение и доверие Пантерата лично да се спазари за купуването на петимата американци. Двете страни ще могат да доведат определен брой въоръжени мъже, десет или дванайсет по предложение на шейха. Срещата ще се проведе пред колибата на един козар на няколко километра от скривалището. Шейхът ни уверява, че знае как изглежда Пантерата, и за да сме съвсем сигурни, ние му показахме снимки на Булус ибн ал Дервиш, със и без брада.

— Този вид срещи между равни главатари е традиционен за тази култура и от двете страни се очаква проявата на добра воля и доверие — обясни Бък, който знаеше това-онова за плана и мястото. — Въпреки това и двете страни ще са въоръжени, за да гарантират доброто поведение, но и за да са сигурни, че някоя трета страна няма да се възползва от срещата между важни лидери. Това е абсолютно средновековен протокол, но в този случай третата страна, американците, не дебнат в засада зад скалите. Наблюдаваме ги от километър и половина височина и можем да пратим ракета право в чашката за чай на Пантерата.

— Ако тази среща се състои, ще извикам още два безпилотни самолета — каза Чет. — Разбира се, вие няма да бъдете в колибата на козаря. Това би означавало да сте опасно близо до онова, което ще се случи. Все още ще чакате в скривалището, аз ще съм в контролния микробус, ще поддържам връзка с пилотите на четирите самолета и ще следя какво става при колибата и около скривалището. Щом види Пантерата, шейх Муса ще го поздрави сърдечно и според традицията ще го прегърне и ще му целуне ръка.

Иначе казано, целувката на смъртта.

— Значи няма да се опитваме да задържим заподозрения — казах аз, за да съм абсолютно сигурен, че съм разбрал чутото.

— Не. Ще убием терориста с ракета „Хелфайър“ — отвърна Чет.

— Значи няма да ми се налага да му чета правата?

— Той няма права.

Точно това казвах и аз. От устата на Чет обаче звучеше малко грубо. От друга страна… беше си глътка чист въздух.

Освен това бях малко разочарован, че няма лично да видя сметката на Пантерата — или поне да съм там, когато ракетата го превърне в протоплазма. Обичам миризмата на експлозиви и горяща плът. Модерната война обаче е безлична. Поне щях да съм в състояние да гледам развоя на нещата от микробуса при скривалището. Дали картината ще е цветна?

— След като поздравленията приключат, шейх Муса в качеството си на домакин ще покани Пантерата и неколцина от приближените му да седнат на килима за чаша чай. Но преди да започнат преговорите за американците, Муса и неговите хора ще се оттеглят за момент в каменната постройка уж под предлог, че отиват да доведат пленниците. Когато видя това на монитора при скривалището, ще наредя на пилотите да изстрелят ракетите си — две по ал Дервиш и свитата му на килима и две по другите хора от Ал Кайда и колите им. Оцелелите ще са абсолютно зашеметени и хората на Муса ще им видят сметката. Горе-долу по същото време нашите изтребители бомбардировачи от база в Саудитска Арабия ще унищожат тренировъчния лагер.

В шатрата настъпи мълчание: всички се опитвахме да си представим описаното от Чет. Сценарият звучеше добре… но в него имаше някои потенциални проблеми. Например хората невинаги правят онова, което им се каже, нито сядат или застават там, където искаш да седят или да стоят. Нали така?

— Ами ако по време на чаеното парти завали? — попитах.

— В Мариб не е валяло от двеста години — увери ме Чет.

Това сигурно беше преувеличение, но изгледите за валежи май наистина клоняха към нулата.

— Втората двойка безпилотни самолети ще охранява скривалището ни и ще ни прикрива, докато пътуваме към мястото на удара, за да съберем парченца от господин ал Дервиш и хората му, за да ги идентифицираме чрез пръстови отпечатъци и ДНК тестове — каза Чет. — Ще направим и снимки, макар да не ми се вярва, че ще останат много годни за разпознаване лица.

Чет определено се забавляваше. Хей, човече, заслужил си го. Най-накрая ще можеш да се върнеш у дома, за да ти акордират главата.

Бренър се сети нещо и попита:

— Убийството и клането няма ли да обтегнат отношенията между шейх Муса и Ал Кайда?

— Разбира се, шейх Муса ще каже, че не е имал никаква представа, че американците го следят, а също така ще заяви, че неговите хора също са дали жертви — отвърна Чет. — Няма да има нито един оцелял свидетел от Ал Кайда, който да оспори думите му. Освен това след тази операция Ал Кайда няма да представлява особен проблем в провинция Мариб.

— Муса ли ще получи наградата от пет милиона долара? — попитах.

— Мисля, че си я е заслужил — отвърна той.

Разбира се. По-добре, отколкото сто хиляди от Ал Кайда. Все пак попитах:

— А какво ще получим ние?

— Удовлетворение от добре свършената работа и благодарностите на признателното правителство.

— Същото като миналия път.

Кейт имаше уместен въпрос.

— Как ще се измъкнем оттам?

— Както казах, ще бъдем прикривани от два безпилотни самолета на мястото на удара — отвърна Чет. — Самолетът ще кацне на близкия път и ще ни прекара през границата в Саудитска Арабия до една секретна база в Арабската пустиня. Там ще предадем торбите с органичните материали, камерите и оръжията, след което ще продължим към летището, в Рияд, където ще се качим на пътнически самолети и ще се приберем у дома, където и да е това.

Никой не каза нищо. Седяхме в смълчаната сумрачна шатра и си мислехме за плана и за това как се връщаме у дома в първа класа или в сандък.

Е, помислих си, планът се основаваше на богат минал опит, част от който бе истина, част измислица и част, която не е напълно анализирана. Освен това зависеше от много предположения. Както обикновено, ЦРУ беше измислило нещо, което изглеждаше хитро, но всъщност се оказваше прекалено хитро. Най-добре е нещата да са прости и дуракоустойчиви. Все пак можеше и да се получи.

Чет остави мълчанието да се проточи и накрая попита:

— Въпроси?

— Не мислиш ли, че Пантерата ще надуши капана? — попита Кейт.

— Като ревностен мюсюлманин Пантерата няма да повярва, че шейхът, който също е ревностен мюсюлманин, ще го предаде на американците, които, разбира се, са неверници — отвърна Чет.

— Добро предположение, което ме кара да се запитам защо Муса би предал събрат мюсюлманин на неверници — отбелязах аз.

— Краткият отговор е пет милиона долара — отвърна Чет. — Но също така Муса и ал Дервиш нямат много общо помежду си, ако не се брои религията. Муса е роялист, а Ал Кайда е антироялистка организация. Муса е бедуин, а другите араби като ал Дервиш гледат отгоре на хората от племената. Освен това повечето племена в Йемен искат да премахнат Ал Кайда от земите си. Също така си мисля, че шейх Муса може и да не възприема господин ал Дервиш като истински йеменец. Нищо чудно да мисли за него като за американски натрапник.

Всички в тази шатра бяхме американски натрапници.

— Имаш убедителни доводи защо Муса може да предаде Пантерата, но не и защо Пантерата ще се довери на Муса и ще дойде на срещата — отбеляза Бренър.

Чет кимна и обясни:

— Пантерата се нуждае от победа след провала при „Хънт Ойл“ и неуспешната засада срещу конвоя, така че шансът да се добере до петима американци, при това не туристи, а агенти, сред които господин и госпожа Кори, фигуриращи в черния списък на Ал Кайда, ще бъде толкова изкушаващ, че той ще е готов да поеме риска. Пантерата може и да не се доверява на Муса, но няма да иска да се покаже като страхливец и да откаже срещата. Разполагаме с психологически профил на ал Дервиш, който ще ви покажа по пътя към Мариб. С две думи, Булус ибн ал Дервиш е мегаломан. Страда от мания за величие. Изключителен егоизъм и нарцисизъм.

Като всички в тази шатра. Е… момчетата де. Кейт е почти нормална.

— Можем да обсъдим този анализ в самолета — продължи Чет. — Но за да отговоря на въпроса на господин Бренър и на опасенията на госпожица Мейфийлд, най-лошият сценарий е Пантерата просто да откаже да се яви на среща, за да преговаря, купи, плати и прибере американските пленници.

Всъщност можех да измисля и много по-лоши сценарии, но разбирах доводите на Чет. Ако Пантерата не се появеше, щяхме просто да се върнем в Аден и да опитаме нещо друго.

— Планът изглежда добре на теория и виждам, че е обмислен сериозно и че сте поработили много сериозно с шейх Муса — каза Бренър. — Само че нямам доверие на йеменците, а планът изцяло зависи от предположението, че всички, от Тарик до Муса, са на наша страна. Нашият живот и мисията са в техни ръце, а не в наши. Единствените операции, които наистина работят, са онези, които изцяло се ръководят и осъществяват от американци или от доверени западни съюзници. А не от платени съюзници.

Думи на истински войник. При това абсолютно верни.

— Съгласен съм, но подобно нещо е невъзможно в Йемен — отвърна Чет. — Иронията в случая е, че планът би трябвало да проработи именно защото зависи от включването на йеменци в операцията. Никога досега не сме го правили, така че на Пантерата и през ум няма да му мине, че разчитаме на помощта на йеменци, за да го убием.

Чет като че ли имаше отговори на всичко. При това добри отговори. И ако трябва да съм честен, той също залагаше собствения си задник на фронтовата линия. Така че предполагам, че вярваше в идеята си.

— Планът не е дуракоустойчив, но и не е толкова опасен, колкото изглежда — обади се Бък.

— Определено е — уверих го аз.

— Ако шейх Муса ни предаде, последиците за него — ракети „Хелфайър“ и гневът на саудитската кралска фамилия — ще са толкова сериозни, че съм сигурен, че ще остане лоялен — обясни Бък. — Шейхът може да промени позициите си следващата седмица или година, но след като вече е сключил сделка, ще изпълни своята част от нея.

Чет се съгласи и добави:

— Ако Муса е размислил, просто ще каже на Тарик да ни отпрати и ще се върнем в Аден.

— Муса може и да е надежден, но е достатъчно един от хората му да работи за Ал Кайда и с нас е свършено — отбелязах аз.

Нито Чет, нито Бък отговориха на това. Чет като че ли започна да губи търпение и продължи с въпроса за участието ни в този план. Погледна към мен, после към Кейт и попита:

— Съгласни ли сте с всичко това?

Погледнах Кейт. Тя кимна.

— Щом на теб планът ти харесва, Чет, значи ние сме направо влюбени в него — казах аз.

— Много го харесвам — увери ни Чет. — Всъщност аз го измислих.

Прекрасно. Трябва да си егоист, за да пипнеш егоист.

Чет погледна Бренър.

Бренър вероятно беше предаван и от тукашните местни, и в Югоизточна Азия, и то неведнъж. Въпреки това реши да направи още един опит и каза:

— Вътре съм.

— Добре — рече Чет. — Значи А отборът е готов да убие Пантерата, И десетина-петнайсет джихадисти.

Както казах, стръвта никога не харесва плана, но поне двамата с Кейт нямаше да сме единствените на пангара в този случай.

Чет реши да ни запали още повече.

— Въз основа на онова, което знаем за структурата на Ал Кайда в Йемен, смятам, че ако убием Пантерата и най-приближените му хора и унищожим тренировъчния им лагер, атаката на Ал Кайда срещу „Шератон“ няма да се състои.

Бък напълно се съгласи с думите му и добави:

— Ако операцията в Мариб успее, Ал Кайда в Йемен ще изпадне в смут и няма да рискуват да атакуват хотела, тъй като нападението им може да се окаже пореден провал. Същото се отнася и за предполагаемата атака срещу посолството.

Добре, схванах. Капитан Мак ще остане разочарован, ако не му се удаде възможност да убие неколцина джихадисти, решили да нападнат хотела. Същото се отнасяше и за морските пехотинци в посолството. Всички други обаче щяха да са щастливи, ако нападенията не се състоят — или ако най-малкото се отложат.

— Ще се срещнем във фоайето в полунощ — каза Чет. — Две коли на ДСС ще ни откарат до летището, където ще ни чака самолетът за Мариб.

Точно на това място треньорът започва окуражителната си реч и Бък, който бе наш лидер и треньор, взе думата:

— Уверен съм, че сме отличен екип за тази мисия, и съм ви благодарен, че се съгласихте да участвате. Това може и да не ни донесе много публична слава, но все някъде имената ви ще бъдат записани и известни на бъдещите поколения. Вие рискувате живота си за една кауза, която е по-голяма от вас, и със съзнанието, че с успеха на тази мисия Америка ще бъде в по-голяма безопасност и ще се доближим до победата над онези, които ни желаят злото.

Добре звучеше. Бък беше живял достатъчно дълго, за да види края на Студената война. Никой от нас обаче нямаше да е толкова дълговечен, че да види края на тази война.

Чет Морган продължи със специфичните подробности:

— Булус ибн ал Дервиш, ал Нумаир, Пантерата, лидерът на Ал Кайда в Йемен, е предател на родината си, масов убиец на невинни цивилни и на седемнайсет американски моряци, както и заклет враг на Америка. Не бива да имаме никакви морални скрупули относно прекратяването на живота му и на живота на джихадистите на бойното поле.

Това бе много по-добре, отколкото да се мъча да му чета правата на арабски.

— Зная, че някой бди над нас, за да осигури нашия успех и благополучното ни завръщане у дома — заключи Чет.

Точно така. Безпилотните самолети.

Всички станахме, стиснахме си ръцете и излязохме от шатрата на ОССИ. Чет излезе на балкона, за да се зареди, с каквото там се зареждаше, а останалите излязохме в ослепително ярко осветения коридор.

Бък, на когото явно не му се водеха посткоитални разговори, каза само: „Ще се видим в лобито“ и тръгна към стаята си.

Кейт, Бренър и аз отидохме до асансьора и се спуснахме на третия етаж.

Както са ме учили и както съм научил през годините, ако целта е проста — например да видиш сметката на някого, — то и планът би трябвало да е прост. Когато планът е сложен, значи има и нещо друго.