Нелсън Демил
Пантерата (25)

24.

Срещнахме се с Бренър във фоайето и отидохме до джипа. Замо още чакаше зад волана. Казах, че искам да съм с пушката, така че Кейт и Бренър седнаха отзад и потеглихме.

— Няма да останем дълго в Сана — каза Бренър. — Няма да е зле обаче да получите обща представа за града, ако случайно стане нещо и се наложи да се задържим повечко време.

— Освен това искаме да видим дали някой няма да се опита да ни убие — напомних му.

— Да. Това също. Трябва да обявим гръмко присъствието ви в Сана.

— Може би с билборд?

Замо се разсмя.

— Значи затова спомена пред Мохамед, че днес ще посетим Стария град.

— Правилно.

Е, посмей само да ми кажеш, че не съм проницателен. Той обаче не го направи, така че продължих:

— Регистрирани сме в хотела за четири дни.

— Това обикновено означава един или два дни — уведоми ме Бренър и обясни: — Не бива да издаваме информация на йеменците.

— Ясно. — Както и на мен.

Докато се спускахме към Стария град, Бренър обяви:

— Сана е била основана от Сим, сина на Ной, след като водите на потопа се оттеглили.

Сигурно тогава градът е бил на първа линия на плажа.

— Местните твърдят, че Сана е най-древният обитаван град на света — продължи Бренър.

— Изумително — каза седящата до екскурзовода ни Кейт.

— Няма ли да обядваме? — поинтересувах се аз.

— Ще обядваме в Стария град — отвърна Бренър и посочи един ограден район отляво. — Това е новото британско посолство. Ако попаднете в сложна ситуация и не можете да стигнете до нашето посолство или то се намира под обстрел, британците ще ви пуснат.

— Ами ако те също са атакувани?

— Продължавате с план Б.

— Ясно. — План Б е да си целунеш задника за сбогом.

— Отдясно е хотел „Мьовенпик“, където също имате резервация. За объркване на врага — поясни Бренър.

Не толкова на врага, колкото на мен.

Освен това Бренър ни обясни:

— Хълмовете на изток, които можете да видите от стаята си, са добри места за атаки с ракети и миномети срещу американското и английското посолство, както и срещу Града на туристите и хотелите.

— Това го пишеше в брошурата на хотела.

Замо се разсмя отново. Този тип ми харесваше.

— През миналата година бяха осуетени шест заговора на Ал Кайда, сред които и един за засада на британския посланик, когато конвоят му излезе от посолството — продължи Бренър. — Друг предвиждаше вкарване на камион бомба през портала на американското посолство.

— Аз пък останах с впечатление, че районът е безопасен.

— Май казах, че е силно охраняван.

— Схванах. — Навремето имах подобен брокер на недвижими имоти.

— Колкото по на изток към Мариб отивате, толкова по-навътре навлизате в териториите на племената и Ал Кайда — осведоми ни г-н Бренър. Посочи един знак и продължи: — Пътят към град Мариб е станал много опасен и едноименната провинция като че ли е центърът на активността на Ал Кайда в Йемен.

— Чу ли за атаката на Ал Кайда в Мариб срещу инсталацията на „Хънт Ойл“? — попитах го.

— Чух.

— Бък спомена сутринта — казах на Кейт.

Бренър нямаше какво да каже по темата и продължихме мълчаливо. Запитах се дали няма да заминем за Мариб. Нищо чудно.

Бренър продължи запознаването ни със страната:

— Докато пътувате на юг към Аден, което ще стане скоро, за известно време ще бъдете в племенни територии. Когато приближите Аденския залив, отново попадате на територия на Ал Кайда, а също и на сепаратистите от Южен Йемен, които още се опитват да се отделят от Севера. — Инструктажът завърши с: — На запад, към брега на Червено море, пак има агенти на Ал Кайда, които действат заедно със сомалийските пирати.

Казано накратко, бунтовници на ал Хути на север, Ал Кайда на юг и изток, Ал Кайда и пирати на запад, сепаратисти на юг и племенни главатари насред всичко това. Не остава много място за къмпинг, планинарство и ветроходство.

— А правителството какво контролира? — попита Кейт.

— Предимно основните пътища и градовете — отвърна Бренър. — Но това се променя и трябва да правиш справки с военните, а те лъжат.

— В такъв случай защо изобщо да си правиш труда да проверяваш?

— Заради протокола.

Замо спря на един широк завой и Бренър предложи да слезем и да погледаме града.

Слязохме и застанахме край пътя: Замо остана до джипа.

Използвахме възможността да проверим сателитните телефони и радиостанциите. Винаги е добре да проверяваш осигурената от правителството екипировка.

Старият ограден град на Сана се намираше на по-малко от километър на запад, а по-новите части се бяха пръснали из високото плато, достигайки чак до околните възвишения и планини.

— Старата Сана е прочута с жилищните си кули, някои от които се издигат на десет етажа над градските стени — каза Бренър. — Хиляди са, някои са построени още през единайсети век и се твърди, че били първите небостъргачи на света.

Кейт направи няколко снимки и настоя двамата с Бренър да позираме. Направихме го, без да се прегръщаме през раменете. После Кейт ми даде фотоапарата и я снимах с Бренър, който този път я прегърна.

Фотографската операция приключи и Бренър продължи с разказа си:

— До началото на шейсетте цялата Сана се е ограничавала в рамките на Стария град и населението е било само около шейсет хиляди души. Сега тук живеят около два милиона. Питейната вода намалява бързо и храната се превръща в проблем. Сана стана политически и социално нестабилна и градът е пълен с войници и хора от службите за сигурност, които да държат нещата под контрол.

— Могат да опитат с повечко кат.

— Катът не е решението — отвърна г-н Бренър. — А част от него.

Всъщност беше и двете, но не исках да влизам в спорове с екскурзовода ни.

— Ал Кайда употребяват ли кат? — попитах вместо това.

— Добър въпрос. Отговорът е не. Повечето членове на Ал Кайда в Йемен не са йеменци, а на онези, които са, им е забранено да го употребяват. Така че Ал Кайда са с акъла си по цял ден, а всички други са надрусани още в ранния следобед. Това е една от причините да смятам, че Ал Кайда ще победи тук. Освен ако не успеем да ги спрем.

Да бе. Също като във Виетнам, Пол. Как свършиха нещата там според теб?

Г-н Бренър отново влезе в ролята си на екскурзовод:

— Ако погледнете на запад, зад жилищните кули ще видите някогашните еврейски и турски квартали. Турците отдавна са си отишли, евреите почти ги няма, а малцината останали християни живеят тук горе, където е по-безопасно.

— Май каза, че било силно охранявано.

— Точно така. — Бренър продължи: — През четирийсет и осма, по време на някаква гражданска война, северните племена обсадили града и нахлули в него, грабели, опустошавали и опожарявали дни наред и голяма част от Стария град още носи следите от разрухата. Точно тогава новообразуваният Израел организирал така наречената операция „Вълшебно килимче“ и евакуирал по въздуха около петдесет хиляди йеменски евреи.

— Изумително — рече Кейт.

Обяд?

— Сана многократно е била завладявана от чужденци — продължи Бренър. — Основната заплаха обаче винаги са били племената, за които градът е като прасенце касичка, пълно със злато, подправки, произведения на изкуството и други неща, с които те не разполагат. Населението на Сана още се бои от племената, които са обсаждали за последен път града през шейсет и осма. А сега се появиха племената на ал Хути, който стигна на шейсет километра от столицата.

— Звучи така, сякаш сме попаднали в Средновековието — отбеляза Кейт.

Всъщност звучеше забавно. Искам да стана главатар.

Бренър смени темата.

— Тук долу можете да видите болницата „Ат-Таура“, или „Революционната болница“, а в другия край на града се намира кувейтската болница. Ако не можете да се доберете до посолството, не е зле да знаете къде са болниците, ако сте болни или ранени.

— Приемат ли Син кръст? — попитах.

— Не, но ще ти вземат часовника.

Това беше добро.

— Има също и традиционни лечители и местни церове — продължи Бренър и се усмихна. — Например, ако пипнете малария, можете да продадете болестта си на мравките.

— Моля?

— Лягаш върху мравуняк и обявяваш намерението си да продадеш маларията.

Не бях сигурен, че съм го чул правилно, но все пак попитах:

— Че защо им е на мравките да купуват малария?

— Не съм сигурен — призна Бренър. — Има обаче съобщения за мнозина излекували се по този начин. Може би е свързано по някакъв начин с мравчената киселина.

— А на кого да продам хемороидите си? — поинтересувах се аз.

— На някой друг задник.

Не го каза, но зная, че си го мислеше.

Както и да е, Бренър ни показа някои други гледки и характерни особености, в това число и кат сука, до който живееше, а също и едно място на име крепостта Гумдан, построена в източната стена на града.

— Това е мястото на прочутия дворец Гумдан, построен преди почти две хиляди години — съобщи ни той. — Твърди се, че бил висок двайсет етажа и покривът му бил от алабастър, толкова тънък и прозрачен, че можело да се видят прелитащите птици.

— Как ли са почиствали курешките от алабастъра? — попита Кейт.

Всъщност аз зададох въпроса, а Кейт каза:

— Джон, моля те.

Винаги го казва. Междувременно бяхме останали тук достатъчно дълго, на пет-шест метра от бронирания джип, и поне десетина коли минаха покрай нас, като забавяха ход. Замо стоеше между джипа и пътя със своята вярна М4.

Бренър, който изобщо не забелязваше тревогите ми, продължи:

— Дворецът Гумдан бил разрушен през седми век от ислямските армии, помели Арабския полуостров. Камъните били използвани за изграждането на Голямата джамия, която можете да видите ето там. Катедралата Калис също била разрушена, както и синагогите. — Замълча за момент и поясни: — Настъпило времето на исляма.

Аха. И както каза Ал Расул, онова, което виждахме сега, бе връщане към тъмното и кърваво минало.

— Крепостта била построена на мястото на двореца от турците по времето на Османската империя и сега там има казарма и затвор за политически затворници — продължи Бренър. — По-късно имаме среща с един затворник.

— Имаш предвид онзи от Ал Кайда, дето бил заловен при атаката срещу „Хънт Ойл“ ли?

— Точно така.

— Добре.

Обичам да разпитвам умиращи от глад затворници, след като съм обядвал обилно.

Качихме се в джипа и продължихме по виещия се път към града.

— Благодаря за интересния урок по история — каза седящата до Бренър Кейт.

— Това е много интересно място — отвърна Бренър. — Просто враства в теб.

Не и в мен, Пол. Не и ако мога да окажа съпротива.

Беше неделя и като си мислех за Ной, Сим, Сана и всичко останало, попитах:

— След като Бог пратил потопа, за да изчисти земята от грешните и покварените, дали не е бил бесен, че хората, които са населили земята след потопа, отново са тръгнали по лошия път?

Никой не отговори на задълбочения ми въпрос и никой не си направи труда да защити земните жители. Амин.