Нелсън Демил
Пантерата (32)

31.

Навън въздухът бе малко по-добър. Съвсем малко.

— Благодаря за отделеното време и помощта — каза Бренър на полковник Хаким.

Хаким не му отговори, а се обърна към мен.

— Вашата виза и визата на жена ви си остават проблем.

— Съжалявам. Май трябваше да си извадя туристическа виза като всички момчета от Ал Кайда, дошли през летището на Сана.

Полковник Хаким нямаше какво да отговори на това, но въпреки това ни посъветва:

— Много внимавайте.

Ако Гумдан имаше саундтрак, сигурно точно сега щях да чуя някакъв зловещ акорд на орган.

— Ще се оправим до колата и сами — каза Бренър на Хаким.

След което бе така любезен да отдаде чест и полковникът отвърна на поздрава. Военните го правят, ако ще и да се мразят в червата. Офицерска чест и разни такива говна.

— Не биваше да го вбесяваш — каза ми Бренър, докато вървяхме към джипа.

— Аз ли? А ти какво направи?

— Той има известна власт и може да ни е нужен в някой момент.

— Всъщност той и правителството му се нуждаят повече от нас, отколкото ние от тях.

— Така е. Но все още не го схващат.

— Ще го схванат.

Хубаво беше да се разкараме от затвора. Тоя зандан се разкапваше и всички в него също се разкапваха. Всъщност цялата страна се разкапваше.

— Какво мислиш за всичко това? — попита Бренър.

— Нека първо поговоря с духовния си водач и после ще ти кажа. Междувременно, понаучих нещо за Ал Кайда на Арабския полуостров.

— Аха. Йеменците не знаят с какво си имат работа и че разполагат с малко време да изринат Ал Кайда, преди онези типове да са си разиграли коня.

— Е — казах, — ако йеменците не знаят какво ги чака, вината си е единствено тяхна и ничия друга.

— Така е. Но йеменската армия и правителството са обсебени от проблемите с племената и продължаващата им борба с Южен Йемен. Мислят си, че Ал Кайда е американска фикс идея.

— То си е така. Но с основателни причини.

— Да. Между другото въпросът за Аден си го биваше.

Всъщност всичките ми въпроси, си ги биваше.

— Изненадан съм, че „Шератон“ в Аден все още не е атакуван — казах. — Като се изключи посолството, именно там можеш да откриеш най-много американци на едно място. И хотелът не е кой знае колко обезопасен.

Бренър кимна.

— Бил съм там.

— Аз също. А сега отново отиваме там.

От двете ни страни имаше занемарени постройки, които приличаха на казарми. Надушвах отнякъде миризма на готвено, а в края на казармите видях минаретата на джамия. Войници се размотаваха наоколо, пушеха, дъвчеха нещо и ни мятаха по едно око. Гарнизонният живот не е цвете за мирисане, но съм сигурен, че йеменските войници го харесваха повече, отколкото да провеждат операции срещу мотивиран противник. Същото се отнасяше за полицаите от Национална сигурност, които явно се бяха покрили по време на атаката срещу инсталацията на „Хънт Ойл“.

— Мислиш ли, че Пантерата още е в района на Мариб? — попита Бренър.

— Мисля, че е намерил племенен шейх, който му осигурява тайна база или убежище.

— Така изглежда. Но в Мариб може да му припари под задника след нападението.

Кимнах към елитните войници наоколо и попитах:

— Мислиш ли?

— Е, може би не.

— СПС винаги са знаели, че търсим Пантерата — смени темата Бренър. — А сега знаят, че някакъв тип на име Джон Кори е пристигнал, за да участва в издирването. Ако приемем, че тази информация стигне до Ал Кайда, трябва да се надяваме, че името Джон Кори означава нещо за Пантерата.

Да. Нещо от сорта на: „А бе, не беше ли Джон Кори онзи, дето утрепа Асад Халил? Я дайте да му видим сметката“.

— Надявам се — отвърнах, както отвръщах всеки път.

Вече пресичахме прашния плац и виждахме джипа там, където го бяхме оставили. Стори ми се, че зървам главата на Кейт на задната седалка. Не мислех, че може да има някакъв проблем, но пък в Йемен беше възможно всичко.

— Та какво за онзи шейх, който помага на Ал Кайда? — попитах Бренър.

— Не знам — отвърна той. — Но се случва. Или за пари, или защото шейхът иска да го навре на правителството. Следващата седмица същият шейх може да помага на нас обаче.

— Може би вече го е направил.

— Да… Рахим мисли, че някой ги е предал. Но това е било неговото бойно кръщение. И нищо чудно наемниците на „Хънт Ойл“ просто да са си свършили работата, а той да го е приел като засада. Нашият военен аташе и ЦРУ в момента анализират атаката.

— С нетърпение очаквам да прочета доклада — отвърнах. — Все пак ЦРУ е тук отпреди нас.

— Така е. Те гледат по-голямата картина. А ние търсим Пантерата.

— Който е по-голямата картина.

— Добър довод.

Върнах се на темата за племенния шейх.

— Ако отидем в Лошите земи, трябва ли да се доверяваме на шейховете от Арабия?

— Те държат на думата си — увери ме Бренър. — Докато някой не им направи по-добро предложение.

— Не можеш да си купиш подобна вярност.

— Поне монтанярите, племената от възвишенията, останаха верни на американците докрай.

— Това ще им бъде за урок.

— Е, ние показахме сериозна сила. Никой не залага на губещия. Точно сега в Йемен никой не може да каже кой е силният и кой ще се окаже победител. Но ако Ал Кайда започнат да изглеждат като печелеща страна, ще имат възможност да набират огромен брой млади йеменци. Тогава ще имаме проблем и ще трябва или да зарежем всичко и да се изнасяме, или да се забъркаме в трета война на сушата.

— Или да им пуснем бомбата. По-евтино е.

Той игнорира предложението ми.

— Можем да спечелим известно време, ако убием или заловим Булус ибн ал Дервиш. Той е движещата сила зад набирането, обучаването и мотивирането на това малко, но набиращо сила движение. Освен това явно има достъп до сериозни пари и е герой за джихадистите заради атаката срещу „Коул“. Така че ако го пипнем, това ще е силен стратегически и психологически удар по Ал Кайда не само тук, но и по целия свят.

— Аха. И да не забравяме, че Пантерата е американец. И че следователно може би мисли по-ясно и логично от повечето побъркани джихадисти.

— Може би.

Вече бяхме приближили джипа и ясно виждах Кейт на задната седалка. Понякога забравям колко много обичам жена си и може би невинаги го казвам или показвам, но когато положението стане опасно, винаги осъзнавам, че мога да я изгубя. Опитвам се да си представя живот без нея, как оставам сам в Ню Йорк, в голям апартамент в престижния Горен Ийст Сайд, заобиколен от модерни барове и ресторанти, пълни с необвързани жени… Уместно ли се изразявам?

— Някакъв шанс да останем с Рахим насаме и да използваме преводач на посолството? — попитах Бренър.

— Никакъв.

— Ясно. — Същото беше и когато разпитвах заподозрените в Аден. СПС беше огромната горила в стаята. — А някакъв шанс за още едно интервю с придружители?

— Ще пуснем искане. Но ако трябва да съм честен, Управлението е с предимство по отношение на Рахим. Ти получи своята възможност като човек от Екипа за събиране на доказателства на ФБР.

— Аха. Е, в Мариб ли ще ходим?

— Може би. Но първо отиваме в Аден, за да установим команден пост в „Шератон“.

— Кога?

— Най-вероятно утре.

Стигнахме до джипа и поисках да седна до Кейт, така че Бренър зае мястото до шофьора. Замо запали и потеглихме.

Кейт разви шала си и попита:

— Как мина?

— Не много зле, но не и отлично — отвърнах. — Хаким беше в стаята и разполагахме само с половин час, а затворникът не беше в най-добрата си форма.

— Ще те запознаем подробно, когато се срещнем с Бък — каза Бренър.

Замо караше към стражевите кули и не след дълго прелетяхме през отворения портал в града.

— Ще ви оставя при „Шератон“ и Замо ще дойде да ви вземе в седем — каза Бренър. — Вечерта в посолството ще се сервира мартини.

Естествено, Кейт попита:

— Какво е облеклото?

— Нещо за обличане — отвърна Бренър.

— Сложи си новото балто — посъветвах я аз.

— Защо не си го сложиш ти? — отвърна тя.

Това предизвика общ смях. Определено си прекарвахме чудесно.

— Пистолетите са задължителни — напомни ни Бренър. — Бронежилетките са по желание.

Спряхме пред „Шератон“ и Замо извади торбите на Кейт от багажника. Така и не видях тиктакащите манго.

— Утре може да пътуваме за Аден, така че помислете дали да не си съберете багажа — продължи с напомнянията Бренър.

Двамата със Замо потеглиха, а ние минахме покрай охранителите от БНС и влязохме в хотела.

Спрях на рецепцията да проверя дали няма съобщения за нас и рецепционистът ми даде плик, който отворих на път за асансьора.

Беше факс от Том Уолш, изпратен не от офиса на ФАТС, разбира се, а от „При Кинко“ недалеч от Федерал Плаза 26. Прочетох го на глас:

— Скъпи Джон и Кейт, благодаря за обаждането. Надявам се, че се наслаждавате на гледките и доброто време. Тук вали сняг. Имате късмет, че сте в Йемен. Желая ви чудесно прекарване. До скоро.

— Задник — коментирах.

— Ти започна — напомни ми Кейт.

Имаше и послепис, който също прочетох на глас:

— Знаехте за какво става дума, преди да се качите на самолета.

Задник на квадрат. Но пък беше прав. Да, ето ме тук. Какви си ги мисля? Почти никакви.

Онзи от БНС при асансьора не поиска да види ключа ни или нещо друго и се качихме горе.

Позадържахме се под душа и когато се облякохме, беше малко след седем.

Сложих си вратовръзка и сако, а Кейт беше избрала хубава черна рокля. Държеше пистолета си в дамската си чанта, а аз бях пъхнал моя в кобура. Тя успя да ме убеди да оставя джамбията си и не си сложихме бронежилетките, но Кейт си взе шала, за да се забули, докато излизаме от хотела.

Във фоайето забелязах много мъже с несъмнено близкоизточен произход, със слънчеви очила и западни дрехи, да се насочват към бара. Непристойните удоволствия не са еднакви за всички и навсякъде. Тук наркотичните листа са нещо безобидно, но за мартинито не може да се каже същото.

— Излизат без жените си — отбеляза Кейт.

— Че какъв купон може да е това?

Както и да е, Замо ни чакаше в джипа и се качихме. Отново се настаних отпред.

— Май утре пътуваме за Аден — каза Замо.

— Оправили ли са пътя? — попитах.

— Не. Но пък за сметка на това ние оправихме бронята и огневата си мощ — отвърна той и се разсмя.

Обичам да съм подгласник на комедиант с черен хумор.

— Затворникът, с когото разговаряхме днес, каза, че Ал Кайда планира атака срещу „Шератон“ в Аден — казах му, докато пътувахме към посолството. И добавих още преди да се е обадил: — Но няма проблем. Може и да не успеем да стигнем до Аден.

Той се разсмя и сподели:

— Харесваш ми.

— Искам мартини — обади се Кейт.