Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Кори (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Panther, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Редакция
maskara (2015)
Допълнителна корекция
hammster (2016)

Издание:

Нелсън Демил. Пантерата

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2012

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка ИК „Бард“: Десислава Петкова

ISBN: 978–954–655–353

Печат „Полиграфюг“ АД — Хасково

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от hammster

36.

Телефонът на Бък отново иззвъня и той се дръпна, за да отговори. Може би го търсеше жена му от Мериленд и го питаше за всички онези сметки от руския клуб в кредитната му карта.

Както и да е, Бък се върна и побъбрихме още малко; не спомена нито дума за позвъняването.

Бренър дойде при нас и каза:

— Готови сме да потеглим след пет минути. — Хвърли поглед към г-жа Кори, но въпросът му беше насочен към мен. — Успяхте ли да се запознаете с карабината?

— Успяхме.

Бренър извика на всички да се съберат.

— Моля за внимание, ако обичате.

Хората се насъбраха около нас и Бренър започна:

— Първо искам да ви представя доктор Нолан, която сигурно е позната на някои от вас.

Младата лекарка вдигна ръка и помаха. Не изглеждаше зле, ако харесвате, да кажем, Скарлет Йохансон. Отплеснах се. Какво исках да кажа? А, да. Изглеждаше компетентна. Точно така.

— Доктор Нолан има всички средства да лекува пътно прилошаване и огнестрелни рани, по-малки от девет милиметра — уведоми ни Бренър.

Всички се посмяхме добре. Дори Хауард се смееше, докато се връщаше в посолството. Майтапя се.

— Правя и домашни посещения — добави д-р Нолан.

След това Бренър представи „нашите много важни пътници, господин Джон Кори от Екипа за събиране на доказателства на ФБР и госпожица Кейт Мейфийлд, нашият нов юридически аташе“. Вдигнах ръка и казах:

— Аз съм Джон. А това до мен е Кейт.

Това също предизвика смях. Така де, ние бяхме причината за това рисковано пътуване до Аден, така че нямаше да е зле да покажа на всички, че сме просто едни приятни глупаци.

Бренър представи също и Хауард Фенстърман, след което каза:

— Добре, а сега редът на пътуване. — Зачете от листа имената на шофьорите и колите им, след което информира всички, че ще бъде в първата кола.

Или, както казват военните, на върха — теоретично най-опасното място в конвой, така че ако г-н Върха си правеше илюзии, че Кейт ще се вози с него, трябваше да ги разсея.

Бренър обаче продължи нататък:

— Господин Харис ще заеме мястото на стрелеца във втора кола.

Бък вдигна ръка и се обърна към всички.

— Аз поемам командването, ако господин Бренър не е в състояние да изпълнява задълженията си.

Ясно. Например при смърт.

Бренър продължи по реда и обяви:

— Господин Кори ще бъде в трета кола.

Средната кола всъщност е най-безопасната в един конвой и понякога се запазва за командира. Г-н Бренър обаче беше запазил почетното място за мен. Защо? Защото ме харесваше ли? Не. А защото аз всъщност бях козата, която трябваше да бъде доставена непокътната до капана.

— Също в средната кола ще бъде и доктор Нолан — обяви Бренър.

Е, ами това! Всъщност стандартната процедура бе медикът да се намира в средата, така че това бе причината. Нищо общо с молитвите ми. Къде обаче щеше да е Кейт?

Бренър отговори на въпроса ми.

— Госпожица Мейфийлд ще бъде в четвърта кола.

Бях наистина разочарован, че Кейт няма да се вози с мен и Клеър.

— Също в четвърта кола ще бъде и нашият нов аташе по юридическите въпроси господин Фенстърман.

Горката Кейт. Майтапя се. Хауард наистина ми харесваше. Но ако ми се наложеше да прекарам пет или шест часа с него в кола, само един от двама ни щеше да слезе жив от нея.

Хауард май прочете мислите ми, както и мислите на всички останали, защото заяви:

— Двамата с Кейт сме достъпни по сателитния телефон, ако някой има юридически въпроси относно отвръщането на огъня.

Това предизвика голям смях от всички, които трябваше да се справят с тази лудост. Дори Хауард се разсмя, правейки по този начин още една стъпка към реалността.

— Последната кола е за подсилената охрана — продължи Бренър и назова имената на двама агенти на ДСС, в това число Замо, който щеше да се вози отпред до шофьора. — Тази кола има специализирано въоръжение и оборудване — добави Бренър за новобранците. — Тя е нашият Бондмобил. Той може да се движи свободно, да изостава или да избързва напред, за да действа като разузнавач.

Всичко това приличаше на стандартна процедура за сигурност на конвой, може би с някои вариации въз основа на натрупания опит. С две думи, Пол Бренър отговаряше за пет скъпи автомобила, много комуникационно оборудване и оръжия, известно количество поверителни документи и за живота на тринайсет американци.

Никой не обучава на подобен вид работа: просто или си роден за нея, или не.

Не бях сигурен дали Пол Бренър се радва на това, но си личеше, че се намира в стихията си. Ако беше в Щатите, щеше да си търси друга работа, а в Лондон, Париж или Рим щеше да е просто поредното колелце в голямата машина на посолството; тук беше едно от колелата. Имах чувството, че ще остане в Йемен, макар самият той още да не го знаеше.

— Комуникации — каза Бренър. — Радиостанциите би трябвало да работят добре, ако сме във видим обсег, но не забравяйте, че по пътя има възвишения и дерета. При нужда можем да си предаваме радиосъобщения. Гледайте разговорите да са ограничени от тактически съображения и заради собствената ни безопасност. Аз ще започвам повечето обаждания. Всяка кола има антена за сателитен телефон. Ако се наложи да се обаждате, не забравяйте да включите апарата в антената.

Това също предизвика смях и си личеше, че някой смотаняк е забравил да го направи някога. Тези типове имаха обща история, а двамата с Кейт бяхме просто поредната страница от нея. Надявах се, че няма да сме последната. Личеше си също, че агентите от ДСС харесват шефа си, и това ми каза доста неща за Пол Бренър. Всъщност и аз го харесвах. Имаше добър вкус към жените.

— Колкото до други обаждания, и по-точно тези на природата, може да се наложи да не спираме, така че във всяка кола има мъжки и женски бутилки. Ако не знаете коя точно да използвате, обадете ми се.

Смях, макар да бяха чували този лаф и преди.

— Във всяка кола има и сух обяд, за което трябва да благодарим на кафенето — продължи той. — Доктор Нолан може да лекува и хранителни отравяния.

В Йемен определено имахме много добър персонал. По един майтап на минута. С нетърпение очаквах да се върна в „При Еко“ и да опитам някои от лафовете. „И тъй, една камила влиза в бар в Сана и барманът я пита: хей, защо ти е толкова тъжна физиономията?“

— Тъй като джиповете са бронирани — продължи Бренър, — са тежки и ще трябва да спрем за допълнително зареждане.

Погледна листа в ръката си.

— Маршрут. Тръгваме по главния път до Ярим. Там ще решим дали ще продължим по пътя за Таиз, или по новия път за Аден, в зависимост от ситуацията. Ще поддържам връзка с посолството, а също и с „Шератон“ в Аден за евентуална нова информация от тяхна страна. Обещаха ни наблюдение със самолети „Предатор“, но не мога да гарантирам, че то ще е мащабно или ефективно.

Забелязах, че Бренър не спомена, че наблюдаващите самолети може да са въоръжени с „Хелфайър“, нито че ракетите могат да се използват. Един командир не бива да обещава повече, отколкото може да осигури със сигурност. Хората знаеха какви са рисковете и оценяваха по достойнство честността. Баламосването не е част от инструктажа преди мисията.

— Йеменските власти са уведомени за конвоя, но както винаги, по пътя ще се натъкваме на полицаи от Бюрото за национална сигурност, както и на местната полиция и на военни пропускателни пунктове — продължи Бренър. — Ако ни спрат, господин Харис ще се справи дипломатично със ситуацията.

Бък каза нещо на арабски и преведе:

— Разкарайте се от пътя ми, малоумни синове на крастави камили.

Голям смях от страна на момчетата. Личеше си, че никой тук няма високо мнение за страната домакин и гражданите й. Определено разбирах каква е причината, но американската арогантност води до прекомерна самоувереност, а оттам и до грешки.

— Бронираните якета ще се носят дори върху бронежилетки — напомни също така Бренър. — Ще поддържаме максимална възможна скорост, която ще определям аз. Разстоянието между колите ще варира в зависимост от скоростта и терена.

След това стигна до сериозните въпроси.

— Както при тренировките, няма да слизаме и да отвръщаме на огъня, ако стрелят по нас; ще разчитаме на бронята си и ще караме през засадата, дори ако така наречените ни непробиваеми гуми са спукани. Ако някоя кола излезе от строя от експлозия, ще я наобиколим, ще заемем отбранителни позиции и ще стреляме, ако стрелят по нас. Ако бъдем нападнати от превозно средство, докато сме в движение, можете да свалите прозорците и да издухате кучия син от пътя.

Това предизвика радостни възгласи. Дори Хауард издюдюка. Започвах да се тревожа за него.

Гледах бойния ветеран г-н Пол Бренър и виждах, както вече споменах, че той е в стихията си, надъхва войниците, показва смес от професионална увереност и персонална агресивност. Беше компетентен лидер и човек, на когото би могъл да се довери всеки — е, стига да не водиш жена си със себе си. Но пък никой не е съвършен. Просто се надявах да е съсредоточен повече върху мисията, отколкото върху самотния си хуй.

Докато Бренър говореше, хвърлих поглед към Кейт и забелязах, че е донякъде очарована от г-н Мачо. Гледаше го с онова изпълнено с възхищение изражение, което обикновено запазва за мен и за Бон Джоуви.

Както и да е, Бренър стигна до завършека.

— Няма причина да очакваме проблеми по пътя, но ако се случи нещо непредвидено, всички сме достатъчно добре екипирани и готови да се справим с всичко. Пожелавам ви на добър път и приятна разходка в страната.

Всички заръкопляскаха. Браво. Бис. Е, май беше време да тръгваме.

— Бог с вас и да се върнете живи и здрави — извика нещатният проповедник Ед Питърс.

И да върнете джиповете непокътнати.

— По местата! Да се размърдаме! — извика Бренър.

Всички събраха нещата си и тръгнаха към съответните возила. Естествено, изпратих Кейт до четвърта кола. Хауард вече седеше на предната седалка със своята М-4 и разговаряше с шофьора. Сложих нещата на Кейт в багажника до багажа на Хауард, затворих капака и се обърнах към Кейт.

— Май ще е като разходка до млекарницата.

Тя не отвърна на наблюдението ми, а ме посъветва:

— Внимавай как се държиш.

Изгледах я с онази добре усвоена объркана физиономия.

— Какво искаш да кажеш?

— Да седнеш отпред.

— Разбира се. Нали съм стрелец.

— Дай целувка.

Прегърнахме се и се целунахме.

— Ще се видим, когато спрем да заредим — каза тя.

Или по-скоро.

Метнах багажа си в багажника на средната кола, където вече се мъдреше кислородната бутилка и дефибрилаторът на д-р Нолан. Настаних се на предната седалка и казах здрасти на шофьора, който се казваше Майк Касиди.

Д-р Нолан вече седеше отзад с голяма лекарска чанта и облечена в бронирано яке. Обърнах се към нея и казах:

— Здрасти, докторе.

— Казвай ми Клеър — каза Скарлет.

Мощните двигатели на петте джипа изреваха, сложихме си коланите и потеглихме.

Двете порти бяха отворени и конвоят бързо излезе от американското посолство и потегли през Йемен.