Колин Фалконър
Моята прекрасна шпионка (87)

88.

Ник Дейвис видя за пръв път Даниела Симоничи в Американския бар на хотел „Атене Палас“ в Букурещ през юни 1940 година. И не можа да откъсне очи от нея. Градът беше пълен с красавици — разорени графини и жени с леко поведение, завити в лисичи кожи, търсещи да бъдат спасени. Но до този момент той им хвърляше по един преценяващ поглед, както прави всеки мъж, и нищо повече.

Но върху Даниела Симоничи очите му спряха и останаха.

Четири години по-късно, през септември 1944, когато руснаците бяха в Букурещ, а съюзниците в Брюксел, той седеше на балкона на Американската болница в Истанбул в един плетен стол и гледаше мазните води на Босфора. И се чудеше на нещастието си да остане жив. Човек вярва, че един професионален убиец няма да пропусне целта, дори и на светлината на свещ в малък апартамент. Пробит дроб, загуба на повече от три литра кръв можеха да убият всеки човек. Така казаха докторите, преди да го прехвърлят в Истанбул за възстановяване и оздравяване. Имате голямо желание за живот!

Откъде ли се е взело, чудеше се Ник.

Той гледаше миноносеца, който се откъсна от кея и се отправи към Сераглио Пойнт. Знаеше, че Даниела Симоничи е на борда му.

Ник видя Макс да прекосява ливадата към него. Още един дух, още един призрак от миналото.

Трябва ли да скъсаш връзките, завързани в миналото в търсене на щастието, за да се отдадеш на щастието, което си намерил в настоящето? Даниела не мислеше така и той бе приел нейната оценка.

До този момент беше смятал, че има право на такова щастие. Сега тя си бе отишла и той вече не се интересуваше от отговора.

Знаеше, че онова, което бе правил през тези три години в Истанбул, беше лудост; но ако не беше лудост, тогава нямаше да бъде любов.

Макс седна и загледа кораба, който излизаше от пристанището.

— Тя е на борда, нали? — попита той.

Ник не отговори, не можеше да намери гласа си.

— Ще се върне — каза Макс. — Момиче като нея винаги се връща.

Но ако никога не се върнеше, какво щеше да прави той? Даниела бе в живота му от толкова дълго време, че бе невъзможно да си го представи без нея. Хоризонтите на бъдещето му се простираха безмилостно пред него. Когато си бил влюбен, когато си познал истинската лудост, се променяш завинаги и връщането назад е невъзможно.