Колин Фалконър
Моята прекрасна шпионка (15)

15.

Когато се прибра вкъщи, Дженифър го чакаше. Беше по нощница, седеше в любимия си стол и четеше книга. Лампата хвърляше жълта светлина върху страниците.

Тя вдигна очи към него и го погледна над очилата си за четене.

— Устата ти кърви.

— Открих втори фронт.

— В хотела?

— Той е нашето предмостово укрепление на Балканите.

— Кажи ми, че се шегуваш.

— Някакъв млад нацист с гореща глава ме нападна.

— Защо?

— Ти как мислиш? Защото сме във война.

— Войната е в Европа. Не в лоби бара на „Атене Палас“.

— Той бе забравил къде се намира.

— Сега вече си дързък.

— Беше пиян. Това обяснение достатъчно ли е?

Тя затвори с въздишка книгата.

— Колко пъти още смяташ да се прибираш вкъщи целият в кръв, Ник? Доколкото знам, ти си дипломат.

— Доколкото знам, напоследък не съм бил особено дипломатичен.

Тя го изчака да продължи, но той не го направи.

— Случило ли се е нещо?

— Какво имаш предвид?

— Знам ли. Вече не си същият. — Ник я загледа замислено. Дали беше чула и думица от онова, което й бе казал в ресторанта? — Да не би да има друга жена, Ник?

Почувства как гърдите му се стягат.

— Разбира се, че няма — отвърна и това беше истината. Нямаше друга жена, защото той никога нямаше да спи с Даниела Симоничи. Но в главата си бе правил любов с нея повече от хиляда пъти, така че вероятно тази истина не бе чак толкова чиста, колкото му се искаше. Ако някога намереше куража и моралното убеждение да си тръгне, не искаше това да стане заради друга жена.

— Отивам да си легна — заяви.

Малко по-късно Дженифър се присъедини към него в леглото. Ник се преструваше на заспал.

Лежаха с гръб един към друг. Той гледаше жълтата светлина, процеждаща се през един процеп на завесите, и знаеше, че идва от хотел „Атене Палас“, където Даниела Симоничи се смее и флиртува с пияните немски офицери.

Дженифър се завъртя към него, плъзна ръката си около тялото му и се сгуши. Целуна рамото му.

— Съжалявам — каза той. — Просто съм изморен.

Обърна се по гръб. Ръката й го погали и се зае с онова, което за него бе рутинна и позната програма, изпълнявана години наред. Когато бе достатъчно възбуден, тя го придърпа и прие в себе си.

Ник прави любов с жена си със свирепа страст, представяйки си, че под него лежи Даниела. Все едно виждаше тъмната й коса — разпиляна по възглавницата, главата — отметната назад, малките капчици пот като роса по челото й, забързания пулс в трапчинката на шията. Представяше си, че нейните бедра са увити около тялото му, че нейният глас шепти в ухото му и го подтиква да я люби. И когато стигна до кулминацията, започна да вика. Това поведение не му бе присъщо, не беше го правил никога преди и едва не произнесе на глас името й.

— Скъпи — прошепна след това Дженифър и сгуши глава върху рамото му, докато той се опитваше да възстанови дишането си. Знаеше, че е предател. — Добре ли си, скъпи?

— Обичам те — прошепна Ник, но все още мислеше за Даниела. Защо каза тези думи? Дали заради чувството за вина, или защото тя очакваше да ги чуе от него?

— Аз също те обичам — продума жена му и той трепна. Как му се искаше да почувства нещо, което не чувстваше! — Този път беше… много настойчив. Мислех, че си изморен.

— Извинявай. Заболя ли те?

— Не — прошепна тя. — Не си ме наранил.

Защото Ник искрено не желаеше да я нарани. Това беше самата истина. Не искаше да я нарани, просто искаше свободата си отново.