Колин Фалконър
Моята прекрасна шпионка (42)

42.

Не можеше да се вижда с Даниела в къщата си, освен ако Майер не знаеше предварително и за срещите им нямаше някаква професионална причина. Така че днес те се уговориха да се срещнат зад голямата Сюлейманова джамия. Той я чакаше в уличката и тропаше с крака, за да се стопли, докато от небето с цвят на оловно калаена сплав се спускаше на спирали съвсем слаб сняг. Истанбул сякаш се състоеше от мъгла и напукани мрачни стени.

Тя се появи неочаквано, лицето й бе скрито зад зеления шал, ръцете пъхнати дълбоко в джобовете на палтото. Застана близо до него, дъхът й замръзваше във въздуха.

Погледна го и целуна леко устните му.

— Ник, скъпи.

— Имам новини — каза той и я притисна плътно към себе си.

— Намери ли го?

— Снощи ходих на „Струма“. Намерих го.

— О, Господи! Как изглеждаше?

— Слаб. Бил е болен.

— Можеш ли да го измъкнеш?

— Ще направя всичко възможно. Мога да му издам спешна виза за Палестина. Все още очакваме последната дума от страна на турското правителство.

— Той каза ли ти нещо?

Ник поклати глава.

— Нуждае се от лекар.

Даниела сграбчи ръката му и отново го целуна.

— Трябва да знаеш колко много означава това за мен. Ще ти се отплатя. Ще видиш.

— Не искам нищо.

Тя го целуна по бузата.

— Само не ме мрази, Ник — прошепна и се отдалечи като неуловима сянка в сивия, замръзнал свят.

Заради Амос Симоничи Ейбрамс предаде Шафет Дикер на турските власти. Ник се радваше, че Ейбрамс ще продължи да спи добре в леглото си. Той самият не можеше.