Колин Фалконър
Моята прекрасна шпионка (34)

34.

Скъпи Ник,

Как си? Мисля за теб през цялото време и не преставам да се тревожа дали си добре.

Англия е много намръщена и сурова. Все още има слухове за нападение и всички мъже, които не са подходящи за армията, са в Градските отряди. Патрулират по улиците със стари пушки от времето на Първата световна война. Дори чичо Ърнест се присъедини към тях, а той е прекалено стар за подобен жребий. Не мисля, че германците имат някакъв шанс, ако се появят тук — те направо ще си умрат от смях.

Няма да познаеш момчетата, толкова много са пораснали. Джеймс вече е по-висок и от мен и се справя много добре в училище. Ричард стана много ученолюбив, макар че е малко срамежлив. Сигурна съм, че ще го надрасне.

Противовъздушните сирени вият всяка нощ. Навсякъде човек може да види отломки от бомбардираните къщи. Ние имаме собствено скривалище в задния двор и когато сирените завият, тичаме и се крием в него. Там има газена лампа, така че можем да четем и да играем на игри, а е и доста уютно. Момчетата мислят, че всичко това е една огромна игра на криеница. Джеймс иска войната да продължи достатъчно дълго, за да може един ден да стане военен пилот.

Скъпи, пази се. Моля те, пиши ми, когато можеш.

Дженифър

Срещнаха се отново след две нощи в хотел „Аскатлиан“. Тя отново закъсня. Ник я очакваше с нетърпение на бара и стомаха му сви едно тревожно чувство, когато си помисли, че може да не дойде. Когато Даниела най-сетне се появи, беше отново забрадена с шал и носеше дълго палто, което не свали през цялото време. В бара бе студено като в гробница.

Ник я заведе до една странична ниша и й подаде опакован в кутия подарък, който бе купил за нея. Вдигна капака и й показа локума и другите сладкиши.

— Камерата е под горното дъно на кутията — обясни. — Ако Майер заподозре нещо, когато занесеш това вкъщи, можеш да му покажеш, че вътре има лакомства.

— Защо да ме подозира?

Ник сви рамене. Не можеше да разбере напълно връзката й с Майер. Част от него нямаше търпение да започне, професионалистът от МИ-6 искаше да знае тайните на един от най-важните агенти на Абвера на Балканите. А друга част не искаше да излага Даниела на тази опасност. Използването й по този начин не бе влизало в намеренията му, когато я видя за пръв път през онази нощ в Букурещ.

— Знаеш ли как се използва апаратът? — попита той.

— Ще се науча.

— Трябва да нагласиш точно разстоянието. Заради фокуса.

Тя кимна спокойно. Ник имаше чувството, че не го слуша. Когато вдигна чашата с водка и вермут, Ник забеляза, че ръцете й треперят. Даниела го погледна над горния ръб на очилата и на Ник му се стори, че го гледа многозначително, сякаш иска да му каже нещо.

Лицето й бе почти свирепо от напрежение.

— Ти си най-красивата жена, която съм виждал — чу се да казва Ник. — Когато съм с теб, не мога да мисля за нищо друго.

— Аз не съм тази, за която ме мислиш — отвърна тя.

— Не ме интересува. Просто искам да бъдеш с мен.

Даниела се приближи плътно до него и той усети дъха й по лицето си.

— Да, добре — прошепна.

Ник взе ръката й и я изведе от бара.

 

 

Даниела стоеше с гръб към него и гледаше навън през прозореца черното като черница небе. Песента на мюезина, приканващ правоверните на вечерна молитва, се носеше над покривите на древния град. Силуетът й се очертаваше на тъмното величие на Сюлеймановата джамия, извисяваща се от другата страна на Златния рог. Кадифеният здрач падаше бързо.

Тя остана в тази поза доста дълго и не се обърна, докато той не я докосна нежно по рамото. Тогава видя следите от сълзи върху лицето й.

— Не знам дали трябва да правим това — рече тя.

Ник обгърна лицето й с ръце и започна да целува нежно устните й.

Аллах акбар, Аллах акбар, Аллах е велик, Бог е велик. Време е за на молитва.

Ник плъзна длани към скулите й. Тя ги взе в своите и целуна пръстите му.

Сълзите й го изненадаха и объркаха. Не разбираше защо плаче. Това, което щяха да направят, не му изглеждаше неправилно. Не и на него.

— Не плачи — прошепна.

Докато разкопчаваше копчетата на роклята й, очите му не се откъсваха от лицето й. Плъзна горната част на дрехата по раменете й, почувства малките й гърди в ръцете си. Тя потръпна от докосването му.

Ник наведе глава и дълго целува шията й.

— Моля те — прошепна Даниела.

Той вдишваше аромата на кожата й и се опияняваше от копринената й мекота. Отново я целуна, усещайки как тялото й се напряга. Тя простена, когато езикът му премина по очертанията на гърдите й.

Стонът й се превърна в хлипане, хлипането в ридание и Даниела заплака. Преви се като отсечена бреза и той трябваше да я занесе до леглото на ръце.

— Даниела, скъпа — шепнеше Ник.

Тя не можеше да му каже колко изморена и болна се чувства заради мъжете, които я използваха, колко гнусно и гадно й е заради безкрайните нощи, в които се бе отдавала на безброй мъже без лица и имена от благодарност за това, че са я спасили, или заради тяхното благоразположение към нея. А сега беше с мъж, към когото наистина чувстваше нещо, ала не можеше да го направи с него, не можеше да направи онова, което правеше с всички останали.

Искаше й се той само да я държи в прегръдките си.

Ник така и направи. Занесе я до леглото и я остави свита там да се наплаче, а той целуваше челото и галеше косата й. Чудеше се как това прекрасно и загадъчно създание бе влязло в живота му и сега заплашваше да го обърне с главата надолу.

 

 

Очите й се отвориха и тя премигна.

— Извинявай.

— Всичко е наред. Остани още малко, моля те.

— Аз те разочаровах.

Той отметна кичур коса от лицето й.

— Няма нищо. Не трябва да правим нищо, което не искаш.

Тя го целуна, лицето й лепнеше от сълзите. Моментът изглеждаше нереален.

— Скъпи мой — прошепна Даниела. — Любими.

Той вдъхна аромата на косата й, аромат на друга жена, и почувства лекото пулсиране на вената в шията й, когато я целуна.

Ник не очакваше толкова нежност. Даниела погали лицето му и му позволи да я целува, без да затваря очи.

Погледът му не се откъсваше от нейния и точно тази интимност го смая повече, отколкото чуждия аромат и непознатите извивки на тялото, притиснато до него в леглото. Какво беше направил с живота си, че никога досега не бе почувствал нищо подобно?

Начинът, по който му се отдаде, го трогна най-много. Шепнеше й колко е красива, а тя въздишаше и му се усмихваше сякаш бяха любовници от цяла вечност. Даниела прекара пръсти през косата му и когато той влезе в нея, не отклони очи от лицето му. Останаха така неподвижни един дълъг миг, който им се стори цяла вечност, без да мърдат, без да се движат, а тъгата и съжалението в очите й го развълнуваха дълбоко.

Не бе подготвен за сладостта й. Беше я желал отчаяно и сега я облада внимателно и бавно, докато тя произнасяше на родния си език неразбираеми думи, но по копнежа и нежността в гласа й личеше, че са любовни.

Не очакваше такъв да бъде и краят на любенето им. Ник бе търпелив и когато настъпи моментът и тя стигна до оргазъм, ноктите й се забиха в гърба му, а от очите й потекоха сълзи.

Даниела си пое въздух и двамата останаха неподвижни още дълго време; Ник потъна в очите й, тя се взираше в неговите в очакване, телата им едва-едва се движеха, докато очакването стана почти непоносимо. Накрая едно почти недоловимо движение на бедрата й го докара до върха. Не бе отклонил поглед от нея, а тя го гледаше с толкова сладко учудване, сякаш никога преди това не беше виждала мъж.

Беше миг, натежал от вина, откраднат от боговете. Тя бе любовница на друг мъж, а той бе съпруг на друга жена.

 

 

Даниела стана от леглото и потърси дрехите си на пода. Докато я наблюдаваше как се приготвя да си върви, си напомни, че случилото се бе просто моментна лудост, авантюра, нищо повече. Но въпреки че част от него се отдръпваше, друг един глас се чудеше как би могъл да я накара да остане още малко.

— И сега какво? — попита той. Усещаше тежест, сякаш бе глътнал камък.

— Ще направя каквото мога. Не очаквай резултати веднага. Ще трябва да изчакам удобна възможност.

— Нямах предвид апарата. Имах предвид нас двамата.

Тя се обърна и му се усмихна горчиво.

— Ще се видим скоро.

— Как мога да се свържа с теб?

Даниела обуваше чорапите си.

— Не можеш. Аз ще ти се обадя.

Тя се изправи и приглади роклята си. После се наведе над леглото и го целуна. И излезе от стаята, без да каже нито дума повече. Той вдигна ризата си от пода. По нея бе останал нейният аромат. Тя вече му липсваше.

 

 

Даниела хвана такси пред хотела на булевард „Истиклял“. Това, което направи, бе нередно. Не това бе искала. Нищо хубаво нямаше да излезе от подобна връзка.

Животът, който водеше, я отвращаваше толкова много, че понякога си мислеше да се хвърли от моста Галата. Беше останала жива, беше оцеляла, но в действителност истинският късметлия бе Леви и другите мъртви, защото за тях мъчението бе свършило и не им се налагаше повече да се борят с гадния живот.

Но оставаше Ник. Наговори й прекрасни думи. Бе копняла толкова дълго да ги чуе. Най-накрая бе намерила мъж, който искрено я желаеше, при това я искаше за много повече от една нощ. Но вероятно го бе открила твърде късно.