Колин Фалконър
Моята прекрасна шпионка (45)

45.

Младият мъж прие с благодарност предложената от Ник храна и омете като прегладнял вълк няколко чинии пържени яйца със сирене. Сега държеше чашката с ракия, която Ник му подаде, сякаш беше скъпоценно яйце от Фаберже.

— В нощта, когато вие дойдохте на „Струма“, бях заспал в кабината на палубата. — Той говореше ниско и монотонно, но не смееше да погледне Ник в очите. — Капитанът ме събуди и ме попита на колко съм години. Нареди ми да стана и се поинтересува говоря ли английски. Отговорих, че мога. После ме попита искам ли да сляза от кораба. Отвърнах, че искам. Тогава ме нарече най-щастливия евреин на света. Заръча ми, ако някой ме пита, да твърдя, че името ми е Амос Симоничи.

— Той ли те подучи?

— Просто ме посъветва да казвам, че съм Амос Симоничи, докато сляза на брега, а след това да се надявам на късмета си. — Погледна умолително Ник. — Нали няма да ме върнете обратно на кораба?

Ник обърна очи към Даниела, ала тя стоеше с гръб към тях и гледаше през прозореца далечните светлини на Пера. Плачеше безмълвно, само раменете й потръпваха.

Ник разбираше какво бе направил капитанът. Бе искал да спаси поне един пътник и щом истинския Амос Симоничи го нямаше, бе се наложило да го създаде.

— Как ти е името? — попита. — Истинското ти име?

— Соломон. Соломон Лебовичи.

— Добре, Соломон. Утре ще те кача на влака за Хайфа. Капитанът е бил прав. Ти наистина си най-щастливият евреин на света.

Изправи се и отиде при Даниела, сложи ръце на раменете й.

— Защо той не е на „Струма“? — промълви тя.

— Вероятно е скъсал билета си — обади се Соломон. — Много мои приятели го направиха, когато видяха състоянието на кораба. Може би все още е в Констанца и очаква друг параход.

Даниела потръпна и обгърна с ръце раменете си, сякаш да се стопли.

— Благодаря ти, Ник — прошепна тя. — Благодаря, че опита. Благодаря ти за всичко.

— Съжалявам.

Тя се обърна и го целуна нежно по бузата.

— Вероятно той ще ми пише — рече.

Но Амос никога не го направи. И тя не получи вече вести от него.