Колин Фалконър
Моята прекрасна шпионка (48)

48.

Рибарските лодки се блъскаха и бутаха една в друга на кея, но рибарите никога не губеха равновесие, подвикваха на минувачите и привличаха вниманието им към дървените табли с риба, наредени на палубите им. Ако нямаше достатъчно клиенти, Константин слагаше една жива риба в тенекиена кутия и я хвърляше на палубата на лодката, където тя подскачаше и дрънчеше, и събираше до парапетите малка тълпа от зяпачи, които се смееха и сочеха кутията с пръст. Минувачите извикваха своите поръчки, в лодката падаха монети, и след като парите биваха събрани, една торба, съдържаща рибата, се изпращаше на купувача.

Константин видя Ник и хвърли въже: за да приближи лодката до кея. След това пъргаво скочи на пристана.

Беше посивял от сол, с набола тридневна брада и провиснали тъжни мустаци, които му придаваха постоянно нещастен вид. Дългата му коса беше отъняла и опадала и няколкото останали косъма се вееха около голия му череп като струни на китара.

Ник му предложи цигара и я запали. Отблизо можеше да види, че пръстите на рибаря са черни от моторното масло, а зъбите му са кафяви и разядени.

— Добруджа — рече тихо Ник.

Константин се усмихна. Беше роден и бе преживял целия си живот в едно село на петнайсетина километра югоизточно от Добруджа.

— Мога да се оправя и да намеря пътя с вързани очи.

— Трябва да прехвърлим трима души. Обичайното заплащане.

— Не ме интересуват парите. Кога?

— Ще те осведомя.

Константин скочи обратно в лодката и се присъедини към двамата мъже от екипажа си, евреи като самия него, от същото село в Добруджа.

Старият рибар хвърли друга тенекиена кутия на палубата и няколко ученичета запискаха от възторг. Той им изпрати един лефер. Собствените му внуци трябваше да бъдат на същата възраст, ако все още бяха живи.