Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (86)

86.

Какво се случи? Къде съм? Кой говори? Глас в далечината… чувството, че нещо се е объркало ужасно.

— Спасявам те от злото, което тази кучка щеше да ти донесе, детектив. Това е наследствено зло, което трябва да бъде прочистено. Зло, което се разпростира и заразява. Ти си заразен… трябва да бъдеш убит.

Мускулите на Роби още потръпваха конвулсивно, но замайването и изтръпването преминаваха и сетивата му се завръщаха. Усети противна миризма… почувства си силна болка в рамото си… видя тъмна фигура, която се наведе към него…

И чу женски вик:

— Не!

Роби инстинктивно вдигна ръце, за да се предпази. Но движенията му бяха бавни и несръчни. Престъпникът размаха ръка към него…

… и падна на земята до него, в скута на Вейл.

Отзад стоеше Бледсо с дебела дъска в ръцете.

— Добре ли си? — попита той.

Роби погледна Вейл, която седеше неподвижно. Очевидно нямаше сили да помръдне. Спазмите му изчезнаха, болката намаля и зрението му се избистри.

— Карън…

Той се търколи настрани и извади белезниците от колана си. Закопча ги около ръцете на Мъртви очи и ги стегна здраво. Бледсо сграбчи неподвижното тяло й го завлече към отвора в стената.

Роби свали якето си, уви го около раменете на Вейл и я прегърна.

— Страхувах се, че ще те загубя.

Тя го стисна леко.

— Това никога няма да стане.