Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Карън Вейл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 7th Victim, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Алън Джейкъбсън. Седмата жертва

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Десислава Господинова

ISBN: 978-954-655-161-0

История

  1. — Добавяне

60.

Помещението за екзекуции бе чисто и добре осветено, заобиколено от остъклен сектор за свидетелите, където бяха подредени шестнайсет сини пластмасови стола. Там вече седяха роднините на жертвите и осъдения, подбрани от щата свидетели и представители на медиите. Вейл и Ъндъруд заеха местата си до Бледсо и Дел Монако, които седяха зад правителствените лица.

Вейл поклати глава към Бледсо, но той вече бе разбрал по поведението им, че Сингълтъри е отказал да сътрудничи. Бледсо кротко се бе опитал да убеди за последен път губернатора и областния прокурор да отменят екзекуцията, но те не пожелаха да го изслушат.

Роднините на седемте жени, убити от Ричард Рей Сингълтъри, седяха сковано с мрачни и гневни изражения. От време на време бършеха сълзите си и несъмнено преживяваха кошмарните спомени, които никой родител не би трябвало да понесе. Дъщерите им бяха жестоко убити, а полицейските доклади описваха подробно мъченията, на които са били подложени в последните си часове.

Вратата към кабината за екзекуции се отвори и Ричард Рей Сингълтъри бе вкаран вътре на количка. На гърдите му бяха прикрепени кабели за сърдечните монитори, а във вените на ръцете му бяха вкарани системи. Черно–белият часовник на стената над вратата показваше 11:49.

Вейл се наведе напред и сложи ръце на устата си. Надяваше се, че чудовището, което лежеше пред тях, ще сподели тайната си в последния момент.

Тръбичките на системите бяха вкарани през малък отвор в съседната стаичка, където чакаше екипът за екзекуции. Губернаторът също присъстваше. Вейл го погледна бързо. Ако се съдеше по скованото му тяло и мрачно изражение, денят определено нямаше да донесе късмет на Ричард Рей Сингълтъри.

Вейл знаеше, че няколко екзекутори ще инжектират течности в системите, но само един от тях ще влее смъртоносната. Никой, дори самите те, няма да знае кой е влял отровата в кръвта на затворника и кой е инжектирал течност във вторичния резервоар.

В единайсет петдесет и пет екзекуторите вкараха иглите в ампулите и зачакаха заповед да продължат.

Директорът на затвора се наведе към Сингълтъри.

— Ричард Рей Сингълтъри, имате ли последни думи?

Вейл затвори очи. Сърцето й биеше толкова силно, че чуваше пулса си.

— Надявам се всички да горите в ада — изкрещя Сингълтъри.

— Благодаря ви, господине — отвърна директорът. — Сигурен съм, че същата съдба очаква и вас.

Той се обърна към екзекуторите и каза:

— Действайте.

Вейл си представи как масивната доза натриев тиопентал се влива в кръвта на Сингълтъри — първата му стъпка към смъртта. След секунди затворникът щеше да е в безсъзнание.

След това щяха да му инжектират панкурониум бромид за отпускане на мускулите и накрая — калиев хлорид за спиране на сърцето.

Бледсо въздъхна и се вторачи в стрелките на часовника. В дванайсет и две минути, когато сърдечният монитор изписука и показа права линия, директорът на затвора заяви, че Ричард Рей Сингълтъри е мъртъв.

— Мамка му — промърмори Бледсо.